У нас всичко май вече отдавна е отишло по дяволите, тъй че има ли смисъл да се чудим още как е възможно да ни сполети всичко това?!

Както преди малко съобщих - виж публикацията Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото! - единият адвокат, с който се консултирах за завеждане на съдебно дело за отмяна на абсурдната заповед за моето уволнение, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, реши да не приеме ангажимента да заведе и да води делото. Решавам да публикувам неговия писмен отказ, смятам, че е интересно да се разбере как този правист възприема ситуацията, тъй като неговото възприятие влиза в дълбоко противоречие с моето възприятие; разбира се, запазвам дискретност и няма да съобщя кой именно е адвоката, чийто отказ получих вчера, ще запазя в тайна името му, тъй като не съм искал съгласието му за публикация на писмото му (мога само да съобщя, че въпросният адвокат е дама). Също по-долу ще публикувам и моя отговор до уважаемата госпожа адвокат; ето и двата документа:

Г-н Грънчаров,

Изчетох всички изпратени до мен документи от Ваша страна, както и тези, които взех от флаш-паметта Ви. Първоначалната ми увереност в успеха на делото обаче се разклати, тъй като виждам, че явно съществуват документите, посочени в заповедта за уволнение, на база на които директорът на ПГЕЕ е преценил, че следва да Ви уволни. С оглед на това, че професионалният ми опит при подобни ситуации, в които шансът за успеваемост на дадена искова молба е под 50% налага да Ви уведомя, че е по-вероятно да изгубите делото, отколкото да го спечелите, а моралът ми и изискванията на Закона за адвокатурата, налагат при такава ситуация да се откажа да Ви представлявам, защото просто бих Ви взела парите за нещо, което е обречено изначално по-скоро на неуспех, Ви уведомявам, че няма да мога да поема защитата Ви по дело за отмяна на уволнението Ви, извършено със Заповед № 860/19.05.2014 г. на Директора на ПГЕЕ Пловдив. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo