У нас, писал съм го вече, но ще го повторя, няма демокрация, а има мафия, всичко у нас са все мафии, навсякъде само мафии, няма нещо, което да не е мафия

Тази сутрин по технически причини, така да се рече, се принудих по нов начин да се изкажа, вместо да пиша, просто да говоря, ето моя сутрешен този път аудио-коментар го публикувах вече тук: Моето разбиране за това как българската политика може да се нормализира - и демократизира. Значително по-лесно е така, в сравнение с писането, а проблемът е, че не съм си в моя кабинет, дето всичко ми е под ръка и е удобно, аз сега съм в Долна баня, в родния ми дом, където не съм живял вече близо 30 години, тук нямам потребните условия, ето, примерно, интернетът ми е слаб, а пък и работя с едно малко лаптопче, трудно ми е да пиша с него; както и да е, ще се оправям известно време така. Да оставим настрана личните проблеми, майка ми е болна, вчера постъпи в болница, слава Богу, нещата не са най-тежки, но има болки, трудно ходи, е, аз съм принуден да се грижа за всичко, няма друг начин, живот и здраве да е, ще се справя. Чакайте да спра с тия неща, че дежурните оплювачи пак ще скокнат да ме хулят как, видите ли, съм бил "плакал"; прочее, в блога си ще си правя каквото искам, ако някога ми хареса да плача, ще си и поплача в дневника, що пък не, човешко е да се плаче - аз съм човек. Но тия мрънкащи чукундури и това не могат да го разберат, майната им.

Е, сега почнах (за експеримент) да пиша, я да продължа още малко. Сякаш не е чак толкова трудно. Я да кажа някои неща около текущата ситуация, не политическа, а личностна. Най-новото, с което искам да започна, е че от печатницата снощи ми се обадиха, че списание ИДЕИ е отпечатано и ме чака да го взема, да го заплатя и да се погрижа за разпространението. Тия дни, днес-утре, и с това ще се занимавам като капак на всичко. Но пък животът е интересен когато е интензивен, само здраве да е, само сили да има човекът, всички проблеми се решават. Отчаянието ми е изцяло чуждо, с Божията помощ всичко се постига! Ако духът на човека е здрав, работите вървят. Въпреки трудностите. Трудностите са затова да ни проверяват доколко за нещо изобщо ставаме. Трябва да се радваме на трудностите, щото те ни дават шанс да покажем, че за нещо още ставаме. А така мисля. Да продължа нататък.

Тия дни, тихомълком, многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив обяви моето учителско място по философия и вече е назначила нов човек. Казвам това, защото аз я поставих в чудесна ситуация, дадох й шанс (нонеже съм човеколюбив човек я съжалих) да излезе от кашата, която сама си забърка, осигурих й възможност да поправи грешките си, но тя не се възползва, е, проблемът си е изцяло неин; дето го е казал Крум Страшний мисля, като не щеш мира, на ти секира, тя явно предпочита секирата, изборът е изцяло неин. Аз понеже съм миролюбив и толерантен човек, още преди доста време й казах (писмено, по надлежния начин) или й подшушнах разумен и компромисен изход: като е направила една пълна глупост, да не чака съдът да отменя чудатата й заповед за уволнението ми, а тя самата да си я отмени, с оглед да избегне орезиляването си; тя мисли повече от месец, да не са и два, доколко е мислила можем да си представим като вече знаем какво е измислила: нищо не измисли, просто тази дама я водят чувствата й, което е изключително вредно за един ръководител. Не можа явно да надмогне собствените се чувства и понеже е под властта на разни чувства, тя прави грешка след грешка, ама проблемът е преди всичко неин, също така обаче, за жалост, е и на институцията, което вече е непростимо. Ний, философите, сме за това, това е част от мисията ни, там, където присъства някой философ и се опитва да внася разумност в отношенията, добрите ръководители се вслушват в думите му, а лошите правят възможно най-неразумното, именно, почват да се опитват да заглушат гласа на философа, да му затворят устата, е, тия неща не стават лесно, оне в моя случай няма как да станат. Жалкото е че след като ме прокуди от това училище, тя лиши самото училище от предимствата, които даваше на училището моето присъствие там, моето участие в училищния живот. Сега най-вероятно вместо толкова "чепат" като мен учител по философия, който при това си позволи да критикува "светата особа" на директорката, така петимната към ласкателствата директорка най-вероятно ще си намери удобно лице, което безукорно да й служи, тя това обича. Но проблемът също е там, че очевидно туй властващо лице няма смислена концепция за бъдещето на това образователно учреждение, не умее да разполага приоритетите, занимава се с излишни неща, а изпуска от внимание истински важното, капка внимание не отделя на най-важното, именно качеството на образованието на младите. На преден план вместо това са такива нейни цели като запазване на блажената идилия на статуквото, при което всички неуморно хвалят "мъдростта на г-жа шефката", никой не смее да изрази дсъмнение относно нейната величавост, тия неща, да си признаем, не просто са глупави, те са направо пагубни.

Е, Ангел Грънчаров го няма там, но той още много може да смущава идилията - със самото си съществуване даже, с простото си съществуване. Разбира се, най-добре е този "изверг" да го няма, ала ето, все още го има. Той сега съди директорката с две дела, други хора, които тя уволни по-рано, пък вече спечелиха делата си и се връщат. Крайно неприятна работа. Много резочарования неизбужно чакат оня, които дръзне да се държи неразумно. Това само ще кажа. Моето училище обаче - след 14 години работа в това училище аз с пълно право го наричам мое - не ми е безразлично и ще направя всичко, което е по силите ми, за да го спася от тиранията на самозванците. Това е. Няма да се откажа в името не нечий презрян комфорт. Тия неща така не стават. Ако училището беше нейна частна собственост, тогава можеше да си прави каквото иска, да, ама не, то не й е бащиния, ерго, мен много ме вълнува какво става с моето училище. А то е мое като капак на всичко и затова, защото аз съм данъкоплатец, тоест от моите данъци се плаща издръжката на училището, в това число и директорската заплата. Няма да позволя моите пари да се хвърлят на вятъра.

Ето затова се боря. Имам много причини, които ме принуждават да се държа така. Аз съм един ангажиран гражданин, философ и човек, който не може да допусне да бъде безразличен пред безобразията на властниците, пък дори и те да са на възможно най-ниското управленско ниво. Ний, гражданите, сме господарите, а всички властници са наши слуги, ето това е алфата и омегата на демокрацията, на същинската, на автентичната демокрация. Това всеки трябва да го знае и да го спазва, и щом това се получи, ще турим край на мафиотската ни "демокрация". У нас, писал съм го вече, но ще го повторя, няма демокрация, а има мафия, всичко у нас са все мафии, навсякъде имаме мафии, ето, в държавните учреждения пак всичко е подчинено на мафионските принципи и начала; това повече така не може да продължава. Мафии са ни и синдикатите, мафии са ни и партиите, мафия ни е и цялата държавна администрация, тя също е подчинена на мафиотските начала. Няма нещо, което да не е мафия у нас, мафии са ни творческите съюзи в областта на културата, навсякъде у нас - само мафии. Главната мафия, разбира се, е "бившата" ДС и нейните безценни кадри от т.н. "железен юмрук на партията", комунистическата, разбира се. Това е простата истина за живота у нас. Всичко се владее от комунистическата мафия и нейните слуги. Които примерно й слугуват, които се надпреварват да й слугуват. Всичко, което не е слуга на мафията и няма нейното доверие, е подложено на незвергване, е обречено на "меркантилизация". В науката, в университетите ни, в академията - всичко е мафии. Страшна работа е! Думи нямам вече. Но тия неща трябва да бъдат казвани все па-гласно, ако трябва, ще почнем да ги крещим, та заспалото стадо да почне да се пробужда.

Вторият фактор за плачевната обстановка у нас е именно това заспало, търпеливо и кротко българско стадо, което понася до безкрайност всички издевателства. Ние сме виновни за всичко у нас, проблемът е, че тия от нас, дето сме граждани, сме нищожно малцинство, овцете са пълно мнозинство. За да е такава ситуацията една от причините е отвратителната в своята пълна извратеност образователна система, която произвежда овце, не човешки личности, с което бляскаво обслужва олигархичната мафиотска система на посткомунизма. Сега присветна ли ви защо моя милост толкова много се бори за промяна на нещата в образователната система? Ами че оттук започва всичко. Тук променят ли се нещата, за едно-две десетилетия работите ще потръгнат. Всичко в този наш живот зависи от прословутия човешки фактор, от неговото качество. Толкова е просто това, нима не се съзнава? А сега разбирате ли защо плачевната ситуация в образователната ни система не вълнува изобщо политиците? Ами защото тази ужасна система така добре обслужва олигархичния мафиотски строй, че повече не може да бъде, затова, как пък поне това не сте разбрали още? Трябва да се мисли, трябва тия неща да се повтарят до втръсване, белким някои почнат да зацепват. Това и правя, виждате, всеки ден. Това е основното ми занимание. Аз съм чудат човек, достоен са пълно оплюване. Да, аз съм и много опасен човек, щото се осмелявам да повдигам покривалата от много строго пазени тайни, ето затова съм толкова вреден и опасен.

Хубав ден! Днес нищо чудно да ида до София да взема част от тиража на списание ИДЕИ и да задвижа разпространението му. Нищо чудно вятърът днес да ме отвее в София. Тук съм близо, и това мога да направя. Ще видим. Чудесна се получи тази книжка, ако искате, заповядайте да си я поръчате, няма да съжалявате. Ако искате де. Иначе си стойте така, без да си мърдате и малките пръстчета, щото да не би да се изморите. И внимавайте да не се събудите, щото тогава що ще правите? Едни бели, едни проблеми има само будният човек и гражданинът. А заспалите блажено си похъркват. И бират плодове. И лапат. Туйто. Карай да върви: българска каруцо, доникъде няма да стигнеш така! Лошо, много лошо. Но от нас зависи всичко, с това и ще завърша пак...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo