"Преди около двайсет години поех по един самотен, изпълнен с опасности път. Исках да създам училище, което да се различава от съществуващите дотогава по своите методи, убеждения и отношения с децата. Исках в него зачитането на човешкото достойнство да е основна цел и метод на образователния процес."
Така започва книгата на Яков Хехт ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Ето тук можете да прочетете голям откъс от нея ако още не сте я чели. Иначе е издадена от авторитетното наше издателство за най-стойностните книги ИЗТОК-ЗАПАД. Аз, разбира се, съм чел тази книга и останах възхитен от нея. Защото в книгата на израелския революционер на модерното образование прочетох... свои собствени, най-изстрадани мисли! Искам нещичко да каза във връзка с това, понеже пак много се развълнувах от подчертаните по-горе думи особено: ... зачитането на човешкото достойнство да е основна цел и метод на образователния процес.". Ето тези думи особено много ме развълнуваха. Ще ви кажа защо.
Когато Яков Хехт някъде в израелската пустиня - която израелците, прочее, направиха градина, подобна на райската! - е замислял своя поход към новото, свободното образование, зачитащо човешкото достойнство на децата и младите хора, моя милост тук, в Пловдив, е пишел своята книга ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО с подзаглавие Изкуството да се живее, която в един момент осъзнах, че може да се използва като чудесно учебно помагало за учениците, които в оня момент "учеха" етика (а някои и до днес я "учат, тъй да се рече") от възможно най-отвратителен "учебник", под формата на който една дама с връзки в Министерството беше издала... собствената си дисертация за титлата "кандидат на философските науки"! И, разбира се, учениците нищичко не можеха да проумеят от тъй учения труд на въпросната пробивна дама, а пък на моя милост в един момент му кипна и седна да пише нещо коренно различно, именно ясно, простичко, човечно; и така написах въпросната книжка. Като я написах, след това я издадох на собствени разноски (глупаво беше да опитвам без връзки да получа одобрение на Министерството, чак такъв глупак не съм да се надявам, че Министерството ще одобри точно моето помагало, пък и министерско одобрение за това, което правя, на мен никога и не ми е трябвало, аз все пак живея със самочувствието на свободен човек, който няма да моли някого да благоволи да ми позволи... да бъда свободен! Та ето това съвпадение на идеи ме порази като тази сутрин попаднах на цитирания по-горе абзац, който са всъщност първите три изречения на книгата на г-н Хехт. С когото имах възможността да се запозная лично преди няколко месеца на Първата национална среща за свободно образование в България, проведена в София. Два месеца след това една усърдна администраторка на училището, в което работя от 14 години, ме уволни (това ми се случва за първи път в живота ми, а аз повече от 30 години се занимавам с образование!) та значи ме уволни с ето този "мотив": "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител", "липса на всякакви качества да изпълнява работата си на учител" и прочие дивотии!
Както и да е. Не за това ми е приказката тази сутрин. Просто исках да ви обърна внимание на онова, което ме порази, а именно как е възможно двама толкова различни човека, израелеца Яков Хехт и българина Ангел Грънчаров по едно и също място, намирайки се в две толкова различни страни, да мислят в една и съща, в абсолютно еднаква посока: човешкото достойнство на младите е най-важното и то трябва да бъде зачитано в училището. Система, която не зачита човешкото достойнство - а достойнство без свобода няма, няма как да има! - е античовешка система, за жалост, точно такава е системата на държавно регулираното и командно-административно (директивно) образование в България. Това е една противочовешка система, която си позволява греха да дехуманизира младите хора, да им нанася страшни поражения, и то всекидневно, и то дотам, че да се стигне до абсурда: тия именно жестоки поражения, които системата всекидневно нанася на младите, да не се възприемат и оценяват като поражения, напротив, мнозинството у нас да възприема всичко че си било, видите ли, "в реда на нещата", всичко си било "нормално", а различно не могло да бъде! Един ден някои хора ще трябва да отговарят за това страшно престъпление пред нацията, именно обезчовечаването от училището на нейния човешки потенциал, а пък всички ние, дето търпим и си мълчим, разберете го, сме участници в това престъпление, щото ако бяхме други, ако не мълчахме, ако реагирахме, с това престъпление отдавна да бяхме приключили! И, аз не мълчах, никога не съм мълчал, и ето, системата, след като ме подъвка в огромната си паст, след като се опита да ме пречупи, най-накрая ме изплю!
Сега аз съм завел съдебно дяло срещу моето толкова грозно уволнение, което - забележете! - съвсем не зачита тъкмо моето лично достойнство (!), напротив, потъпква го без жал, а също така и ме лишава от преподавателски правомощия, представяте ли си до какво безобразия дръзна да стигне системата в нашата уж демократична и европейска България?! Да обявиш един човек, дето повече от 30 години от живота си е отдал на образованието, за "пълен некадърник", е жестока гавра с неговото достойнство, ала това, ето, не се оценява като такова, примерно, никой от "колектива" не посмя да възроптае срещу гаврата над техния колега, хората ги е страх, а нима достойнството на страхливците не е погазено по най-вулгарен начин, нима хората, които са превърнати в жалки страхливци, са с непострадало достойнство?! С непострадало достойнство са ама друг път! Но ето, щом не реагират изобщо, правете си сметката какво е станало с достойнството им. А аз знам, че там има чудесни хора и прекрасни специалисти, има, да, ала ето, оказва се, че и те са със смачкано и поругано достойнство. Не е достойно да мълчиш когато администрацията постъпва така грозно и безчовечно с твой колега, това е недостойно! Всички неща трябва да бъдат назовавани със собствените им имена. Ако 1-2-ма човека бяха посмели да се обадят, с мен администрацията нямаше да посмее да постъпи така грозно и безчовечно! Но ето, не посмяха да се обадят. Див страх е обзел тези хора. А кажете ми и това: нима може достойни млади хора да бъдат възпитавани и "отглеждани" от възпитатели, които сами постъпват недостойно?! Виждате, че работата, дето се казва, става дебела, тия неща съвсем не са безобидни. И някой трябва да ги каже. Е, казах ги. Изпълних си дълга.
Обидно ми е, разбира се, че представителка на властта постъпи така грозно и безчовечно с мен, ето, аз вече съм лишен от преподавателски правомощия за системата на държавното образование, излиза, че бюрокрацията чувства тази система за "двоя", един вид я е откраднала, я е "приватизирала" от нас, гражданите, от нас, данъкоплатците! Да, щом такива хора като директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която именно ме уволни, си позволява да живее със съзнанието, че това училище е нещо като нейна "бащиния", та дръзна да ме пъди от него, то това показва, че държавното училище у нас вече е приватизирано, сиреч, е откраднато от нас, гражданите и данъкоплатците, които го издържаме, и е станало нещо като частна собственост на същата тази нагла бюрокрация! Да, но ето, ний, българите, сме великодушни хора и позволяваме всеки да ни краде както си иска. Не реагираме. Мълчим като... кютуци! Е, заслужава си съдбата един толкова покорен и бездушен, бих си позволил да кажа даже малодушен народ!
Тази същата Анастасова е снаха на сестрата на министър-председателя от байтодорово време Георги Атанасов, сиреч, тя има самочувствието, че е от "големото доброутро", ето затова явно смята, че за нея не само законите нищо не значат, но тя дори, изглежда, стои и над нормите на морала: щом си позволи да потъпче така грозно моето достойнство то явно с такова самочувствие живее тази особа. Съпругът й бил пък щатен служител на МВР от онова същото, от блаженото комунистическо време. Ето как тая комунисто-милиционерска номенклатура продължава да живее със съзнанието, че е нещо като безграничен, пълновластен господар на България! Така обаче не може да продължава. Срамота е че търпим това! Ние не сме говеда, ние сме - и трябва да бъдем! - човешки същества. Достойно живеещи, постъпващи достойно, тоест не позволяващи да ги унизяват човешки същества! Аз така мисля. Аз така виждам нещата. Нека да ме съдят ония, които са се засегнали, видите ли, от моите справедливи думи! Аз пък няма да мълча когато такива си позволяват да се гаврят с личността и с достойнството ми. И ако трябва ще платя цялата цена за това, че държа да си запазя достойнството неопетнено. За едното достойнство живеем ако искаме да бъдем и да си останем човеци. Аз така мисля. Аз така виждам нещата.
Моят адвокат тия дни ми съобщи, че трябвало било да мисля за... своята пледоария при откриването на съдебното дяло. Имам много свестен човек и професионалист за адвокат, благодаря на Бога че ми помогна да го намеря! Ето, това което написах по-горе е нещо като опит за написването на една такава пледоария. Лесно ще се изкажа там, щото всичко ми е в сърцето. Няма как да се объркам. Само дето трябва да помисля за това да не бъде речта ми прекалено дълга. Затуй ще ми се наложи да си я напиша и да я прочета там. Колкото и да ми е неприятно това. Заради краткостта ще трябва да го направя. Иначе обичам да говоря пред публика и се вдъхновявам необичайно, ала в особените обстоятелства, именно, това е съдебна зала, ще трябва да внимавам да не кажа нещо излишно. Е, само истината ще говоря. Но трябва все пак да си напиша "пледоарията". Адвокатът ми пък си пише своята пледоария. Ще направим от това дяло процес, не по-малко знаменит от сократовия! Това е шега, но пък знае ли се какво ще стане, все пак процесът още не е започнал, защо трябва да бъдем песимисти?!
Аз съм оптимист за този съдебен, защото се възприемам като прав, в нищо невиновен човек, който е наказан жестоко и несправедливо. С когото е постъпено безчовечно. Нищо лошо не съм правил, напротив, правил съм добро. Правил съм това, което е било мой дълг да правя. От мен системата не можа да направи бездушен изпълнител, сух педант и възтъпичък формалист, който тормози учениците само и само началството да е доволно. Не, това от мен не стана и няма да стане. Аз работих така, че да бъда на висотата на призванието и на отговорността си. Аз бях преподавател по философия и гражданско образование и съм работил за една цел: да помогна според силите си на моите ученици да станат пълноценно живеещи и достойни личности - и добри граждани също! Ако това е моят грях пред системата, аз поемам пълната отговорност за него. Изглежда античовечната система възприема това, което аз правех, не просто като грях, но и като... престъпление. И ето, отмъсти ми. Ще видим обаче как ще погледне на всичко случило се съдът. Много ми е интересно това. Ще ми се да вярвам, че българският съд ще изпълни тъй възвишената си задача. Каква е задачата на съда всеки средно интелигентен българин трябва да знае. Затова няма да пояснявам аз тук. Преподавал съм десетилетия наред и философия на правото на моите ученици.
Исках да пиша комай за друго, ала излезе това. Това ми е на душата, ето, това написах. Човек трябва да бъде верен на поривите на душата си, да не им изневерява, не трябва да насилва душата си. Свободата започва, тя се ражда там, в пределите на душата ни. Почитаме ли свободата на своята душа, това е предпоставка един ден да станем истински, действително свободни. Ето това и ви го желая. Нека да е прекрасен този ден за Вас, това ви го желая от душа и сърце!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Да организираме един комитет за оплакването и съжаляването на Ачо Грънчаров? Много ще ви се хареса, а?
Публикуване на коментар