По вчерашната публикация със заглавие За верния подход във възпитанието и образованието във Фейсбук се е получил любопитен и многозначителен отзив на един човек, типичен българин, който не вярва много-много на "западната измишльотина", на "проклетията", наречена свобода; наложи се да коментирам възражението му; ето какво се получи: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
15 коментара:
Ангел, родителят има причина да страда само когато доброволно се е отказал да контролира детето. Влаастта му над детето предполага/изисква/ задължава с контрол. Докато детето усвои отношението свобода/отговорност и развие умения да се самоконтролира. Другото е крайност...свободата на петгодишния да си "избира" пола. И да го променя под унесения към "свободата" поглед на благо-неадекватния родител. Ако родителят не контролира детето, ще се възползват не-родителите.
Елена Петкова
Г-н Грънчаров, надявам се да не е неучтиво, ако отбележа по повод вашето презюмиране, че имам страх от свободата, че в случая вие маскирате под тази дума една голяма доза безотговорност и приписвате собствената си неувереност в ценностите си на останалите хора. Благодаря ви и за съветите, но и тях не съм ви ги искал, за да ми отправяте такива лично, още повече след като вие "сам не сте сигурен, че са верни".
Димитър Митев
Г-н Митев, имам чувството, че не направихте и най-малък опит да вникнете и да схванете смисъла на това, което казах. Проблемът си е изцяло Ваш...
Г-жо Петкова, преходът от състоянието на зависимост-контрол (несвобода) към саморегулация след като между тях бъде години наред бива копана пропаст е труден, да не кажа невъзможен. Вместо да копаем пропасти би следвало чрез доверието към способностите на детето да решава само да строим мостове към неговото изцяло отговорно съществуване. Излишно е да казвам колко съдбовни са годините, в които Вие смятате, че трябвало било да заложим на външния контрол. Убием ли инстинкта към свобода у малките деца след това едва ли ще можем да ги подтикнем към свободата - те вече ще са "разочаровани" от нея още преди да са я изпитали... Нещо подобно, апропо, се случва на г-на Митев :-)
Г-н Грънчаров, благодаря за анализа на моята действителност според вас. Очевидно стана, че вие държите да определяте моето образование и възпитание като зависимост и несвобода и да отъждествявате с тези думи и сегашната форма на държавно образование. С подобно тенденциозно отношение не правите нищо повече от това да демагогствате, а с това пред самотитуливането ви за философ спокойно можете да добавите думата "дървен". Няма да ви преча на разсъжденията повече, извинявайте.
Димитър Митев
Да, наистина не е добре повече да се излагате... достатъчно сторихте в тази посока Все пак не е добре че така решително пренебрегвате мисленето...
Да, Гаяне, сериозни следствия поема родителят, когото харесваш (печелиш )посредством цитираните излияния на Ангел Грънчаров: "Изходът е един: нека всеки сам да разполага с живота си, нека всеки да бъде свободен, нека всеки да привиква от най-ранна възраст със свободата, с отговорността за собствения живот. Този е верният подход. Нека всеки сам да сътворява бъдещето си. Нека всеки да поема пълната отговорност за това, което му се случва. Нека избира, нека да плаща за грешките си, нека да се радва на постиженията си." Всъщност нищо не поема родителят - хвърля си детето на социалните, че по-лесно. Детето му поемало отговорността да си смени пола... оу, нека от ранна възраст да привиквало с отговорността за собствения си живот?! Откачено, та гадно.
Елена Петкова
Г-жо Петкова, за каква смяна на пола, простете, бълнувате? Вие това ли свързвате със свободата? Много се извинявам, но имах чувството, че сте интелигентен човек, ала ето сега установявам, че по отношение на враждебността си към свободата сте на нивото, което е характерно за привържениците на АТАКА, дето обитават по цял ден кръчмите...
Не съм компетентна дали "атакуващите" излизат вечер или по-скоро сутрин от кръчмите, враждебни към всички, които разсъждават различно... изобщо разсъждават, а не ръкопляскат. Обаче ми е известно, че ДЕЦАТА осъзнават живота в ранна възраст 3-5 г. вкл. като пол. И им е интересно да знаят дали не могат да го променят например. Е, "бизнесът" вече предлага такива възможности, както сте чели и на тази стена, и в група НМР. И "социално отговорни фактори" насърчават родители да не се месят в "свободния" избор на детето. Всъщност нищо ново под слънцето не прокламирате - в люлката на детската "свобода" - СССР децата бяха насърчавани да доносничат за родителите си. Много откачено, ненормално... неморално. Без родителска власт детето няма как да види пример за отговорно вземане на решение. Свободата и отговорността се учат както се учи азбуката. Да, инстинктът за свобода е неотменим точно като инстинктът за размножаване. И двата инстинкта се култивират чрез възпитание. Което е намеса, колкото това да Ви прави нещастен г-н Грънчаров. Разбирам го по отправените обиди, но няма как да Ви излъжа, че точно по отношение на детето, родителя и учителя интерпретирате достоверно идеята за свободата в детството. С най-добри чувства!
Елена Петкова
Свободата не се "учи", тя се преживява чрез практикуването й. Отнеми на детето свободата, превърни го в изпълнител на родителската воля и то никога няма да бъде свободно, понеже детските години за решаващи, са основополагащи за бъдещето на човека. А как детето се научава да практикува свободата? Просто е: родителят винаги го пита: а ти как мислиш че е добре, а ти как решаваш да постъпиш? И го оставя само да реши. Да опитва свободата, иначе няма как да а почувства. Така се опитва и отговорността. Това са основополагащи положения на възпитанието, пронизано от съвременен и свободолюбив дух. Родителят, който превръща детето си в свой придатък, го прави нещастно, зависимостта поражда несамостоятелност, несамостоятелните хора са неуверени, нямат вяра в силите и в способностите си и в крайна сметка са нещастни. Несвободният човек винаги е нещастен - особено когато не го съзнава...
Г-н Грънчаров, то и вие не се усещате: така сте се вторачили в частния си случай, че не виждате общото, важното и на практика спорите сам със себе си. Откъде-накъде трябва да приемем, че дисциплина и възпитание са синоним на несвобода и несамостоятелност? В същия дух и аз бих могъл да кажа, че да оставяш решенията, засягащи детето, на самото него е сигурен път към превръщането му в социопат. На което вие с основание можете да възразите "ама аз нямам предвид всички решения", нали! Надявам се да разберете аналогията. Да не добавям, че подобно родителско поведение спокойно може да бъде квалифицирано като безхаберие или отказ от носене на родителска отговорност. И всъщност моят първи коментар бе именно в тази посока.
Извън темата на спора, искам да ви призная, че ако това е поведението ви като учител-философ, то аз не бих ви поверил детето си, защото начина, по който водите този дебат - личните нападки и квалификации, назидателният и надменен тон, а и тенденциозния (да не казвам ограничения) ви поглед върху разисквания въпрос - определено свидетелства, че не сте за това призвание - да бъдете учител. Не го казвам, за да ви обидя, но да предизвикам да си направите преоценка на ценностите и да си отговорите сам на въпроса вие учител ли сте, философ ли сте или най-обикновен локумаджия и грубиянин.
Димитър Митев
Простете, но нямам възможност да участвам в дискусията. Само преглеждайки неподробно коментарите виждам, че думите на Ангел са изтълкувани в крайност.
Gayane Minassian
:-)
Елена Петкова
Г-н Митев, имам чувството, че сте изфантазирали неща, които не само че ги няма в моите коментари-изказвания, но даже и през ума не са ми минали. И не са могли да ми минат през ума. Изглежда не сте положил известно по-старателно усилие да схванете, да се доберете до точния смисъл, който се съдържа в думите ми. И ми приписвате тълкувания и стил на поведение, които и който са ми изцяло чужди, не отговарят на моето съзнание, на моя манталитет. Както и да е, явно сте овладян от някаква емоция спрямо мен, което, предвид това, че изобщо не се познаваме, е крайно неуместна и не благоприятства дискусията ни. Оценките Ви за това ставам или не ставам за учител просто не са във вашата компетентност, дори и Вие лично да сте философ по образование, да не говорим пък за призвание. Оставям ги на Вашата съвест.
А същинския проблем, по който всъщност разговаряме, да Ви напомня, е този: доколко външният контрол, не зачитащ автономията на детската личност, може в своето развитие някога да доведе до една самостоятелно мислеща и действаща суверенна личност? Аз смятам, че ако така се процедира с "малката" личност на детето, на младия човек, и то тъкмо в този най-отговорен етап от развитието на индивида, създава непреодолими после деформации, понеже развитието й тръгва в невярна посока и по неверния начин. Аз също така смятам, че главните дефекти на "дирижираното", а всъщност несвободно личностно развитие в периода на детството, създава непоправими по-късно дефекти и деформации, които в крайна сметка пораждат една непълноценна, едно едностранчиво развита, ощетена човешка личност. Ако можете да ми обясните как става този фокус, именно детето, израсло в несвобода, сиреч, потисканото отвън дете, в един момент да се преобрази в свободна, суверенна и самостоятелно вземаща своите решения личност, то аз, без преувеличение, ще апелирам Вашето име да бъде представено пред Нобеловия комитет за присъждането Ви на Нобелова награда. (За жалост, доколкото зная, Ленинска награда вече не съществува, иначе тя много повече щеше да Ви подхожда!) :-)
Публикуване на коментар