СЪДЪРЖАНИЕ:IN MEMORIAM
Поклон пред примера, който ни дадохте с живота си, славни и почтени философе!
Отиде си един човек и философ, когото съм запомнил с добро, отиде си един човечен човек
ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ
Списание ИДЕИ и неговото международно многоезично издание си имат приятели и в Индия!
Повечето от заспалите никога няма да бъдат пробудени
Кратко разсъждение за човека – и за „формата“ на човека и човешкото
Десният мироглед и дясната политика са пряко приложение на ценностите на християнската вяра и религия
Богатството на идеи е движещата сила на списание ИДЕИ
Философът не е нищо друго освен един свободен дух – свободен даже и от собствената си маниакалност (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
По-кръгъл кретенизъм от религия в училище още не бях чувал.
Привет!
Харесва ми корицата на новия брой, както и съдържанието, особено това, че има нещо за Corpus Hermeticum, което ще прочета с голям интерес!! Притеснява ме обаче този изцяло черен цвят на корицата. Не може ли да е нещо по-различно? :) Иначе снимката на Хусерл е много добра!
Поздрави от мен!
Д.
Здравейте,
Благодаря за отзива, за мен Вашето впечатление е много важно! Този брой наистина се получи с много интересни текстове. За корицата какво да Ви кажа? Опитахме с чисто бяла корица (два броя), след това с леко сива (1 брой само), след това се върнахме пак на черния. Черният е много стилен цвят, за философията е подходящ, не го свързвайте с нещо траурно. Така поне твърдят художниците, с които съм се консултирал. А Вие какъв цвят смятате, че би бил по подходящ? Нищо не пречи до опитаме още веднъж да експериментираме с цвета, защо пък не?!
С поздрав: Ангел Грънчаров
За определен цвят не мога да кажа; може би нещо, което си напасва с цветовете на снимката, например тъмно зелено или пък нещо кафеникаво. А бялото също е удачен вариант. Забелязах това с черното, не само защото почти всички броеве са тъмни, а и най-вече, защото самата снимка на Хусерл е по-тъмна и заедно с евентуалния черен цвят, корицата ще стане твърде смугла. Изобщо аз предпочитам по-светли тонове, за каквото и да е. Може би и за философията предпочитам светлите тонове, не само защото съм платоник. :-)
Както решите; и за черното няма да се сърдя. Важното е да не става еднообразие и клише.
Поздрав!
Разбирам Ви. Има резон в това, което казвате. Ако зависи само от мен, бих бил склонен да възприема нещо такова, въпреки риска от появата на "шарения" ако всеки брой на списанието е с различен цвят. Аз предложих да слагаме цветни портрети и това се възприе, е, понякога портретите са чернобели и няма как да ги оцветяваме. Примерно статуите, бюстовете и пр. Ще видим. Ще обсъдим идеята Ви в екипа, издаващ списанието. Примерно, идея е основния цвят на корицата да се нагажда спрямо цветовата гама на портрета на философа, дето е отпред. Винаги може да се измисли нещо различно. Вярно, имаме желанието и претенцията да издаваме едно списание, което хем да е академично в най-добрия смисъл на думата, но също така да е неелитарно, сиреч, да може да разговаря с всеки човек, особено с младите. И затова някои ни обвиняват, че сме били изменили на "страго научния стил", списанието било станало "чалга" и пр. (има тук един докторант Узунов, който напада списанието както му дойде, не знам дали сте попадал на моя "дискусия" с него?). Впрочем, да не говорим само за корицата, да Ви попитам нещо по-съществено: той примерно твърди, че името на списанието, именно ИДЕИ, било "немодерно", било показвало "немодерността" на издателите му. Вие как мислите по този въпрос? Хубаво е, че ИДЕИ поражда какви ли не спорове, което говори за това, че все повече хора са небезразлични към него.
Поздрави!
Относно коментар 1
Уважаема г-жо или г-н, уважавам мнението Ви, но имам известни резерви по отношение епитета "кретенизъм". За това ще си позволя да коментирам въпроса за преподаване на същност на религията в българското училище. Религията има история, колкото тази на човечеството. Тя е дала отпечатък във всичките му дейности. Но аз ще се спра само на два въпрос. Единият е този на изкуството. Има редица произведения на живописта, скулптурата, литературата, театралното и оперно изкуства, които могат да бъдат добре разбрани, само ако имаш известни познания в гръцката митология и в християнството. Не на второ място стои и въпросът за между личностните отношения. Всички религии учат хората на доброта и тези, които са истински религиозни, са добри хора. Не бързайте да ме упреквате, защото не изключвам по принцип от добрите хора, агностиците или атеистите. Но, на първо място в религиите стои любовта към ближния. Да се учи в училище същност на религиите не означава да се приобщава към някоя от религиозните практики. Това е въпрос на личен избор. Но как да избереш, когато не виждаш множеството, от което можеш, ако искаш, да избереш?
С добри чувства: Парпулов
Публикуване на коментар