За преживяното в годините на славния епохален преход към демокрация трябва разговаряме пределно откровено и честно, пък даже и да боли!

Христо Марков, бивш депутат, е написал нещо като разказ за събития от "заревото на прехода", в които е участвал, които е имал възможността да види с очите си. Разказва какво било станало около избора на Желю за президент пред 1990 г., за сделката, която тогава е била сключена, а преди това пиша за това как Петър Дертлиев комунистите не го искали за президент за да не би... партията им да се стопи и да отиде в неговата БСДП, да се "социалдемократизира" набързо, с оглед да е близо до властта. Тая пуста власт за комунистите е нещо като модус вивенди, заради тая властчица са способни на всякакви мерзости, предателства, разбойничества, на какво ли не са способни комунистите за властчицата!

Като четох разказа му си спомних как аз "присъствах" на тези същите събития; аз тогава си бях също така философ, преподавател по философия, какъвто съм и сега, вярно, тогава преподавах в университета; сиреч, лятно време си бях отпускар. Бяха непоносими августовски жеги, в Пловдив жегите са особено непоносими - най-вече в обърнатите на юг и на запад социалистически панелки-комуналки. Аз бях сам в апартамента в Пловдив (съпругата и детето, на 1 годинка, бяха заминали за село, а аз бях останал сам за да... сглобявам една голяма секция, за цялата стена, която си бяхме купили тогава; не зная дали можете да си представите как се сглобява такова чудо социалистическата индустрия?! Чуках, проклинах, проклинах и чуках, дни наред - честно казано, псувах по най-хамалски начин комунизма и индустрията му! - а в това време по радиото излъчваха директно дебатите и пазарлъците от Великото народно събрание, за които пише Хр. Марков. Дни наред се гласува, Дертлиев комунистите не го щяха, гласуваха под строй срещу него, а за Желю прогласуваха като по команда: леле, какъв успех беше това, вече си имахме "син президент"! Театърът тогава беше на висота, а и актьорите сякаш бяха поне малко по-кадърни. Горките наивници, каквито сме били тогава! Даже аз, изпотен заради проклетата секция, се зарадвах, че Желю е президент! Е, минали са много години от онова време, аз вече не съм млад човек, но ето, покрай написаното от това есе се разчувствах и написах във фейсбук следното откровено разсъжденийце:

Тази година ще бъде отбелязан четвърт век демокрация. Ще се правят анализи, ще се държат прочувствени слова, даже националната телевизия обяви конкурс за есе или друг матр`ьял по темата (за награди нищо не споменават), но го рекламират всеки ден. Много хора направиха шеметна кариера през тия години, мнозина от комунисти станаха капиталисти, не си знаят милионите вече, окрадоха тоя народ така, както никой историята не го е крал, на други пък се сбъднаха наяве даже ония сънища, които не са смеели да им се присънят. Ставаха министри, президенти, депутати, посланици, директори на апетитни агенции, какво ли не не ставаха, как ли не се облажиха! По нашенски демокрацията стана обект на сделки, на продажби и покупки, продаваше се всичко, и идеали, и съвести, абе не остана нищо непродадено, некупено, неосквернено.

Както и да е, минаха тия години сякаш набързо, ей-го сякаш вчера бяхме млади, 25-30 годишни, а епохалният български преход е точно половината от досегашния живот на нас, петдесетгодишните. Сега нашите тогава едва родени, но непроходили - или даже още неродени - деца са вече поне 25-годишни. Е, и какво им завещаваме ние, техните бащи и дядовци?

Бъркотията сега е немалка, има много хора и объркани, и отчаяни, и без идеали, без надежди даже. А келепирджиите у нас, тарикатите, далавераджиите и пр., както е било винаги, просперират, цъфтят, берат обилни плодове - важното е да нямаш скрупули, важно е да не ти пука когато ще се налага да се продаваш, да правиш мерзости, да омърсяваш всичко, дори и най-святото (я вижте какви са ни владиците, какви са ни "академиците", какви са ни "духовните", тъй да се рече, първенци - нали се сещате за какво говоря?) Материализмът, бездуховността, меркантилността у нас шестват и триумфират необезпокоявани от нищо, лакомията за власт, за слава, за пари, за всичко, що може да бъде окрадено, продадено, пипнато и пр., всичко, що може да ни дава някакво скотско наслаждение е колосална, е непобедима, стигнала е даже хипертрофирали хептен форми. Тия, дето държат на морала, на чистотата, на порядъчността у нас, да се надяваме, не са малко, но кой ли чува техния глас, а дали не е истина и това, че на тях мнозинството гледа така, че все едно са пълни ненормалници, чудаци, откаченяци някакви, все едно сякаш са луди, откачени, идиоти. Норма у нас е станало нахалството, дебелоочието, лъжливостта, лицемерието, тесногръдието, подлизурковщината, тарикатлъкът. За всичко това кой е виновен, а? Защо стигнахме дотук, кажете де, защо мълчите? Кой ни е крив, че сме такива? И че търпим точно такива да ни се качват на главите?

Аз няма да твърдя, че за тия "отрицателни явления" е виновна... демокрацията, че тя била покварила всичко, щото, видите ли, преди това, преди 10-ти ноември 1989 г. всички сякаш сме били нещо като невинни ангелчета, дето пърхат с крилцата и се прегръщат само; не, моля, не ме разбирайте накриво, аз такива идиотщини няма да твърдя и пиша. Напротив, ще си позволя да кажа, че и в онова, в "блаженото време" ние пак бяхме все същите боклуци, пак ламтяхме за далавери, пак лъжехме и се преструвахме, пак бяхме невероятни лицемери; ний тогава се школувахме, обучавахме се, и то доста успешно, за да станем такива, каквито сме сега. Заразата на комунизма е много силна и още десетки години душите ни ще се чистят от ония отрови, които тя ни донесе.

Още много време ще трябва да мине за да изчистим душите си от отровите, за да оздравим духовете си; трябва да уредим, да въведем ред първом в душите си, та и да заживеем нормално и човешки един ден. Така стават нещата, първо се иска чистота и ред в душите и съзнанията - оттам тръгва всичко. Ако в душите ни нещо не е наред, ако представите ни за нещата са неверни, ако идеите ни са нездрави и порочни - и животът ни ще бъде такъв. Неистински, объркан, болен и болестотворен. Иска се много време за да протече този жизнено необходим ни процес на очистване и оздравяване на душите на съвременниците - за да се нормализираме ние самите, за да се очовечим: та и животът в България един ден да стане нормален и човешки. Няма друг път, иска се и време, иска се и борба за повече чистота, борба за достойнство, за човещина, за тържество на доброто, на истината, на красотата в живота ни.

Иска се и търпение, иска се и много вяра. Да, със свободата не се живее лесно, лесният живот е този, който ни обещаваха комунистите, живот без избор, без свобода, живот в тяхното общество-мравуняк (по Достоевски), в комуната (по Маркс, Ленин и Сталин). Ние, съвременните хора, не щем да живеем лесно: без свобода наистина много лесно се живее, но без свобода не може да се живее човешки или достойно; без свобода се живее съвсем скотски.

Е, има хора, които искат да бъдат, очевидно, скотове, те затова така прочувствено си реват за комунизма. Мучат по-скоро. Вият като чакали. Както са правили оня ден червените бабички на Бузлуджа, а пък веднъж в годината правят и на язовир "Копринка". Там се събират "русофилите", рублофилите де, абе събират се там поклонниците на национал-комунизма на Путин. Ето заради тая гнус ченгесаро-кагебистка ний, българите, толкова пострадахме в годините на нашия епохален български преход към свобода и демокрация. Колко предателства, колко далавери, колко разбойничества, колко пъти ни обираха до шушка тия комунистически зомбита - заради които доникъде не сме я докарали още. Разбира се, нямам предвид изкуфелниците, дето ръкопляскат долу под трибуната, имам предвид ченгетата и кукловодите, които дърпаха и продължават да дърпат конците на куклите на конци, от които се вдъхновява зобираната комуноидна маса. Заради която България още не може да стъпи на твърда почва и да поеме уверено към достойния живот на свободните и на отговорните хора, на хората, за които свободата не е непосилно бреме, а вдъхновяваща истина на живота им - от която няма да се откажат никога.

Ще пиша по тия теми в юбилейната година, ето, има какво да се помисли, осмисли, каже, и то не как да е, а пределно честно, щото нали знаете какво правят лъжльовците, платените медийни мекерета и мерзавци, дето продължават да плюят отрова в душите ви - с оглед да ги омъртвят, да ги направят податливи на манипулации? Ето това правят, техни най-желани събеседници са все ония същите "медийни звезди", "нравствени ментори", разните му там шефове на отдели на ДС, които сега се подвизават като "професори" и като "независими експерти", разните му там доносници на ДС, които се представят като "историци", като "академици", като "пиари" и не знам си какво още. Като капак на всичко ще ви поканят... Владко Живков за да ви каже той тъй "мъдрите" си прозрения за това как тая страна, всъщност, още си била негова бащиния-дядовия, да, той си чувства България като негова, щото дедо му бил нещо като... крал! Пък като каже това ще се изхрачи тоя наглец върху вашата свобода, ще я заплюе, ще се изплюе и върху лицето ви, пък вие, малоумниците, му се радвайте, ако искате даже му ръкопляскайте! Нека да си гаврят с вас, щом сте толкова малодушни: вие това и заслужавате, щом още търпите тая гнус да се гаври още с вас!

Стига толкова. Тепърва ще се наложи да пиша още. Писал съм за прехода и книги, които никой не чете, щото са арестувани по складовете и книжните борси. Били "непазарни" моите книги, да, непазарни са книгите у нас, които не ви лъжат, а е написана горчивата истина за нас самите. Лъжата и лъжците у нас продължават да триумфират и да просперират. Ето затова сме затънали до гуша в мръсотия. Щото не обичаме истината, а се покланяме на лъжата, на сладките и упоителни приказки на търгашите със собствените си съвести.

Както и да е. Оттеглям се, приятна вечер ви желая! Помислете малко над казаното от ме, ако обичате... Ако обичате де, иначе не е нужно да се измъчвате да мислите, а му ударете една ракия - та да ви се прочисти душата поне малко, та да ви се освежи духът! Наздраве!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo