Интересен правен казус се оформи и около сп. ИДЕИ, в нашата тъй шеметна татковина явно няма невъзможни за случване неща

Славният докторант по философия от СУ Узунов наскоро ме заплаши, че ще ме даде под съд (!) ако публикувам в хартиеното издание на списание ИДЕИ проведен помежду ни (в епистоларна форма) диалог, вече публикуван в този блог. По този повод ние проведохме нов диалог, който тия дни, щом имам повече време, ще публикувам също тук. В тази връзка, размишлявайки по казуса (напоследък ми се налага да водя доста съдебни дела, ето примерно дялото по повод моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив, също така дялото по повод обидна, клеветническа квалификация за моето психично състояние, която директорката на същото учебно заведение си позволи да впише по мой адрес в един официален документ; между другото, вчера получих призовка от съда, дялото за клевета вече е насрочено, знае се точната дата на началото му, за което допълнително ще Ви информирам!), та значи, размишлявайки за тия всичките изпитания, които немилостивата съдба ми сервира напоследък, установявам, че още едно съдебно дяло, признайте, ще ми дойде множко, нали така? Е, с оглед някак да се помиря с докторанта Узунов поне с оглед да не стигаме до съд, тази сутрин реших да му напиша ново писмо с едни доста компромисни и разумни, по моето възприятие предложения, ето го това писмо, на което ще чакаме отговор тия дни:

Здравейте, драги ми докторант Узунов!

Нещо млъкнахте, но това явно означава, че сте зает с мислене, което е похвално! Така и така разговаряме, най-често за не дотам смислени неща, а пък Вие се една необичайно образована и учена личност, та понякога, признавам си, ми хрумва да Ви предложа за сътрудничество със екипа на списанието, да Ви използвам в качеството Ви на експерт, ето, примерно, тази сутрин ми хрумна да Ви предложа следната взаимно-изгодна сделка.

Първо, Вие ме заплашихте, че ще ме дадете под съд ако публикувам нашата кореспонденция-дискусия (епистоларна дискусия) по повод на списание ИДЕИ и Вашата тъй безпощадна критика към него, по-скоро към мен като негов главен редактор и създател; заплашихте ме със съд и то при положение, че аз вече съм дал трибуна на същата тази дискусия в блога си, тя вече в него е отпечатана (с Вашето знание, предполагам и със съгласието Ви). Да, но ето, Вие сега твърдите, че ще ме дадете под съд ако тя излезе и в хартиеното издание на списанието, чиито тираж е значително по-малък от практически безпределната аудитория на интернет. Понеже ми се губи смисъла на Вашата заплаха, не мога да постигна нейните основания, та ми се налага да разсъждавам по този казус; ето какво ми се върти в главата:

1.) Аз Ви давам трибуна, в която Вие да изразите напълно свободно позицията си, Вие ме заплашвате, вместо благодарност, със съд, със съдебна репресия, простете, но това Ваше отношение ми се вижда неоснователно, абсурдно, немотивирано, не зная как да го нарека, щото наистина не мога да схвана смисъла, а знаете, че ний, философите, докато не открием смисъла на нещо, не мирясваме;

2.) Вече този диалог-дискусия-епистоларен продукт и пр. вече е достояние на четящата публика, какво още Ви смущава, ето това не мога да разбера? Може би сте се замислил за своята репутация в бъдещата духовна история на человечеството ли?

3.) Ако се срамувате от някои свои излагания-издънвания (да го наречем така) или изпускания (нека да бъдем все пак културни и да не употребяваме по-изразителни, ала вулгарни думи!), то аз съм готов, предвид Вашата тъй трогателна загриженост за репутацията си в бъдещета история на човечеството да Ви позволя да видите ръкописа на нашия диалог и да внесете каквито си искате промени във Вашите изказвания (писма), макар че това ще наруши живостта, искреността, непринудеността, спонтанността и пр. на диалога, която аз оценявам като несъмнено достойнство; пък и ще заприличате на "Министерството на истината" на Оруел, което, както Ви е известно (Вие сте тъй начетен, учен и образован човек че не допускам да не знаете това!) се е занимавало с това да преправя, да препечатва всички стари броеве на официалния вестник с оглед публикуваните там думи на Големия брат точно да съответстват на последвалите след това събития; накратко казано, силно ще се изложим пред человечеството ако почнем да постъпваме по досущ същия начин, да практикуваме онова, което се е правило в Оруеловия свят, нали така?

4.) Както и да е, готов съм, предвид гореказаното, да се откажа от тази публикация на нашата кореспонденция и да лиша читателите на ИДЕИ от запознаване с Вашата тъй убедителна разгромна критика на списанието при едно условие: да ми дадете за публикация в него преведен от Вас текст (с не по-малък обем, като страници, от нашия диалог) на Едмунд Хусерл, за философията на който Вие сте голям познавач, изследовател, преводач и пр., сиреч, сте компетентен човек. Ако сте съгласен да приемете моето предложение (не вярвам да го възприемете като "изнудване" от моя страна, и сянка на такава мисъл нямам в момента, аз съм загрижен най-вече за това благодарение на Вас да повдигнем научното ниво на списанието, което, така или иначе, вече е феномен на културния живот на нашата скъпа татковина. По този начин и ще запазим Вашата репутация чиста и неомърсена в очите на бъдещите поклонници на Вашия несъмнен талант, сиреч, в очите на културната бъдеща част на прогресивното человечество;

5.) Ако Ви се вижда прекалено моето настояване да дадете текст на Хусерл за сп. ИДЕИ, преведен от Вас, тогава мога да се съглася в замяна да Ви използвам, ако позволите, като експерт по Хусерл (или по цялата съвременна немска философия?) и в това Ви качество да Ви включа в екипа на списанието. Какво ще кажете, как Ви звучи такова едно мое предложение?

6.) Какво ще правите като сътрудник на списанието ли? Ами ще давате компетентни съвети когато сме затруднени по някакъв въпрос, разбирането Ви ще бъде отчитано, ето сега, примерно, ми се ще да Ви запитам: какво е Вашата преценка за научните постижения (достойнствата) на Петер Прехтл (Peter Prechtl) и за качествата на публикувания в новия брой на списанието негов текст Husserl zur Einfuhrung, който преведе наш преводач, поради Вашето упорито нежелание да ни сътрудничите; няма да отречете, че аз и преди Ви предлагах това, което по-горе отново Ви предложих, именно сътрудничество под каквато искате форма); ето, Вашето становище за текста на Прехтл ще ми бъде много полезно. Вие сте несъмнено учен и образован човек, от когото можем само да се възхищаваме. Ползвам се от случая да Ви съобщя, че новата книжка на ИДЕИ е посветена на Хусерл, на корицата е турен неговия портрет, в тази връзка е публикувана първата част от текста на проф. Прехтл, с когото все още не можем да се свържем за да искаме съгласието му за публикацията, ако можете да ни съдействате в тази посока, ако се познавате с него, ще съм Ви благодарен с Ваша помощ да решим по-скоро казуса - щото той бави излизането от печат на вече готовата книжка.

7.) Каквото ми отговорите, това ще бъде. Ще се съглася с всяко Ваше предложение. От Вас зависи всичко. Аз много уважавам свободата на другите хора. Стига и те да уважават моята свобода. Примерно, не се ли досещате, независимо от учеността си, че с неразрешаването да публикувам нашия диалог Вие накърнявате моите права на свободно изразяване, пък и моите авторски права, щото аз все пак съм равностоен (въпреки необразоваността си, по Вашата така меродавна оценка!) в сътворяването на един текст, върху който би следвало да имам поне 50% от авторските права, което обаче Вие не ми признавате; разбира се, невъзможно е да публикувам само моите отговори без Вашите тъй прочувствени писма, ще са унищожи единството и органиката на диалога, нали така? И давате ли си сметка какво излиза в крайна сметка от Вашето настояване диалогът да не излиза и от заплахата Ви, че ако излезе ще ме дадете под съд?

Това в общи линии исках да Ви кажа. Ако се сетя за нещо друго, ще Ви пиша пак. Е, ако не приемете тъй резонните ми предложения от тази сутрин, това означава, че ще се наложи да се срещнем пред съда; той наистина е цивилизовано място за решаваме на спорове, макар че философите биха могли да спорят и на други места, не непременно пред съда, нали така? Но пък ние с Вас ще бъдем уникални, ще проведем, ако се наложи, един философски спор пред съда, нали така? (Апропо, ето, личи си, че съм необразован или поне съм крайно лошо образован човек, за малко да забравя, че на Сократ също се е наложило да води философски спор и пред съда, завършил обаче доста злополучно за него, пък и още по-злополучно за ония, които са го дали под съд).

Бъдете здрав!

С поздрав и почитания: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo