Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 16 август 2014 г.

До адвоката на една евентуална "народна партизанка", излязла в пълна нелегалност с оглед още по-ефективно да се бори с "врагове" като мен



Ето какво писъмце написах тази сутрин до адвоката на г-жа Камелия Стоянова, помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, също така синдикален лидер на учителската организация към КТ "Подкрепа" в училището (!!!), да, онази същата, която с оглед да не се наложи да изпълни ролята си на синдикален лидер най-предвидливо организира изключването ми (!!!) от синдиката (в който членувам от 1990 г.) и по този начин проправи пътя за моето уволнение (!!!) от директорката, чието интереси тя обслужва така старателно, нищо че, тъй да се рече, е и "синдикалистка"! Когато говоря, че у нас във всички области на живота, включително и синдикалната, всичко е тъкмо наопаки на длъжното, а е наопаки защото навсякъде съществуват само мафии, интересуващи се единствено от келепира, аз не говоря празни приказки, а казвам една горчива истина, която все повече хора вече разбират - ала от която не си правят потребните изводи. А най-потребният извод е този: ний, гражданите, не трябва да се оставяме мафиите да ни прецакват както си искат, а трябва да се борим непрекъснато с тях, с всички сили и средства, без да правим никакъв компромис. Е, аз това и правя, разбира се, тази борба за демокрация - щото мафията е сила, за която същинската демокрация е абсолютно неизгодна! - е начинът ний, гражданите, да си защитим правата, да си извоюваме също и правото на достоен живот. Както и да е, това са принципни въпроси, а ето сега писмото ми, което визира един конкретен, чудесен и затова така показателен пример точно в тази посока:

Уважаеми г-н П.,

Надявам се, си спомняте още за мен, ние общувахме доста интензивно около съдебното дяло, което Вашата довереница, изпълнявайки поръката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, заведе срещу мен, онова куриозно "дяло за обида", а всъщност и фактически срещу моята свобода на словото, което Вие се опитахте да водите срещу мен, ала понеже разбрахте, че доста трудничко ще го спечелите, се принудихте дълго да преговаряте с мен за сключването на досъдебно споразумение; е, в един момент на мен ми писна, реших да подпиша такова споразумение - най-вече щото ми бяха интересни по-нататъшните реакции на довереницата Ви. Която в един момент на душевно размекване и заклещена от моите въпроси се видя принудена да обяви, че исканите от мен пари за "моралното й обезщетение за обидата" (!!!) тя не ги била искала за себе си, а щяла да ги даде на... бедните! Е, реших да проверя дали ще ги даде на бедните, но междувременно нещата приеха още по-интересен обрат: довереницата Ви в един момент предприе още по-умопомрачителен юруш срещу мен, организира ми изключване от синдикалната организация на КТ "Подкрепа", на която тя, така да се рече, е "лидер", изгони ме от организацията, в която аз членувам от 1990 г. Седмица след това директорката (на която Вие също сте адвокатствал в онова съдебно дяло срещу заповедта й за моето дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", което загубихте на три инстанции, съдът отмени въпросната заповед!), та значи седмица след акцията по изгонването ми от "Подкрепа" (този синдикат наистина заслужава името си, няма що, много ме подкрепи!) директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме уволни от работа (!!!) със смехотворния мотив "пълна некадърност" (!!!), "абсолютна негодност да бъда учител" (!!!) и пр.; надявам се, и този път Вие ще й адвокатствате, което е добра предпоставка тя и това дело да загуби; но това е въпрос на бъдещето, нека засега да не гадаем какво по-точно ще случи; но според мен дори и българският съд в такива екстравагантни случаи на безцеремонно потъпкване на човешки права от самодоволни администратори се вижда принуден в крайна сметка да вземе страната на жертвата, на потърпевшия.

Но сега Ви пиша по следния крайно показателен случай: докато бях на работа в ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянова си получаваше лелеяното парично обезщетение директно от моята заплата, това продължи няколко месеца, от януари до май, няколко месеца по 50 лв. месечно от касата й бяха привеждани пари от моята заплата в нейната. Да, обаче с активното участие на същата тази г-жа Стоянова (тя иначе е много нравствен, човечен и дори религиозен човек, което постоянно и без никакво неудобство демонстрира, както се казва, "и където стане, и където седне") та аз значи бях уволнен и изгонен от училището, тази така "хуманна" акция беше осъществена на 19 май, няколко дни преди празника 24 май, сиреч, двете изпълнителки с тъй чувствителни и поетични дори души я бяха замислили като мой "предпразничен подарък". От този момент възникна въпроса как по-нататък да изплащам въпросното обезщетение за "морални вреди" на така сърдечната и чувствителна иначе г-жа Стоянова.

Като добросъвестен човек аз първо й написах писмо, в което я помолих да ми съобщи номер на банкова сметка, на която всеки месец да й превеждам съответната сума. Вашата довереница не счете за нужно да ми отговори на писмото и замълча като... позволете ми да не уточнявам като какво точно тогава замълча тя. Писмото до нея обаче биде публикувано в блога ми, тъй като за така интересните отношения на моя милост с моята "синдикална защитница" покрай въпросното съдебно дяло "за обида" читателите на блога ми бяха редовно информирани за всичко, което се случи, а пък в резултат на тия мои писания в блога по така интригуващата съдебна и морална сага се роди книгата ми със заглавие VERITAS ODIUM PARIT, ако искате на указания линк можете да я разлистите, в нея Вие също сте едно от действащите лица. Та значи след като г-жа Стоянова не благоволи да ми отговори на онова писмо, тогава аз се принудих да й звънна по телефона; надявам се, можете да се досетите какво се случи: г-жа Стоянова не благоволи да ми вдигне слушалката, аз почнах да звъня често, тя обаче стоически издържа и нито веднъж не вдигна слушалката! Защо го е правила оставям да решите Вие, вярвам, имате съответната психологическа подготовка за това.

Е, и така, минаха няколко месеца, в които в резултат и по причина на тъй загадъчното поведение на иначе така състрадателната и религиозна г-жа Стоянова аз нямах възможността, въпреки желанието си, да й изплащам онази въпросната парична компенсация за понесените от довереницата Ви "морални щети". Сега Ви пиша това писмо с плахата надежда Вие да поемете инициативата и да й съобщите, че ако продължава да се държи по този необясним и загадъчен начин, то има реална опасност аз, въпреки желанието и готовността ми, да не мога да й изплащам паричното обезщетение, за което Вие навремето водихте такава титанична борба. Аз съм загрижен за това не само за да мога да си изпълня задължението, но и защото ми се ще ония бедни хора, на които г-жа Стоянова обеща да превежда моите пари, парите от мен, "богатия" (щото аз, въпреки че сега, благодарение на нейните неоспорими заслуги, съм без работа, в нейните очи вероятно съм много богат!), да си получават редовно парите. Въпреки че г-жа Стоянова все пак не пожела да ми съобщи на кои именно бедни хора тя препраща моите пари.

Та надявам се след Вашата намеса г-жа Стоянова чрез Вас като посредник (щото, предполагам, тя има толкова изтънчена душа, че вероятно се гнуси да общува лично с мен, вероятно затова и така упорито не вдига слушалката на телефона си!) все пак в един момент ще ми съобщи номера на банковата си сметка, та да мога все пак да си изпълнявам коректно задължението. Вярвам ще признаете, че прекъсването в това изплащане е изцяло заслуга на Вашата довереница, изпаднала в последните месеци в пълна нелегалност! Дотам се крие, че взех да се питам тя дали не е заминала да се бори с "враговете на народа" като... партизанка в гората?! Да, сериозно взех да се замислям дали пък не е станало точно така - какво друго да си помисли човек в случая?!

Това е. Бъдете здрав! Много поздрави на г-жа Стоянова от мен! Как се чувства сега "училищната общност" без мен, вероятно идилията вече е пълна, нали?! Браво, браво, заслужаваше си труда да бъда уволнен! Пълната комунална идилия, разбира се, е за предпочитане пред неизвестностите и неудобствата на онази свободолюбива среда на дискусии, спорове, дебати и пр., които толкова лош демократично настроен човек като мен се опитваше да води с всевластните господарки-директорки.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Безсрамник ти ще си отговаряш за всичко ще ти дам аз една свобода!!!!!!!

Анонимен каза...

Айде, Грънчаров пак почна да си пише сам коментарчета анонимно :)

Анонимен каза...

И ти грънч скоро ще станеш партизанин като партията на госпожа анастасова пак вземе властта. ще ти се наложи да бягаш отмъщението ни ще бъде сурово!!!!