Най-железният аргумент в атаките на г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив срещу мен като преподавател по философия и гражданско образование в повереното й от правителството на ГЕРБ училище (и съответно в нейната неуморна дейност по събиране на всякакви компромати срещу мен) беше, така да се каже, "гласът на потиснатия ученически народ", именно, въпросните "жалби" на ученици срещу мен. Вярно, усилията в тази посока се увенчаха с крайно скромен успех: от 14 класа, на които преподавах в последната учебна година, само два бяха подобаващо организирани та да напишат сърцераздирателни жалби; другите класове, кой знае защо, не се поддадоха на тази кампания. Както и да е, ето, в "писмените си доказателства" за пред съда ответницата Анастасова е приложила тия жалби, с оглед да "докаже" именно "колко е лош" въпросният преподавател, към когото тя не криеше негативните си чувства даже и пред учениците, напротив, непрекъснато ги показваше, изобразявайки на лицето си най-страдалческо, направо мъченическо изражение.
Интересно е също така да се подчертае, че тя явно изобщо все още не усеща бумеранговия ефект на тия доказателства срещу собствената й теза, но това е отделна работа. Поразително също така е удивителното, направо мистично съвпадение между тезите на администраторката срещу "лошия Грънчаров" и написаното от учениците, тук нека изследователите да тълкуват кой от кого е преписвал, дали популистично настроената директорка е преписвала от учениците или пък учениците са преписвали от тъй жалостивата към техните "непоносими страдания" директорка с толкова поетично и чувствително сърце. Това единомислие или единодушие, разбира се, си има своето най-лесно обяснение, което оставям всеки сам да го постигне, открие или направи.
А ето сега два такива документа, пригответе си повечко салфетки, та да можете да бършете някак буйния поток от сълзи, който, убеден съм, ще рукне от очите ви като прочетете за наистина непоносимите страдания на тия ученици: (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Обща фразеология. Нищо конкретно. Младите не знаят и не биха могли да знаят, ако някой близък не им е разказвал, но по-възрастните знаят, че с подобни общи формулировки, внушаващи вина на нарочени от партията /БКП/ хора са пращани по лагерите и затворите, а в определени случаи са качвани на бесилото или отвеждани в тунелите за разстрел. Младите българи едва ли могат да допуснат жестокостта от близкото минало и затова стават съучастници в преследването на Грънчаров.
Публикуване на коментар