Понеже си правя какви ли не експерименти, ето завършека на още един, който предприех наскоро: виж крайно провокационния матр`рьял със заглавие Моят проблем тук, в България, е че не съм част от тукашната чалгаджийска менте-"култура": аз по същината си съм съвсем западно явление, с което явно бръкнах с два пръста в душата на моя събеседник, един австралийски българин или един българския австралиец, с който си пишем комай всеки ден; та там аз му написах въпросната дръзка провокация, а пък той снощи, гледам, ми е отговорил, написал ми е въздлъжко писмо, доста разлято, с много отклонения, ето ви тук същината, заедно с моя отговор; той дава абзаци от моето писмо, а след това ги коментира, сиреч, по нашенския маниер, се гаври с казаното от мен:Моят проблем тук, в България, е че аз не съм част от тукашната чалгаджийска посткомунистическа менте-"култура"; аз съм по същината си съвсем западно явление, принадлежа на духа на западната култура. Или, другояче казано, аз съм нещо като екзотично цвете, цъфнало на смърдящото българско гюбре. Стават понякога такива работи.
>>> Добре, така е, ама как такава "култура" тогава да лансираме на Запад - като те са далече преди вашето "ниво"?!
ЗАБЕЛЕЖКА: Казва това нашенецът от Австралия, ала преди това се е направил на ударен, като не е забелязал ето това мое най-дразнещо твърдение: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Всички хора имат комплекси, но вашите, Грънчаров, са чрезмерно големи. Само злобата ви е по-голяма от тях. Жал ми е като гледам с какво чувство за малоценност живеете и как отчаяно се опитвате да го компенсирате със самохвалство.
Занимавайте се, таваришч, само със себе си. Аз ще си бъда какъвто искам. Времето на комунизма отмина, драги ми комуноиде, в днешно време свободните личности сами решават какво да мислят, как да пишат, как да живеят и прочие. Зная, на вас, комуноидите, ви е тъжно поради този факт, но трябва да се примирите. Прочее, защо не идете някъде в планината, основете си комунизъм и по цял ден си марширувайте? :-)
Както казваше Сергей Аверинцев, "да дишаш сухия въздух на съвремието", разбира се, не е най-приятното преживяване. Въпросът е, че ако искаш да преживяваш, все пак трябва да го дишаш...
Mario Koev
Публикуване на коментар