Ето какво ми е писал моя събеседник от Австралия, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах. В кратката обмяна на изказвания по моя преценка се поставят важни въпроси, достойни и за по-широка дискусия, за която моят блог гостоприемно предоставя място:Ти по православието (и католицизма) се лъжеш, че е достатъчно да се кланяш кат маймун пред иконите, НО НЕ ГОВОРИШ И ДУМА. Обаче ние не сме маймуни, имаме нещото наречено език (т.е. и ум?)...
Затова западните проповедници ГОВОРЯТ - така се стига до съзнанието на човека, за маймуните не знам как става... Католическата и православната църква са толкова тъпи, че мълчат кат пукали и си мислят, че всяко дете ще ги прегърне...
Ама защо бе, маймуняци? Вие дадохте ли си зор да ни обясните за две стинки защо и как или кат простиa кат задник патриарх-атеис Максим само ни благославяхте, което точно е изразено от комунистите във филма им “Hа секи км” – “Да ви е... майката”, така звучи “благословията” ви, извинете ме...
Ти АIG не си в час по таa тематика, a? Ми така секи западняк ще ти се изсмее, западняците не са карикатурите в BG форумите, а са мноо умни...
Тва ти го писах, май. Един ком.функционер от СССP отива с помощта на КГБ 1986 в Щатите и почва да тръби пропагандата си селска: “Но другари, у нас в Съюза има прости хора, а западните хора са толко хитри и веднага ще те прецакат”... Тоя мухъл, аз го следя, 1995 и след, го назначиха по върховните управляващи органи из СССP… После изчезна, може да е умрял червения урод и отишъл на едно топло място, дето ще скърца със зъби, never mind…
A.
Отвърнах на австралийския нашенец - дето като същински нашенски комуноид не престава да ме учи как е правилно да мисля, докато това, което мисля, все пак си е моя работа - ето какво:
Поставяш хубава и важна тема, ала си се заплел в нея като герест петел в кълчища; знаеш ли кой петел, знаеш ли какъв петел е герест? :-) Бих ти отговорил най-изчерпателно по въпросите, които така или иначе поставяш, нищо че написаното от теб е пълна галиматия. Ала интернетът тук при мен, дето съм сега (на село съм, в Долна баня) е така ужасен, че ми връзва ръцете: една страница се отваря по десет минути и си загубих тази сутрин времето само докато си отворя и прочета писмата в пощата, а трябва да им и отговарям. Явно тази сутрин нищичко няма да успея да напиша в блога. Но нещичко все пак ще ти кажа, пък ти ме подсети и друг път да се изкажа по тия въпроси, за религията, за проповядването, за западния човек, за източния човек, за "православието" на кагебистите и на наште максимовци, за това защо не съм бил проповядвал и говорел по въпроси от Библията и пр.
Първо, аз съм философ, не религиозен проповедник. Тия неща са доста различни. Вярно, аз като човек съм християнин и понякога като такъв се изказвам. Но не мога да си позволя да мешам (смесвам) философия и религия, мислене с проповядване, тия неща са много различни. Пък и аз изобщо нямам претенция да се смятам за специалист по всичко, както е характерно за масовия българин, в това число и за тебе (без да мислиш много-много се изказваш най-0компетентно по всички въпроси), това, че живееш толкова време в Австралия не ти се е отразило в тази посока: абе там, при вас, в Австралия, не уважават ли специалистите? Научи се малко на уважение към ония, които са експерти в дадена област, че се излагаш, мой човек!
Тъй че като си мълча по дадени въпроси, то не е случайно, а пък ти имай добрината да не се изказваш от мое име и да ми приписваш тези, които и през акъла ми не са минавали. Примерно тази, че съм бил смятал, че за католиците и източно-православните било достатъчно да се кланят пред иконите, това пък откъде ти мина през акъла?! Пълни глупости, пишеш явно без да мислиш. Да ме беше попитал просто какво мисля по въпроса, както правят нормалните хора, не, ти ми вменяваш нещо, което през акъла не ми е минало, пък после ме предизвикваш да кажа какво мисля. Българска му работа, бих казал комуноидна му работа. Абе уважавай мисленето на другия малко бе, егати, ще ми се меси той в моите мисли, къде дават така. В Австралия няма ли да те пернат по мръсните уста ако така почнеш да се държиш с австралийците.
А какво мисля за тия неща е голяма тема и тук нямам време да ти обяснявам. И по другите въпроси, дето поставяш, ще кажа също, не ми е в маниера да претупвам нещата, щото човек тогава се излага.
Пишеш "... западните проповедници ГОВОРЯТ - така се стига до съзнанието на човека, за маймуните не знам как става...". И се перчиш като комуноид с глупостта, която каза. Абе, драги, ти нас тука за маймуни ли ни смяташ бре? Я помисли малко преди да говориш? Като си в Австралия да не си фанал шлифера на бай ти Тодор Живков бре? Да ти кажа, на йота не си се променил от масовия българин, абсолютно същия си. Правилно искаш да идеш да живееш в Русия като се пенсионираш, там ти е мястото. Ще проревеш още първия ден, ама иди. Като те напердашат пияни подростки на улицата още в първия ден и ти вземат парите, за да си купят водчица.
Аз имам наблюдения на тия западни проповедници, евангелисти, протестанти и пр., гледал съм ги как проповядват и в църквите на Западна Европа, и тук, у нас, гледал съм също как проповядват тукашните им събратя, дето им подражават. Не отричам, че са умели, че могат да говорят и да проповядват. Но това, проповядването, е доста тънка работа. Има неща, за които не може, пък и не бива да се говори. За тях се мълчи. Такива са най-светите неща и "предмети". Мълчанието, съзерцанието, отдаването на душата, са нещо, което думите не могат да заменят. Има тайни, за които не може и не бива да се говори, щото всичко се осквернява от думите. Тъй че там им е проблемът на западните проповодници, че за всичко искат да се изкажат. И всичко опошляват. Прекалено са самонадеяни. А умът пречи. Западният човек е много акълен, много се предоверява на ума си, е, по тази причина много е постигнал, ала и много страда. Самоубийствата са на тази основа. Душата е едно, умът не може да я замени. А душата мълчи и богоговее пред светите неща, тям плямпането е неуместно. Едва ли ще ме разбереш, но темата е хубава и важна. Друг път мога да опитам да ти обясня всичко, ала едва ли е и нужно. Който разбира, разбира и от две думи. Който не разбира, с тонове думи да ми изсипеш в кратуната, пак няма да разбере.
Ти недей да подценяваш "източния човек", дето е мистично настроен спрямо най-светите и висши въпроси. Да се мълчи е проява на мистично настроение. Като се мълчи, се казва най-много. Но тия неща едва ли ще ги разбереш. Но опитай все пак. Успех ти желая.
Та не сме ний маймуни. Човеци сме. Всякакви сме. Не ни подценявай. Недей да хвалиш толкова и "образцовия западен човек". Има всякакви и там. Пълно е с отрепки и там. Е, има един начин на мислене, който е водещ там. Това го признавам. И хората, дето го споделят този западен начин на мислене, с неговите водещи ценности, дърпат западната цивилизация напред. Тук, у нас, няма такова нещо. Още няма, ала ще има. За това работим ний, философите, дето ни плюят отвсякъде. За това работя аз, за това нещо и ме изгониха от работа. Защото съм опасен човек. Тая Анастасова е много умна, има и нюх, щом избра точно мен да уволни. Хич не е проста тя, тя заслужава орден за това, че ме уволни. Не знам, може вече да го е получила. Б.Борисов като дойде пак на власт, лично ще й го връчи. И заслужена ще й бъде тая награда според мен.
Хайде, трябва да ставам. Нарочно оставям писмото си незавършено. Ако искаш, като се върна в Пловдив след някой и друг ден, подсети ме за тия въпроси, пак ще се изкажа. Темата си я бива. Всичко добро! И не ми се перчи толкова като роден бабаит, при мен тия не минават. Показвай "умствените си мускули" на друг, с това мен не можеш да ме впечатлиш баш колкото си мислиш.
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар