Сократ живял като обичайната му храна била маслини и хляб, все пак, по думите му, ядем за да живеем, а не живеем за да ядем (както повечето съвременни хора, кой знае защо, си мислят). Та нима и аз не мога да доживея живота си оттук-нататък със същата храна, именно с хляб и с маслини? (След малко ще закусвам тъкмо с хляб и с маслини, но първо да си допия чая и да допиша един текст.) Е, и понякога ще си устройвам "пиршества" - като ще си приготвям бобена чорба или пържени картофки. Всякак може да живее човекът, важното е душата му да е чиста - как ли живеят обаче хората с мръсни души?
На втората снимка е показател на всички пътища в света заедно с разстоянията, намира се до централната поща в Пловдив; често го гледам, размишлявайки какво би станало с мен ако не бях такъв патриот (или по-скоро мухльо) и ако преди години бях поел в някоя от тези посоки; най-много ме мами стрелката, посочваща щата Колумбия, САЩ - ама карай, явно ще си мечтая само, вгледан в тия табели...
На последната снимка може да се види централната алея в парка Лаута, в който се разхождам често напоследък...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
10 коментара:
Храната в античността е била като цяло проста и главно вегетарианска, месо се е ядяло сравнително рядко. Освен това много съвременни продукти са били непознати – картофи, домати, кафе, тютюн, спиртни напитки и т.н.
Колкото до мечтаната Америка, макар и най-великата демокрация, тя първо съвсем не е това, което повечето хора мислят за нея и е невъзможна за (нормално) живеене за един европейски интелектуалец, второ, особено след 1970 е в упадък и трето нейният финансов колапс вероятно предстои в недалечно бъдеще с всички произтичащи от това последици – граждански размирици и т.н. и това не са голословни твърдения и пропаганда на КГБ, както Вие обичате да окачествявате подобни изказвания, а анализи и прогнози на сериозни западни консервативни политолози и икономисти.
Ако бяхте заминали за Америка, можехте да станете някакъв обикновен бачкатор, напр. мияч на чинии, но щяхте да си купите – НА КРЕДИТ - кола и модерен хладилник, както и някоя друга дрънкулка на пазарната икономика.
Много е съмнително дали като философ щяхте да просперирате там, защото в Америка не се котира европейската „континентална” философия, а само англосаксонската „аналитична” школа. Така че трябваше или да се пренастройте на съвсем друга интелектуална вълна, или да се откажете от философията. Освен това философията в Америка е много академична специалност без никакво влияние в обществото, местата за преподаватели са ограничени, а заплащането като цяло незадоволително.
Но това е спекулативно, може би пък щеше да Ви хареса, хората са различни.
Накрая бих отбелязал, че всичко това има смисъл, ако има истинска свобода на волята. Ако няма, тези размишления са излишни, защото всичко става така, както става и нищо не зависи от нас. Тук ще възразите, понеже за Вашата философия свободата е централна, но във философията нищо не може да се докаже окончателно и има мислители, които също не без основание смятат човешката свобода за илюзия.
За живота в Америка и най-вече за бъдещето на Америка сте силно заблуден, но това си е Ваш проблем. Страдате от ония илюзии, които така старателно сееха комунистическите агитатори; явно във Вашето съзнание тия заблуди са намерили благодатна почва щом още сте в техен плен.
А какво щеше да стане с мен ако бях заминал в Америка на младини никой не може да гадае. Във всеки случай щях да постигна много повече - именно в духовен план. За Ваше учудване ще кажа, че Америка е една много духовна страна. Но за да се долови духът на една страна сам трябва да имаш същото, именно дух... Вашата позитививистична нагласа игнорира точно това, което именно и води до изкривяване на реалната ситуация. Човек в крайна сметка в една страна вижда това, което сам в себе си носи - и което иска да види...
Да, може до безкрайност да спекулираме какво щяхме да бъдем, ако, ако… ако се бяхме родили 100 години по-рано или по-късно, ако бяхме заминали за Америка или за Бангладеш или Парагвай, ако, ако…ако бяхме станали пианисти, а не философи, ако, ако, ако…котката беше кон, щяхме да яздим нагоре по дърветата.
Ще добавя само, че мнозина по света имат доста превратни представи за Америка и най-вече за съвременна Америка, която отдавна вече не е динамичното общество отпреди 40-50 години. В действителност тя деградира с бързи темпове и тук не помагат никакви контрааргументи, че видите ли например Русия отдавна е деградирала. Да, това е така, но това няма нищо общо с Америка, чиито упадък се забелязва от всички непредубедени наблюдатели, само не от Ангел Грънчаров, на когото му трябва някаква сламка, защото не може да живее бе надежда, кумир и образец и именно той вижда в Америка само това, което иска да види. Иска се да си много силен човек, за да видиш света такъв, какъвто е в действителност, без пожелателно мислене. Да, нашият свят такъв, какъвто го познаваме, е обречен. От това не следва обаче, че някакви социализми или комунизми са алтернатива.
Колкото до „духовните” постижения – един философ за щастие е сравнително независим от външния свят, така че и на Луната може да се занимаваме успешно с философия, ако имаме подходящата умонагласа и това няма нищо общо с географското ни местоположение и външните обстоятелства. Така че нищо чудно в Танзания или Кения да се открие най-голямото вдъхновение, защото там именно се е зародил човекът (което Грънчаров като религиозен фундаменталист, както знаем, отрича) и тамошната природа може би действа най-добре на човешкия дух.
Ще отбележа още, че мен въобще не ме интересува критика на съвременния капитализъм и Америка от леви, марксистки и подобни позиции. Ясно е, че левите и комунистите никога няма да приемат отвореното общество и свободната пазарна икономика. Аз съм заинтересован от критика на капитализма само от неутрални или десни, консервативни позиции, а такива автори има вече много и те трябва да бъда взети МНОГО НАСЕРИОЗНО. Това въобще не е шега работа и сега не е 1965 например, когато антикомунистите в комунистическите страни приемаха Запада, без въобще да го познават, абсолютно безкритично.
А иначе както казва един рецензент на книгата на нашумелия английски историк Niall Ferguson (50) „Великата дегенерация“, посветена основно на американския упадък:
Лошите пророци никога не са популярни, но понякога са прави. Еврейските сънародници на пророк Йеремия наистина с победени и поробени от вавилонците, точно както той предрича. Урокът: никога не вземайте подобни пророчества с лека ръка… Книгата на г-н Фъргюсън няма да е популярна в Белия дом или други властови центрове. Йеремия също не е бил популярен сред еврейските старейшини и дори е хвърлен в тъмница заради предупрежденията си. По-късно те имат причини да съжаляват за това.
Повтаряте до припадък изтърканите тези на комунистическата пропаганда за "вечно гниещия и умиращия капитализъм", които аз лично слушам от 50 години вече, още от пелените си, но интересното е, че подобни "пророчества" все не се сбъдват! :-) И винаги се казва: досега на се сбъднаха, но ето, "съвсем скоро" ще се сбъднат, и това "скоро" не идва вече 50 и повече даже години. Което просто означава, че тази "теория" е куха, да, ама не, тя добре обслужва кагебистките тези, според които Америка, най-твърд бастион на свободата, е заседнала като рибя кост в гърлата на комунистите. Е, няма да умре Америка, комунизмът обаче умря - ако щете, тръшкайте се, удряйте си главите в цимента, това обаче няма да го промените - не капитализмът няма бъдеще, а тъй любимият ви комунизъм няма бъдеще, той отдавна е един гниещ труп...
Ето, ето, ето, не е възможно да се води сериозна дискусия по подобни теми в посткомунистическа страна без излишно емоционализиране и политизиране, което показва и издава голямата изнервеност и неувереност на хората в тези страни, подозиращи навсякъде комунистическа пропаганда, заблуди и дезинформация. Впрочем не съвсем без право, защото комунистите са майстори на дезинформацията.
Абе аз обяснявам, че не ме интересува примитивната комунистическа пропаганда, но Ангел Грънчаров се тръшка и крещи: не, комунист си, това не може да бъде, защото не бива да бъде! А къде са аргументите? Единственият аргумент е, че понеже това не било станало 50 години, няма да стане никога. Много силен довод, няма що. Ето например Ангел Грънчаров е вече на 54 или 55 години, ако не се лъжа, и още не е умрял. Значи ли това, че няма да умре никога? Желая му го, но се съмнявам, че ще стане така.
Впрочем аз ще приведа един много силен, макар и общ и абстрактен аргумент, който ме кара да мисля, че може би съм на прав път с моите мрачни пророчества, а именно че на мен моите собствени изводи от анализа на Америка никак не ми харесват. Тъкмо поради това има шанс да са верни. Мнозина сякаш не са разбират разликата между нормативни и фактологически изказвания. Не може да има спор, че либералната демокрация в съчетание с пазарната икономика при всичките й недостатъци е най-доброто, постигано досега от човечеството в историята. Само че от обстоятелството, че нещо е хубаво и желателно, съвсем не следва, че то по-необходимост ще бъде факт. Така например би било прекрасно всички да живеехме в цветущо здраве до 150 години и всички да сме богати, щастливи и красиви. Само че всеки, който обещава това на хората или пък смята, че Америка е вечна и непобедима, е или мошеник, или некомпетентен. Светът за съжаление не устроен по начина, който се привижда на някои или който им се струва хубав и желателен.
ТРЯБВА ДА СМЕ ВИНАГИ МНОГО СКЕПТИЧНИ И НАЩРЕК, АКО АНАЛИЗИТЕ НИ ВОДЯТ ТЪКМО В ТАЗИ ПОСОКА, В КОЯТО НИ СЕ ИСКА ДА НИ ВОДЯТ. Маркс например е мразел капитализма и е вярвал, че е доказал «научно» неговата неизбежна гибел и закономерното пришествие на комунизма. Други пък като Ангел Грънчаров харесват капитализма и либералната демокрация и смятат, че са доказали научно техния неотвратим триумф и закономерния провал на комунизма и посткомунизма. Мисля обаче, че и при Маркс, и при Грънчаров става дума за ПОЖЕЛАТЕЛНО МИСЛЕНЕ, което няма връзка с реалността.
Иначе не става дума за това дали комунизмът има бъдеще, а дали капитализмът има бъдеще. Провалът на капитализма не означава по необходимост триумф на комунизма, това е превратна логика. Тук пак личи изнервеността на Грънчаров, която обаче не е съвсем неоправдана. Той на интуитивно ниво чувства, че нещо с „рухването” на комунизма не е наред, затова така страстно се опитва да ни внуши на нас и на себе си, че комунизмът е рухнал. Защо например не се опитва да ни докаже, че например феодализмът е рухнал? – „ако щете, тръшкайте се, удряйте си главите в цимента, това обаче няма да го промените - не капитализмът няма бъдеще, а тъй любимият ви феодализъм няма бъдеще, той отдавна е един гниещ труп...» Да, но работата е там, че никой не засяга темата за феодализма по понятни причини – той наистина е труп. Може би за разлика от комунизма, който много успешно мимикрира след 1989, но по същество си е все същият.
Не хващат дикиш увъртанията Ви, пак се въртите в порочния кръг на изтърканите клишета на комунистическата пропаганда. Никаква "нормативност" няма в изказванията за проспериращия капитализъм, щото той от поне 200 години изживява непрекъснат растеж - панимаете, това е реалност, колкото и да е мъчно на целия комуно-ченгесариат, че е така. Комунизмът го няма, има останки от него, които сами го допогребват. Самите комунисти се отказаха от комунизма си и се преобразиха в "капиталисти" - това за какво Ви говори? За бъдещата "победа" на "единния светлий комунизъм" ли? А не се майтапете толкова, че е не е нужно да ни принуждавате да се задушим от смях... :-)
Продължавате да чукате на отворени врати и в плен на емоциите си не разбирате или не искате да разберете какво какво пиша. Разбира се, че капитализмът, без да е съвършен, още повече, че съвършени системи няма, е довел до невиждан просперитет за максимален брой хора в историята. Разбира се, че социализмът и комунизмът са неприемливи. По проблематичен е обаче въпросът за бъдещото развитие на капитализма, както и за рухването на комунизма. От факта, че нещо е хубаво и желателно, не следва, че то ще се налага винаги и навсякъде автоматично и ще бъде вечно. Античният обществен строй при всичките му отрицателни страни като робството например е бил много по-продуктивен и висш от това, което го наследява и аналогична производителност е постигната едва 1000 години по-късно! Ако той се беше запазил, човечеството днес може би щеше да е с 1000 години напред. По същия начин няма гаранции, че капитализмът ще се запази за вечни времена, още повече че той има вградени вътрешни противоречия, които не са точно от постулирания от Маркс характер, но все пак съществуват.
Впрочем трябва да призная, че до около 1995 и аз бях в плен на схващането, че комунизмът така или иначе е рухнал и бъдещето на човечеството е в капитализма. Но в задълбочени дискусии не с кого да е, а с големия германско-английски социолог, познавач и изследовател на капитализма Sir Ralf Dahrendorf (1929-2009) той ми обърна внимание на упадъчните явления при съвременния капитализъм, които дотогава не ми бяха съвсем ясни, както не са ясни на Вас сега.
Другият проблематичен момент е „рухването” на комунизма. Наистина след 1989 имаме повече свобода, отколкото преди това, а също така формално са налице институциите на демократичната правова държава. Знаем обаче, че те до голяма степен са изпразнени от съдържание и че зад кулисите конците се дърпат от старите комунистически кланове и структури като ДС, а икономиката на тези страни е псевдопазарна. Комунизмът е доказал своята способност да мимикрира и да заблуждава собствените граждани и света. Външно той съвсем не е един и същ, Ленин например започва с военен комунизъм, а после въвежда НЕП, което кара Запада да мисли, че СССР се е отказал от комунизма. Има разлика също така между диктатурата при Сталин с гротескните масови репресии и „затоплянето” и „либерализацията” при Хрушчов.
Ето защо има много сериозно основания да се мисли, че промените след 1989 са поредният опит за мимикрия на комунизма и в действителност са грандиозна измама, при това най-вече с ВЪНШНА насоченост, т.е. опит да бъдат променени РЕАЛНО западните общества чрез ФАЛШИВИ промени в комунистическите страни. Това, разбира се, звучи шокиращо и странно за повечето хора, очевидно и за Вас. Самият факт, че отказвате да допуснете дори теоретически такава възможност показва, че комунистите може да са си направили сметката много добре. Т именно на това разчитат: че никой няма да се сети, че подобно нещо е възможно, което още повече улеснява техните планове. Така че с Вашата позиция на игнориране и дори осмиване на комунистическите планове Вие за съжаление не само не помагате на каузата на демокрацията, а помагате на комунистите да осъществят своите намерения, независимо дали го осъзнавате, или не.
До анонимният писач. Личи си, че слабо познавате Щатите и познавате до припадък тезисите на сегашните Републикански мислители. Бъдещето наистина е мрачно, но не за САЩ, а за Републиканската партия. Просто тя успя успешно да се превърне в партия на възрастните бели мъже и изгуби доверието на жените, представителите на етническите малцинства, гей общността, като стесни неимоверно дефиницията за това какво представлява обикновения американец. Затова Републиканците бълват песимистични анализи, които руснаците повтарят като развален телефон, а вие ги пренасяте по българските форуми.
Всъщност обаче американската политика, бидейки демокрация е витална и именно затова такива прогнози са ненавременни. Аз съм убеден, че един Джеб Буш би могъл да реформира консервативното движение в страната и да го върне там, където бе преди появята на психопати като Пат Бюкянън и Джери Фалуел - една силна Републиканска партия, насърчаваща личната инициатива, а не надничаща под юргана на хората да гледа кой с кого си ляга. Това минава през битка със силните кандидати на Демократите и в тази битка ще се роди ново поколение силни американски политици. Което няма как да стане при плашилото Русия, от чиято тиквена глава се блещи един и същ човек вече 15 години, човек, който е напълно амортизиран и го избива на дребнава агресия.
Не се вълнувайте толкова от прогнозите за "неминуемата гибел на капитализма" и за "неудържимия възход на комунизма", тия прогнози, до които се свежда "теорията" Ви, изцяло съвпадат с идеологемите на марксизмо-ленинизма-комунизма, познат ни от "блажените времена". Също така не се вълнувайте толкова много от "правилността" на моите мисли и идеи. Аз съм свободен човек и ще си мисля каквото смятам за добре. Прочее, и тази Ваша загриженост относно "правилността на мисленето" на този или онзи издава неизживян комунистически манталитет, и за неговото превъзмогване явно не Ви е помогнал много-много даже самият Дарендорф - със своите чудодейни способности! :-)
Публикуване на коментар