Докато държавата не се оттегли изцяло от сферата на образованието, нещата няма да потръгнат, няма да бъдат поставени на вярната основа

Във връзка с информацията със заглавие МОН заговори за закриване на университети до 2016 г., премахва 3-годишния бакалавър се е започнала интересна дискусия на едно място в интернет; ето откъс, съдържащ най-интересното от нея:

Boris Rangelov каза: Време е! У нас има 50 ВУЗ за 7 млн. население (1 ВУЗ на всеки 140 000 души), в Германия 400 за 80 млн. (това прави 1 ВУЗ за всеки 200 000 души, без да броим чуждестранните студенти).

George Kuman каза: В България само който не е пожелал, не е станал вишист! Няма контрол, раздават се дипломи на килограм, а образователната ни система затъва все повече!!

Julian Popov каза: Поредна грешка. Реформата на образованието трябва да започне от средното образование и да се съсредоточи предимно там.

Svetoslav Alexandrov каза: Проблемът с университетите и дипломите не е уникален и не е само български. Американците използват термина "diploma mill" за всяка една неакредитирана фирма, която се зове университет и раздава дипломи. Понеже това си е фирма, която си плаща данъците, ти нищо не можеш да й направиш. В САЩ специално има университети, които бълват дипломи за астролози и младоземни креационисти. Съответно навсякъде е фрашкано с хора, които се наричат висшисти. И всеки може да те направи професор. Типичен пример е Патриотичният Библейски Университет.

Извън САЩ, не е изненадващо, че най-голям процент на подобни diploma mill(s) е в Европа. Само във Великобритания са регистрирани 339 фейк учебни заведения. И там даже проблемът е доста сериозен - има държавна забрана подобни учебни заведения да работят, но те казват: "Ние имаме акредитация от чужда държава". Чужда държава, но кой знае кой креационистичен институт издава "акредитацията".

Това, което министърката предлага, е много хубаво: "кардинална промяна в начина на акредитация на университетите". Щом се затегне контролът и качеството, ще лъсне кои университети у нас са истински и кои - не.

Ангел Грънчаров каза: Не стават тия неща с държавен "контрол на качеството" на образованието, съвсем не стават така тия неща, да се мисли така е проява на много старо мислене: съблазните на свободата не се лекуват с... несвобода, а се лекуват с... още повече свобода; свободата е средството да се преодолеят съблазните на свободата, а не несвободата на държавния контрол, щото несвободата нищо свястно не ражда; това дясномислещи хора би следвало да го знаят изначално, ала изглежда не го знаят, а ако не го знаят, явно не са дясномислещи...

А това, което пише г-н Попов, а именно, че реформата в образованието трябва да започне от средното образование и да се съсредоточи в него, е точно така, това е една истина. Средното образование задава матрицата, а когато матрицата е сбъркана, всичко друго по-нататък е сбъркано. Оправянето трябва да дойде ако нещата бъдат сложени на адекватната почва в сферата на средното, сиреч, на доуниверситетското образование, където най-решаващ е етапът на началното образование, там именно се полага основата, а у нас там нещата са най-объркани, оттам именно почва цялото объркване. Всички у нас е тъкмо наопаки на това както трябва да бъде, държавата дирижира всичко, а истината е, че докато държавата не се оттегли съвсем от тази сфера, нещата в нея никога няма да потръгнат. Държавата се оттегли от културата, нещата потръгнаха; държавата се оттегли от икономиката, нещата потръгнаха и бяха сложени на вярната основа (частната собственост, частният бизнес); държава се оттегли от търговията, нещата в тази сфера процъфтяха; щом държавата се оттегли от каквато и да било сфера на живота, работите потръгват.

Само от образованието държавата не се е оттеглила (и от здравеопазването също така все още частично дирижира нещата), в образованието обаче тя има пълен контрол, както в ерата на комунизма, само там нещата са в корена си сбъркани и извратени. Изводът е близък до ума, да видим обаче дали ще бъде направен - и кога по-точно ще бъде направен този простичък извод. Имам предвид да бъде направен от наште дясномислещи политици, щото от другите, от чалга-политиците ни, аз не чакам нищо свястно.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo