В публикацията Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото! си позволих да кажа няколко леко критични думи по повод реакцията (по-скоро въздържането от всякаква реакция) на моите идейни приятели и ратовници от организациите за свобода в образованието; ето какво ми подхвърли един човек в тази връзка, а по-долу можете да разберете какво аз му отговорих, тия неща са свързани с господстващите тенденции в нашата народна психология, поради което не бива да бъдат оставяни без никакво внимание:Николай Дренчев каза: Г-н Грънчаров, вашия случай е добра конкретна илюстрация на методите, чрез които образованието се поддържа в закостеняло и парализирано състояние, подвластно на анонимна банда чиновници. Хората, инициирали "промяна в образованието сега", са ви приели в редиците си и са ви разпознали като един от хората, които разбират порочността на тоталитарната образователна система. Като човек, борил се срещу тази мелачка на съзнания и готов да погуби собственото си благополучие в името на по-възвишени идеали.
Но какво очаквате да направят за вас хората, които се борят против системата? Очаквате ли те да молят системата (тази система, която презират - и на която не вярват) да преразгледа решението си относно вашето уволнение?
Ангел Грънчаров каза: Не. Такова нещо не съм очаквал и не мога да очаквам. За мен това не е важно. Очаквах обаче все някаква реакция. Хора сме. Едно просто писъмце от страна, примерно, на НМР или на Движението за либерализация на образованието до наглата администраторка, която ме изхвърли като мръсно коте на улицата и то не за друго, а защо съм се стремил да си изпълнявам най-качествено задължението (обявявайки ме при това за "пълен некадърник"!) или до нейната началничка, Министър Клисарова, би имало смисъла просто на един НРАВСТВЕН или ЧОВЕШКИ ЖЕСТ, който показва, че все пак има хора, които мислят ИНАЧЕ. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар