В българското образование всичко е тъкмо наопаки - в сравнение с както трябва да бъде!

Чета една статия за образованието във Финландия. И ето на какво попадам:

"Но високата мотивация на учителите не идва само от престижната и високо платена професия, но повече от свободата на действие, автономността с която разполагат. Във Финландия не се работи със стандартизирани изпитни системи, а учителите имат право сами да избират методите на преподаване, както и материалите, с които работят. Това им дава както изключителна автономност, така и голяма отговорност. В същото време правителството и гражданите имат високо ниво на доверие към учителите... Свободата на работа е изключително ценена от учителите, които дават на учениците да слушат със слушалки музика докато решават задачи ако това им помага за концентрация. Гимназистът сам определя кога се яви на матура и колко години са му необходими за да се подготви..."

Значи във Финландия е така, учителите имат автономия, а образованието във Финландия е най-качественото в целия свят. Българското е доста назад, значително по-назад от финландското.

Аз като преподавател по философия и гражданско образование в едно пловдивско училище бях подкарал работите по... финландската система, бях си осигурил автономия и свобода в метода на преподаване, в избора на помагала (сам написах тия помагала), отнасях се към учениците като към свободни субекти на собственото си образование, на познавателната си активност и пр. Е, разбира се, разлаях административните цербери и в резултат наскоро бях... уволнен! Мотив за уволнението ми: "пълна непригодност за системата", "некадърник", "абсолютно неспособен да си изпълнява задълженията" и пр. простотии все от този сорт.

Това, което аз правех, във Финландия го правят всички. Тук съм обявен за "престъпник", а българското образование е некачествено, изостанало в сравнение с финландското. Е, какъв е изводът от цялата тази история? Нека всеки да си го направи сам...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo