Ето какво ми пише научният секретар на съвместното издание (започнахме да го издаваме го с философи от Института по философия към Националната академия на науките в Украйна, но сред това към изданието се присъединиха философи и от много други страни, Чехия, Русия, Япония, САЩ и др., ето сега и от Индия!) г-н Сергей Шевченко:
Уважаемый Ангел Гранчаров!
Как Ваши дела обстоят? Член редколлегии из Индии прислал письмо нам и Вам. Люди высоко оценивают журнал далеко на Востоке и это очень приятно!
Константин Юрьевич имеет проблемы с доступом в интернет и просил Вам об этом передать.
Держитесь!
С наилучшими пожеланиями,
Сергей Шевченко
Отвърнах му със следното писъмце:
Здравствуйте, уважаемый Сергей,
Спасибо за письмо и за информацию! Очень рад, что послали мне этот документ профессора Рао, будем надеятся, что наше сотрудничество с философами Индии и другими странами принесет свои плоды!
Со мной, слава Богу, все нормально, жив и здоров, пишу, работаю, вот эти дни подготавливаю для печати новый номер традиционного номера болгарского издания. Он почти готов и скоро пойдет к печати. Как выйдет с печати я Вам пошлю несколько экзимпляров чтобы подарит друзьям и для библиотеки Академии.
Прошу передать мои найлучшие пожелания профессору Райда! Вам тоже посылаю самые лучшие пожелания!
С уважением: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
5 коментара:
Поздравления. Ангеле искам да те питам нещо по настрани от този успех на ИДЕИ. Има ли смисъл израза "мислиш неправилно". Въобще може ли мисленето да е правилно, или неправилно
Томи Томев
Може, във формалния смисъл може да се говори така, именно в смисъл, че, мислейки, си нарушил някое правило на логиката, ето ти пример за да ме разбереш по-ясно; ако аз направя следния извод от тия предпоставки:
Днес е сряда
Вали дъжд
---------
Извод: Всяка сряда винаги (ще) вали дъжд.
То, както е видно, моят извод е неправилен, мисленето ми е неправилно, щото грубо е нарушило едно правило на логиката. Само в този смисъл можем да говорим за неправилно мислене. При по-дългите изказвания хората допускат много грешки от подобен род, затова и може условно мислите им да бъдат определяни като правилни и неправилни. Щом се нарушава някакво правило на мисленето значи имаме неправилно мислене. Надявам се ти бях полезен. Още много може да се обсъжда тази тема, щото има и смислови "неправилности", т.е. не във формалния, а в съдържателния аспект, но тогава нещата стават още по-сложни и човек трябва да напише цяла книга за да ги изясни по-основателно.
Благодаря за пояснението.
Томи Томев.
И все пак искам да попитам: Трябва ли да има правила за мислене. Извинявай за въпроса ми, вероятно е много аматьорски.
Томи Томев.
Трябва да има правила: щом нещо се ПРАВИ, има всякакви начини на ПРАВЕНЕТО му, сиреч, има сред тях и някой най-добър, който именно се въплъщава в тия т.н. ПРАВИЛА. И мисленето е нещо като занаят или изкуство и без правила не може. Ние самите ако искаме да мислим истински, сиреч, пълноценно, сме заинтересовани да спазваме тези правила, които осигуряват именно силата, мощта на мисълта ни, нейната ефективност. Е, всеки може да си мисли както си иска, включително и да нарушава всякакви правила, имаме свобода, това е безспорно. Но ако искаш да постигнеш някаква определена цел, налага се сам да ограничиш тази безпределна свобода и да възприемеш някакви правила, които да ти осигурят тази ефективност за постигането на целта. Логиката дава такива най-необходими правила. Моралът също. Без правила не може. Е, може, но тогава мнозина нищо особено няма да постигнат особено ако нехаят за правилата. Друг е въпросът, че човек сам може да си открие свои собствени правила, да има свой подход и стил на работа, на мислене и пр. Това също може. Темата е интересна, но имам и друга работа та затова се налага вкратце да отговарям...
Публикуване на коментар