Да живей българската комедия, вечна слава на непресекващото веселие на неръкотворния български живот!

Делото за клевета, което съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (това е друго, по-раншно дело, след това ми се наложи да заведа и дело в съда за отмяна на нейната заповед за моето уволнение, щото чевръстата директорка междувременно ме и уволни от работа!) е насрочено за открито съдебно заседание на 20 август, сиреч, след няколко дена. До този момент бях получил само призовка, без, както се полага, да ми бъде даден препис от отговора на другата страна: аз трябва да зная как те са отговорили, за да мога да реагирам подобаващо, за да може в съда да се осъществи едно пълноценно търсене на истината!

Вчера, след като се обезпокоих достатъчно, реших да ида в съда да проверя дали ответницата все пак е отговорила, щото версията, че тя е осъзнала какво е направила, схванала е вината си и сама е решила да поеме отговорност за стореното, въпреки че съм човек-идеалист, не ми звучеше сериозно и убедително, такива душевни поврати не стават толкова лесно! Въпреки че аз, както забелязвате, правя нужното те да се случат, като неуморно разяснявам и на директорката, и на "колектива" на гимназията точния смисъл на случилото се, щото бидейки философ, прочее, такава ми е и работата, да помагам на хората, които са станали жертва на някакви коварни илюзии. Та значи отидох в Районен съд в Пловдив, в канцеларията, за да питам има ли изобщо отговор от ответницата и защо аз още не съм запознат с него; случи се нещо сюблимно, което си заслужава да ви разкажа тази сутрин; не съм и предполагал, че чак такова нещо ще се случи! Заслужава си да се разкаже!

Служителката в съда бързо намери папката за въпросното дяло и ми отвърна, че има отговор на другата страна, ала съдията бил разпоредил всичко да се разгледа на самото заседание, сиреч, на мен копие от отговора и от т.н. "писмени доказателства" на другата страна да не се предоставят! Аз не съм човек сведущ в тия процедурни въпроси (Засега заведох дялото си сам и май натам отиват работите, че сам ще го и водя: зер, нали трябва и в това нещо да приличам на моя вдъхновител Сократ, който също не е ползвал услуги на адвокати като са го съдили... част от учениците му! Какво да правя, съдбата ми е явно случаят на Сократ да се повтори отново и с мен!), та значи аз много не разбирам от процедурните тънкости и игрички, но това ми се видя прекалено, да ме лишава и съдът от потребната за реакцията ми информация, получена от другата страна! Та нали ние, двете страни, ще трябва да си сътрудничим пред съда за да достигнем с общи усилия истината, аз като човек, много години преподавал философия на правото, така разбирам смисъла на цялата работа. А там наистина се оказа, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив, освен един прелюбопитен отговор на моята тъжба беше представила и цяла една огромна папка с... "доказателства", тази папка с всичките документи я имаше в два екземпляра, един за съда, другият, предполагам, за мен, ала ето, тя не ми беше предоставена! Както и да е, помолих да се запозная с отговора и с "доказателствата", аз съм, тъй да се рече, човек, който обича да знае точно нещата, служителката каза, че може, ала не могло да изнасям папката, и ето, там, на крак, пред гишето, аз разлистих и се зачетох в прелюбопитната информация!

Аз ви казах, че г-жа Анастасова има литературен талант, сравним с този ако не на Шекспир и на Данте, аз, знаете, много не си падам по подлизурствата, но положително тук не мога да се въздържа да не сравня литературния й талант с таланта на Кафка, на Бекет, на Йонеско, на Оруел! Четивото беше превъзходно, думи нямам! Четях и се преизпълвах с възторг от несъмнения литературен талант на г-жа Анастасова, която не просто е една учителка по литература, тя, уважаеми дами и господа, е и писателка, и поетеса, което е истина, то не може пък и не бива да се отрича, нали така?! Само дето съжалявам, че вас не мога да направя причастни на нейните върхови литературни постижения, които, убеден съм, един ден световната литература, несъмнено, ще признае - и ще възнагради с полагащата се слава! Четох и се вълнувах необичайно, щото, знаете, аз съм ценител на хубавата, на "сочната" абсурдистка литература, почитател съм и на Бекет, и на Оруел, и на Йонеско, и на Кафка, и на достойната им съперница г-жа директорката! Ех, защо това нещо не го бях открил преди време и всеки ден да бях минавал през директорския кабинет да я хваля за литературния й талант, както това други хора правят за... прическата й, за парфюма й, за новото й костюмче и пр., ех, да бях толкова проницателен, щях да си доживея до пенсия на туй работно място, ама на, не съм бил толкова умен?! А сега вече, след като я разочаровах така грозно, че не успях да оценя нейния безспорен, несъмнен литературен талант, вече и да я хваля, и да не я хваля все тая, обидата, дето съм нанесъл на чувствителната й душа явно е бил прекалено жестока, непростима. Както и да е, да я карам по-бързо, щот както съм я подкарал няма скоро да свърша! А колко неща научих, какво неизчерпаем резервоар, същинска златна мина от идеи, чувства, творчески интенции и пр. се съдържат в писанията на тази производителка на шедьоври, просто изнемогвам от напрежение как ще мога поне малка частица от туй богатство да ви предам - с това мое немощно сутрешно есе! Но ще опитам де, поне колкото ми стигат силите нещичко да ви предам от това съкровище на първокласната административна литература, щот г-жа Анастасова с несъмнения си литературен талант успя да сътвори и нов литературен жанр, както това подобава за несъмнено най-надарените творци!

Та огромна папка с най-първокласна литературна класика имах възможност да чета вчера, о, какъв неизразим ентусиазъм на духа ме обзе вчера в онази задушна канцелария без климатик в пловдивския съд! Четох и се упойвах от страхотни богатства на духа, май зех да се повтарям вече, но емоцията ми още е жива. Аз излязох след усърдно четене след около час, полюляващ се от страхотни емоции! Думи нямам, словото е безсилно да предаде тая поредица от бисери, от перли на административната класика, що въпросната поетична директорка е успяла да сътвори благодарение на своя несъмнен талант в писането на подобен род класика! Ех, защо не бях Данте, защо нямах перото на Шекспир, защо съдбата не ми даде поне част от майсторлъка на нашия Алеко за да мога да ви причастя както трябва към тоя тайфун от идеи, чувства, мисли, към който имах щастието да се докосна вчера?! Не знам как ще се справя сега с немощните си сили, но ще опитам, нямам друг избор, ще опитам нещичко да ви кажа, предварително ме простете и извинете ако можете, но аз пък лично нима имам някаква вина, че Бог не ми е дал таланта нито на Шекспир, нито на Данте, нито на Алеко, нито на Кафка, нито даже на... г-жа Анастасова, тяхна достойна съперница, нищожна част от таланта й не ми е дал или подарил иначе тъй великодушния и справедлив Бог?!

Сега, да се уговорим нещо. Аз бих ви казал всичко най-важно, що констатирах, но адвокати и хора, сведущи в правото ме предупреждават да не пиша по тия неща преди дялото да се е провело, щото по този начин ще облагоприятствам другата страна, тя да може по-рано да разбере моята преценка и да има повече време да подготви реакцията си. Тъй че било много вредно да пиша по тия въпроси, да си свалям, дето се казва, "гащите", та всеки да види що мисля и колко струвам и пр. Писателстването - щот и аз, виждате, имам известни най-скромни амбиции на туй поприще на славата! - требвало било да го оставя настрана, изследванията ми в областта на философията, психологията и науката също требвало било да ги правя в тайна, а не сичко да сервирам ето тук, в блога, и по този начин сам себе си да обезоръжавам! Требва да се признае, че има резон в тия предупреждения, ще взема да си осуетя по най-баламски начин почти гарантираната победа в тия съдебни дела, сиреч, требва да избирам: или да работя за спечелването на делата или да жертвам победата си в тях заради ефимерната литературна слава, която е толкова съмнителна и предвид това, че, както вече отбелязах, аз с г-жа Анастасова в туй отношение изобщо не мога и да се меря, тя е сравнима само с Бекет и с ония другите, разните му там шекспировци, достоевчета и пр. При това положение май е по-добре да зарежа изследванията и нескопосаните си литературни опити и да се концентрирам върху работата по печелене на делата?! Да, ама ако не пиша честно по това, което ми се случва в тия памятни дни, тогава как архиварите на историята един ден ще могат да разберат как точно е протекла историята на "пловдивския Сократ" - както наскоро ме титулова тъй искрената инспекторка по философия, която дори ме прати да философствам на пловдивската Агора, на улицата, та да бъда таман като моя кумир Сократ?! Виждате в какво ужасно затруднение съм, просто не зная как да изляза от него, моля, дайте ми акъл, моля ви се, кажете: какво да правя? Сериозно ви моля, много ми е мъчно, ще ще трябва да наруша традицията и да прекъсна работата по тия мои така вдъхновени сутрешни есета за епохалната, направо световно историческа съдебна сага, която е сравнима само със Сократовата история, само с най-върховите постижения на световната литературна класика - особено както от вчера се оказа, че г-жа Анастасова притежава не само поетична душа, както това бяхме установили до този момент, но и най-бляскав прозаичен талант - както аз това установих вчера!

А вчера за първи път в живота си имах възможността да се насладя на писани под диктовката на нейното могъщо творческо въображение най-вдъхновяващи документи, именно страхотно дълбоки и психологически изпипани... жалби, доноси, доклади, "констативни протоколи", някои от тях написани лично от нея под формата дори на... "пряка реч", под формата на сократов диалог, в който моя милост е в ролята на... Сократ - абе тия така щедри пловдивски администраторки май насила ще вземат да ме направят един ден "пловдивския Сократ"! Да, г-жа Анастасова, подобно някога на Платон, беше почнала да се упражнява да пише направо платонистки диалози, в които моя скромна милост е в ролята на самия Сократ, мале-мале, какво нещо, какво чудо, какъв късмет е че имах шанса да се докосна до тия шедьоври, да прочета туй богатство от идеи и пр.! Даже успях да прочета ония знаменити и тайнствени "разгромни писма на колектива", вече станали направо митични, щото бяха така старателно крити от мен, но ето, сега можах да ги прочета с моите си очи, мале-мале, тия хора даже май искат да ме провъзгласят за нещо и като... "пловдивския Солженицин"! Да, аз видях вчера тия заклеймяващи писма, родствени на ония исторически писма от застойната епоха на Брежнев, които бяха писани по трудовите колективи за заклеймяването на "злия враг на СССР" Солженицин, а у нас така, аз си спомням, навремето в катедрите по Марксизъм, по българска филология и пр. на университетите другарите заклеймяваха пак в подобни разгромни писма оня, как се казваше, да, Петър Манолов, поета, дисидента, нали се сещате, дето беше подложен на подобни гаври в последните месеци на байтодоровата тирания?

Мнозина тогава бодро се подписаха под въпросните писма, смятайки, че комунизмът ще векува и никой няма да им подири сметка за низостта, да, ама комунизмът се продъни, и ето, тия "ентелектуалци" после требваше да се срамуват що са се били подписали под тая гнус, аз тия неща ги видях с очите си, преживял съм ги, та затова сега с пълно право мога да заявя, че и в наше време се прави досущ същото! Както и да е, вчера можах да се потопя, дето се казва, в цял океан от гнус, та още не мога да се съвзема, потресът ми беше невероятно дълбок! Аз не можах и да спя от вълнение, такова мощно въздействие има върху моята душа този род класическа литература, която е заключена във въпросната огромна папка с "компроматни доказателства", която директорката е имала добрината и щедростта да предостави на уважаемия съд. Всички тия компромати срещу моя милост, за сътворяването на които тя има усърдието да се труди като същинска последователка на героя Стаханов в последните две години, вчера бяха пред мен, предоставени любезно от г-жа поетесата! Давате ли си сметка сега защо съм толкова развълнуван в ето този момент? Досегът с такъв един несъществувал по-преди литературен жанр в моите очи, в очите на ценител на хубавото и психологически издържано четиво, разтърси всички душевни пластове на моята многострадална философска душа! Още не мога да се съвзема наистина, дали да не взема да прекратя да пиша - за да не ме сполети някой разрив на болното ми по начало сърце; щото как то, милото, вчера издържа на това прекалено вълнение е нещо като загадка на природата!

Да, ще трябва умерено да ви поднасям информацията, до която се докоснах, щото да не се втрещите и вие. Няма човешка душа, която да не се разтърси до основи от този блестящ компедиум на административно-компроматната литература, който е сътворила нашата знаменита вече и така усърдна литераторка! Та ще ви кажа тази сутрин в завършек едно нещо, което мен направо ме втрещи, дано да не издавам някаква тайна, дано не ми дърпат ушите адвокатите и приятелите, дето разбират от право, но ще го кажа, ще направя в интерес на науката тази жертва, ще поема този риск. За науката, прочее, всички жертви са оправдани, мен тази мисъл ме вдъхновява. За философията - също. Сократ какво като е загубил своето дяло, нима не се е обезсмъртил?! Науката, философията, духът на человечеството трябва да имат водещо значение пред всякакви дребни прагматични съображения. Аз в това вярвам. Може да съм идиот, но това мен ме вдъхновява.

Най-сюблимно беше написаното в "писмения отговор" на моята тъжба, който г-жа Анастасова (или адвокатът й) е съчинила, ала не вярвам адвокат да е дръзнал да съчини такова нещо, щот после требе да му земат адвокатските права. Едно е нещо да има литературни достойнства, но съвсем друго е да има правен и особено пък логически смисъл. Аз като философ много се вълнувам от това последното, нищо че съм ценител на добрата литература. Та ето този мой акцент, ето логическо-правната фигура, която се съдържа в този документ; горкият Аристотел, дето е създал класическата логика, требе да си вземе бележка като прочете това есе в райската интернетна зала, та да си допълни фигурите на силогизма с изобретената от г-жа Анастасова нова и тъй изпипана сложна силогистична фигура, която нищо чудно да се окаже и шедьовър на логическата наука. Да видим обаче дали ще съумея да изразя туй богатство достатъчно нагледно. Ще опитам, пък каквото се получи. Там пише ето какво:

- А.Грънчаров, сиреч, моя милост, ищецът, по-скоро тъжителят, се жалва, че е оклеветен, щото ответницата в един официален документ е дръзнала да му напише своя оригинална "психиатрична диагноза", а именно, "податливост на чести нервно-психически разстройства";

- Клевета има само ако разгласеното по този начин "позорно обстоятелство" не е истина, не е верно;

- Първо, обаче да си податлив на такива "нервно-психически разстройства" не е изобщо позорно;

- Второ, няма клевета ако т.н. "позорно обстоятелство" е... истина;

- Това, което директорката, сиреч, ответницата, е имала добрината да диагностицира, е... "самата истина";

- Психиатрите, специализираният ТЕЛК по психични заболявания и психично здраве, психолозите, които са изследвали душевното здраве на въпросното лице, именно учителя-философ Ангел Грънчаров, и които решително отхвърлят самодейната диагноза на г-жа директорката, са изпаднали в... погрешка, сиреч, не са съумели по достойнство да оценят нейния талант в сферата на психиатрията;

- Верността на директорската психиатрична диагноза и погрешността на заключенията на оправомощените да решават тия въпроси медицински органи се доказва с... ей-тая огромна папка от доноси, констативни протоколи, писма, жалби и пр., в които разни хора, все "изключително сведущи" в областта на психиатрията и психологията, е, вярно, също така самоуци, все упражняващи се в тая област аматьорски и самодейно, имам предвид в областта на популярната психиатрия и психология, щот в ей-тая папка има много най-научно обосновани констатации на тия "сведущи лица", в които се твърди именно, че лицето А.Грънчаров има лош характер, не слушка директорката, влиза дори в спорове с нея, не обича да й прави поклони, сутрин не я поздравява да й каже как хубаво й ухае парфюмът, не зачита мнението на разни напреднали в психологията родителки с руски произход, които "обосновано" да разгромили неговия учебник по психология, позволява си да твърди той, мръсникът, че филмът на Федерико Фелини АМАРКОРД не е "чиста порнография", тоя същият явно не е уравновесен "психологично" щом тормози учениците да мислят, щом не им преподава наготово "правилните мисли", ами ги мъчи да имат свои собствени оригинални мисли и прочие, и т.н., да не повтарям това, щото вий всичкото това, ако сте чели моите дописки по въпросната административно-психологическа епопея и одисея, вече прекрасно и превъзходно сте запознати и до втръсване го знаете отдавна;

- Та значи А.Грънчаров "очевидно" е, тъй да се рече, "луд", ерго всички, които са написали това в официален документ, които го казват устно по негов адрес, просто съобщават "самата истина", сиреч, нема никаква клевета, а това, тъй да се рече, е израз на... уважението им към въпросното "толкова страдащо психично-болно" лице;

- Съдът требва да признае този логически силогизъм, ако не го признае, българското правосъдие требе да се затвори, ний от съдилища нямаме нужда, а направо ще преминем към съветската система на "другарските съдилища", където присъдите ще ги произнася направо "справедливо разлютеният и бесен народ" или "колектива", а най-добре е направо да се организират ония знаменити чекистки "тройки", които директно да произнасят смъртната присъда на провинилите се в невярност към началството пропаднали души - и тия души мигновено се пращат на оня свят, с оглед да възтържествува чекистко-кагебистко-ченгесаркото човеколюбие! Тъй де, що ще се правим на европейци, защо пък ще се преструваме, че сме европейци, какви са тия европейски лигавщини като съд, право, правосъдие - след като револверът на революционния чекист решава всички въпроси най-справедливо и най-хуманно най-вече!

Това е. Не се шегувам тук. "Логиката" е тази, Аристотел ряпа да яде. Европейският съюз също ряпа да яде! Да живей СССР! Ще завърша с нещо шеговито, на което от душа се смях, в една жалба до директорката някоя мъдра душа с несъмнени литературни качества беше подшушнала да се напише следното:

"- А пък тоя г-н Грънчаров веднъж си позволи да нарече уважаемата ни директорка комунистка, другари и другарки, тоя човек явно е много луд и опасен, требе да се върже!"

Хайде, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи! Веселието е извор на здраве и бодър дух! Да живей българската комедия, вечна слава на непресекващото веселие на неръкотворния български живот - ний на тия чужденци ще им покажем къде зимуват раците! Да живеем ний, производителите на българския смях - най-смешния смях на света, след съветския смях, разбира се!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo