Дали за широкия кръг от хора не трябва да възникне едно съвсем популярно философско списание?

Попитах читателите на блога си и моите познати по фейсбук как им изглежда корицата на новата книжка на списание ИДЕИ, която ще трябва да излезе през този месец: ето тук ги попитах Как възприемате корицата на новата книжка на списание ИДЕИ, как тя ви изглежда?. Между другото човекът, който направи корицата се казва Никола Кирилов (ето страницата му във фейсбук), това всъщност е професията на този човек: дизайн на книги - от поезия до... философия, кориците на всякакви книги той може да прави и ги прави превъзходно, сами забелязвате, много го бива! Някой ако иска, ако има нужда, може да се обърне към него. На мен лично не ми взе и скъпо, пък се и съгласява да ме почака да му платя когато книжката излезе и почнат продажбите: щото съм много затруднен финансово, нашето списание, както и може да се очаква, е съвсем бедно, пък помощ отникъде не се вижда. Както и да е, та ето какви преценки и коментари за корицата получих, публикувам ги отделно, щото има някои важни моменти относно бъдещето, перспективите пред списанието, пък и други такива или подобни въпроси:

M. Prodanova каза: Изчистена. Със силен контраст. Идеална.

Zdravko Popov каза: Добра е! (Забележка: този Здравко Попов е мой преподавател по философия от СУ, преподавал ми е навремего, много ценен човек е той, и философ, и всичко! Бел. моя, А.Г.)

Radka Hristova каза: Винаги е различна, а в това е и нейната оригиналност...

Ahmed Kuytov каза: Корицата изразява, сериозност и отговорност. Добра е!

Veronika Aleksandrova каза: Интелектуално и изчистено. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo