Напоследък много общувам с адвокати. Понякога дори те сами ми се обаждат за да ми дадат някакъв съвет. Ей-така, на човешка основа. Оказва се, че сред адвокатското съсловие имало и свестни, човечни адвокати, а не само лакоми хиени. Вчера например, след като писах за отказа на РИО-Пловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище - виж Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѝ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал - двама адвокати ми се обадиха да ми дадат съвети; най-напред ми се обади една дама-адвокат, като обсъдихме случая по нейна инициатива, ми даде ценни съвети; ето как завърши разговора ни във Фейсбук: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Алтернативата е в духа на стоицизма да приемете света и хората такива, каквито са и търпеливо да понасяте съдбата си. Ето един подходящ пасаж, мисля, че няма нужда да привеждам автора, той е ясен:
„Щом отворя очи, да си кажа: „Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не знаят какво е добро и какво — зло“. А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото — грозното и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, не със същата кръв и семе, а защото е причастна към ума и има в себе си божествен дял, знам, че никой от тези хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне. Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя. Родили сме се за съдружие като краката и ръцете, като клепките и зъбите на горната и долната челюст. Да си противодействуваме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие.”
Ангеле, искам да ти поясня нещо, което е много важно. Ти не си подсъдим! Тук не трябва да се доказва твоята вина или невинност. Тук вече е констатирано нарушение - че си абсолютно негоден за преподавател и това, което правиш ти от тук нататък е да докажеш, че не си такъв.
Тоест, до към момента органите, които преценят това са решили, че ти не ставаш за преподавател. Дори помисли малко повече, протекцията, която имаш ти я свалят, защото си прекалено некадърен, не просто некадърен. Това няма как да го подчертая за жалост. В смисъл толкова си некадърен, че си абсолютно непригоден за този начин на преподаване.
Тоест, ти от тук нататък, при всякакъв последващ конкурс ще бъдеш отхвърлян, защото си непригоден за такъв тип образование.
Интересното е тук, че ти под маската на "изследователския дух" искаш да влезеш в обратно в системата, която толкова много ненавиждаш. Което показва, че си един комунист, който се опитва така да си извърти гъза, че на него да му е добре.
Така че ти казвам, погледни малко реалността, затвори го този блог за минута и виж реалността, безработни ми глупако!
По повод на написаното от злобния чукундур от последния коментар, т.е. от последния нагъл анонимник, който си е позволил да ме нарече "комунист", да вметна поне това:
Таваришч, интересно е, че сам не се усещаш какво казваш: това, че "органите", дето служат на тази изцяло банкрутирала образователна система, ме определят като "абсолютен некадърник", за мен всъщност е най-големия комплимент, който някога съм получавал; помисли малко ако можеш изобщо да мислиш (щото злобата те заслепява) - възможно ли е един учител да получи по-голямо признание от преценката на тия служители на една изцяло провалена и при това съвсем антихуманна образователна система?! Тъй че на мен в случая изобщо нищо не ми се налага никому да доказвам - или пък да убеждавам някого в нещо. Просто тази система няма бъдеще и това се разбира отдавна от ония, които са наясно с истината за случващото се. Но нито българското образование, нито българското училище са бащиния на въпросните самонадеяни управници-администратори, тъй че сблъсъкът между мен и тях е сблъсък на две философии на образованието, естествено е, че разбиранията, които аз споделям, в момента биват оценявани като "разрушителни" за системата, те наистина са такива, но пък едва ли някой ще дръзне да твърди, че системата ще бъде вечна. Можеш ли в такъв случай да си направиш ония изводи, които са така близко до ума? Едва ли: самата система не е възпитала тази способност у ония, които са нейни жалки продукти - какъвто си самият ти...
Публикуване на коментар