Вчера се обърнах към читателите в блога си, а и към т.н. "приятели" във Фейсбук (там имам почти 5000 "последователи", постоянно ми се налага, за да мога да включа новите заявки за такива да изключвам от списъка си някои други - щото има лимит от 5 000 човека, повече от 5 000 последователи обикновен човек не може да има), та значи се обърнах към всичките си интернетни познати ето с този въпрос: Дали да не извърша една авантюра, а именно да дам предложено ми интервю във високотиражен жълт вестник - и да хвърля една мощна "медийна бомба"?. Изказаха се доста хора, дадоха ми различни съвети. В това число взеха отношение по въпроса и хора, които познавам, които високо ценя. Това особено се отнася за моя адвокат, г-н И.; той ми отвърна с категоричното "... Не! Аз не бих дал интервю. Аргументите ти "против" са много силни, няма нужда да ги повтарям.". Да, но неговият отговор се позабави и дойде след като аз вече бях дал интервюто, в последния момент реших все пак да го дам. Ето по-долу моята обосновка на стореното, която ми се наложи да изразя в писмо до адвоката си. Сами ще разберете защо давам пълна гласност по този въпрос. Съображенията ми са изцяло принципни. Ето и самото писмо: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Отново и за кой ли път си не просто прав.Дълбоко основателно, обосновано и прекрасно мотивирано си прав скъпи
ми духовни приятелю.
Добре, че не реализирах понечването си да те спирам, да го даваш това интервю, което все пак си дал вчера в десет
часа на репортерката, на жълтия вестник.Така ти си я направил актуалната медийна актриса в нейния вестник-театър,
която "поживем - увидим": как ще изиграе своята роля в предложената от теб пиеса - твоето дяло...
Именно: своята.
Не - тази, която ти искаш, очакваш и се надяваш със своите логики и основания.
Не - на нейните шефове, главен редактор и собственик, т.е. не - на политиката, на вестника...
А своята - лична и личностна...
Започваш да схващаш накъде избива това твое интервю и какви пластове на обществения живот, а по-конкретно на
живота в тази медия първо, предварително и изначално то, задължително и безусловно ще обърне на показ, нали.
И аз - уви, да - от личен опит.
Когато реших да дам гласност на фрапиращото, на незаконното, на очевидно дискриминационното, на престъпното
и по член от Наказателния кодекс мое уволняване, чрез посредството на журналист от в-к Стандарт.На която дадох
и папката с документите свързани с уволненията ми от престъпния ректор и неговия престъпен кадровик.Основателно
очакващ, че светлината на публичността ще помогне на истината, на справедливостта, на обществото...
Резултатът ли във вестника.Досущ, като в онзи виц, дето хората чули, че героят спечелил огромен джакпот в -
световно известен комарджийски център.А пък, то се оказало при игра на карти в кръчмата на съседното село.
При това героят не бил спечелил, ами бил загубил...
Сещаш ли се, че и опровержението ми не бе публикувано...
Дано: твоето, ако го има - да бъде.
Що се отнася до моята безкрайно добра, честна, почтена, трудолюбива, справедлива и човечна майка, да не се стресираш
от истината, но тя почина от инсулт, който няма как да не е бил повлиян и от моята съдебна сага, още повече, че живеехме
заедно и ме е предупреждавала да не хвърлям камък в рядко лайно, че ще ме опръска.Ама какъв ти камък, когато само
отказах да стана член на нейната велика и винаги права партия, заради насилническия й възродителен процес, когато
само отказах да пиша статия-брока с името на доцент Барудов към моето, защото съм счел, че по темата ни няма никакъв
научен принос и когато само открито изявих антикомунистическите си възгледи в профсъюзната декларация, в защита на
преподавателските ни права.
Пък на учителката, дето ти писала, че си едва ли не перверзно-скучен, дотеглив, разтеглив и локумджив ли - много здраве
от мен да има - не ги е схванала правилно нещата, дано се преориентира и почне много по-активно, не само - да ги търси,
но да ги вижда и осмисля ... чистите извори на живота.
2014.07.21г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар