Из: Отворено писмо до бъдещия министър на образованието, Автор: Ралица Ковачева
... Съвместно взимане на решение? Съвместно поемане на отговорност? Не ми е приятно да Ви го кажа, но с това мислене дълго няма да останете министър. „Системата” няма да Ви приеме, ще Ви изплюе като чуждо тяло. Или пък ще Ви смели и усвои до степен, че ще станете просто част от нея и няма да си позволявате да поставяте решенията й под съмнение (това последното са истински думи на реален директор на училище към родители). Ще започнете да виждате в уроците „материал”, в децата – бройки по ЕРС (единен разходен стандарт, сиреч парите, които училището получава за всяко дете от бюджета), в родителите – средство за допълване на делегираните бюджети (които трябва да започнете да ненавиждате, ако искате да сте част от системата) и досаден дразнител (тези свръхангажирани майки, дето все задават въпроси и пишат писма до инспектората, та излагат училището).
... Колкото повече опознавам „системата”, толкова повече се убеждавам, че цялата й сложност, тромавост, ретроградност и бюрократичност целят само и единствено да обслужват собственото й оцеляване. Не целят създаването на умни, мислещи и свободни деца и младежи, а осигуряване на непрекъснат технологичен процес, при който от поточната линия излизат продукти, отговарящи на държавните изисквания.
А децата, които „не се вписват”, родителите, които не се примиряват и учителите, за които именно децата (а не „системата”) дават смисъл на техния труд – всички те водят ежедневна битка, за да отстояват принципите си. Или просто, за да имат право на собствено мнение. Тези хора сме ние, г-н министър, и имаме нужда от Вашата подкрепа. Имаме нужда от Вашата смелост да бъдете не министър на системата, а министър на промяната.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар