Вечният екзистенциален български въпрос е: мааму стара, кога ке имаме по-голем келепир, като се подчиним изцяло на руснаците или като почнем да се мъчим да живеем като европейците?

Добре е отговорил на Какво е това да си русофил? Евгений Дайнов. Обяснил го е за да го разберат и нашенските немислещи "русофили". Те всъщност са комунистофили де, но нека да си се наричат "русофили", щом така им харесва. А на мен ми хареса въпросът, с който почва статията си Е.Дайнов, ето този:

Всички се разделиха на русофили и русофоби, ама всъщност знае ли някой за какво иде реч?

Ще ми се да кажа и аз, и то съвсем накратко, своето разбиране. Дайнов го е казал добре, но ми се ще още по-ясно да изведа същината.

Поклонникът на Русия е поклонник на руското начало, на руската идея и на руската душа, а и трите имат една-единствена опорна точка: да си личност е лошо, щото "колективът" (комуната, общността, стадото) е най-хубавото; колективът никога не греши, а личността винаги греши, щото да си личност е все едно да си (в представите на русофила-комуноид) овца, отделила се от стадото, и затова жално блееща; знаем, такива овце се успокояват едва когато пак се върнат в стадото. Другояче казано, руско-русофилската идея е следната, в нейната чистота: стадото (колективът, общината) е всичко, индивидът (личността) е нищо. Разбира се, "хубавият" колектив, истинският колектив е този, в който всички овце се подчиняват на овена-водач, господарят властва, а всички са роби и му се подчиняват безропотно. Ето това вече е идилия за руската и съветската душа. Комунизмът съвсем не е европейско явление, той е чисто руско явление.

Западната гледна точка, гледната точка на европееца е противоположна: индивидът (личността) е всичко, тя е самоцел и самоценност, човекът е "цел сама по себе си", по думите на Кант. А общността е производна на индивидите, които заедно, по общо съгласие, сътрудничейки и партнирайки си, успяват да устроят една процъфтяваща общност на свободни и достойни личности, в която всички въпроси се решават по демократичен дачин, чрез дебат, чрез отчитане на всяка гледна точка. В западното разбиране всички не мислят еднакво, не са еднакви, там раз-личността е основата на личността. Западното и руското ("славянското") гледище се борят за душата и на руснаците, и на българите. И то не от вчера, ето, в руската история поне два-три века има остър конфликт на "западнофили" и "славянофили", щото и в Русия има интелигентни хора, които са мечтаели руската комуноидна психика един ден да бъде надмогната от западното либерално гледище за това, че отделната личност е важна, а не стадото. Свободата пък е непоносимо вредна западна измишльотина в руското разбиране, свободата за типичния руснат е най-ненавистното. (Респективно най-мразени от руския мързлив дремлю-пиянде, дето се излежава на зиданата печка, са... американците, щото те са най-свободолюбиви.) У нас е съвсем същото: русофилите ни дърпат към "Матушката", в която всички са презрени колективистични роби и подлизурковци на началството, а само императорът (генералният секретар") е нещо като личност. Да си личност означава да си господар на себе си, на своя живот, а пък всички останали са роби, са стадо, мило поблейващо в прослава на овена (казахме, император или генсек е въпросният най-пръв овен). Щото голямото всерусийско стадо се възпроизвежда надолу в безброй малки стада, в които отделните колективи мило се мазнят на местния си началник, шеф, вожд, мафиотски бос и прочие.

В Русия мафията-комуна е структурната единица, изграждаща социалната тъкан. На Запад индивидите са успели да намерят ефективни начини да се кооперират на основата на свободата, договорността, законите, правилата и пр. с оглед да постигат резултати, изгодни в крайна сметка за всички. Ний, българите, стоим разкрачени или клекнали между западното и руското гледище и българската душа се измъчва от извечния екзистенциален и исторически български въпрос: мааму стара, кога ке имаме по-голем келепир - като се подчиним изцяло на руснаците или като почнем да се мъчим да живеем като европейците?

Този екзистенциален и исторически съдбовен български въпрос раздира българската душа без никаква жал. Келепирът ни интересува нас, не човешкото достойнство, не правата на личността, не свободата, знаем, че българската душа превъзходно знае, че тия западни измишльотини не са съедобни, не стават за ядене, а ний търсим предимно това, дето става за ядене; то вълнува най-вече българският средностатистически простак (ако не броим вълнунията му по новите цомби на чалгарката Гюргя). В Русия пък наблягат предимно на туй, дето става за пиене. Не че и ний не обичаме шльокавицата, маама й стара! Туйто. Ето в няколко изречения най-съкровеното за българската и руската душа.

Хич не е лесно да се живее в България. И в Русия тоже. И тук, и там да си личност е същинско проклятие. Е гибелна прокоба. Затуй всичко, що е личност, бяга от България, бяга и от Русия (ако го пуснат де). Тук пък остава простотията, която обича да мучи като стадо: същинска идилия е мучаещото в един глас стадо, стадото, мило поблейващо около мъдростта на шефа-овен. Ето защо извечният български въпрос къде е по-голем келепира вече почна да се подразбира какъв отговор получава в крайна сметка. Като избяга всичко, що е личност, на Запад, какво ще правим тогава ний, дето оставаме? Или требе да станем пияндета и ний и да почнем да щракаме с пръсти, да се кълчим да играем кючек, казачок и прочие, или, мааму стара, какво друго ни остава да правим ако и ний изобщо останем тука? В тази наша страна, обречена на комунизъм - дето една дама го каза в прилив на мъдрост, осенена ненадейно от мъдростта като древните гръцки пророчици.

Хубав ден на всички! Бъдете личности въпреки всичко! Да си личност въпреки всичко е прекрасно! Не знам дали сте го усещали, но ако не сте го усещали, не мога да ви го обясня това велико чувство! Нищо че ще те обиждат как ли не, нищо че ще те наричат комуноидите как ли не - "соросоид", "европедераст", "гнусен либурал", "костовист", "хамериканец" ще те наричат, не помня още как ще те нарекат, отворете един русофилски форум и ще разберете веднага как ще те нарекат таваришчите, комуноидите. Ето, аз тия дни продължавам своя курс за това как се става пълноценна личност, ще им бръкнем в душата на комуноидите ний с този курс, бъдете уверени в това. Хайде чао, че път ме чака. Тръгвам рано за София, да вземам отпечатана новата книжка на списание ИДЕИ, списанието за личности, за свободни човеци. Бързам да го видя, че стана чудесна тази книжка, с портрета на "европедераста" Хусерл е на корицата. По това ще я познаете. Е, няма да я видите и тази книжка в книжарниците и по павилионите за списания и вестници, щото това списание е забранено тука. Но то остана да бъде разрешено - нема да се излягаме я, ще го забраняваме до дупка!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo