Още от въпросния филм, чието заглавие е Носталгията по стъклата за прозорците (на руски: Ностальгия по оконному стеклу), съдържащ твърде важни според мен разсъждения на Мамардашвили:
... Засега аз не виждам това умиране. Само това можем да кажем. Да измислим нещо? От самото намерение да измисляме трябва да се освободим, разбирайки, че желанието да се измисля нещо за другите, за обществото, и е елемент на същото това мислене, реализацията на който се явява неприемливата за нашата чувствителност, за нашите ценности система. Аз бих нарекъл Съветския съюз страна на носталгията по стъклата за прозорците, там, където разбитите прозорци, да речем, в резултат на войната, бомбите и т.н., всички тъгуват при разбитите и продухвани от вятъра прозорци и никой не поставя стъкла, защото стъклата, се предполага, се поставят с централно разпореждане, обхващащо цялото съветско пространство, но, както казва съветският човек, държавата е една и ръцете й няма как да стигнат навсякъде, и всички седят и чакат кога ще бъдат поставени стъклата; никой не поставя стъкла!
- Значи трябва да поставяме стъкла?
- Съвършено правилно, дайте на хората да поставят стъкла! Ето го целия отговор.
- Вие казвате "Дайте на хората...", а кой ще им даде?
- Сами. Защото системата не е изчезнала, тя само е неутрализирана и са образували големи празнини, в които за човека, който иска нещо да направи, и притежава чувство за чест и достойнство и е в такова положение, че животът е непоносим и оскърбителен за човешкото достойнство, той може, ако има свобода у хората, те ще измислят това, което никой друг не може да измисли, нито от една централна точка.
... Хората трябва да живеят и нещо да правят, не мислейки за никакво "строителство". Та френският гражданин или американският гражданин не строят никакво бъдеще, ни светло, ни мрачно, той решава задачи, вътре в които вече има кристализация на идеала, защото работят традиционните институции, и ценности, които са възникнали на основата християнството.
- А защо това в Русия е невъзможно?
- А защото в Русия навремето не са разтворили християнството в светския живот, в най-обикновеното светско поведение - така че и човекът, не ходещ на черква, да възпроизвежда действителното съдържание и смисъл на християнските ценности. Нужно е било да се претопи цялата маса на населението чрез Евангелието, което не е станало в Русия. ...
... неуспехът на просвещението в Русия.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар