Професор Хауърд Гарднър разяснява теорията за множеството интелигентности, представяйки идеята за училище, ориентирано към отделната личност
... Гърднър апелира за тотална промяна на начина, по който функционира съвременната образователна система и за ранно оценяване и развиване на всяка една от тези типове интелигентност. По този начин, уверен е професорът, обучението ще бъде много по-приятно и ефективно, давайки поле за развитие на силните области на децата още в ранна възраст. Така те по-лесно могат да разберат в кои дейности и професии наистина са добри.
В книгата „Множеството интелигентности“, която ИК „Изток-Запад“ пуска на българския пазар, Гарднър разяснява теорията за множеството интелигентности, проследява отзвука, който тя предизвиква по света през последните 25 години и разкрива новите й постижения в практиката в книгата. Ученият прави подробен обзор на теорията, проследява нейния отзвук по света и разкрива новите й постижения в практиката, като изгражда мост между теорията и работната среда.
Гарднър онагледява и разсъжденията си върху бъдещето на теорията, отговаряйки на основните въпроси и критики, повдигнати през последния четвърт век. Въпреки враждебните условия на консервативните образователни системи, характерни за почти цял свят, и въпреки доминацията на „училищата щампи” – както ги нарича харвадският професор – семената на МИ теорията успяват не само да покълнат, но и да дадат плод.
В „Множеството интелигентности“ Хауърд Гарднър ни представя идеята за училище, ориентирано към отделната личност, което се отнася сериозно към многоаспектния подход към интелигентността. Той обръща внимание на някои емблематични образователни проекти, основани изцяло на МИ теорията: проектът „Нула”, заедно с който надничаме в спектралната класна стая; редица важни дискусии – за разбирането като приоритет на образованието, за оценяването, доколко са справедливи претендиращите за равен старт IQ, SAT и други тестове, какво е индивидуализирано образование и къде е неговото място, какво е процесфолио и как може да се прилага и др.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Много добре, че тази книга се пуска на пазара. Гарднър заслужава специално внимание. Винаги съм бил противник на стандартните едноизмерни тестове са интелигентност, която е много по-комплексен феномен. Гарднър има, разбира се, критици, така например е обвиняван, че произволно постулира различните видове интелигентност без емпирична база. По тази логика можем да приемем още други видове интелигентност, не само 8 или колкото бяха там точно, а защо не 88.
Накрая обаче бих отбелязал, че интелигентността е едно, креативността друго. Да си умен не означава непременно, че си и творческа личност и даже име теория, че най-умните не са особено креативни и даже не са особено успешни в живота.
Публикуване на коментар