Харьковчанин Евгений Безсонов написал:
… Мы не убили ни одного россиянина, не захватили ни одного клочка чужой земли, не ввели войска на их территорию, не присвоили их ресурсы. Мы просто на одну неделю стали свободной страной. И этого хватило, чтобы Россия объявила нам войну ЕДИНОДУШНЫМ решением Совета Федерации и при тотальной поддержке российского населения!!! За что они нас так ненавидят? За свободу? За то, что по-другому думаем? За что мы награждены такой лютой и всенародной ненавистью, что война оправдана в глазах россиян?" А одессит Михаил Жванецкий сказал: "Они нам просто завидуют".
Petar Petrov сподели от Radio Svoboda
Прочетете непременно ето това, от което е взет горният откъс: Украина – не Россия, автор: Станислав Есипович, ето само един цитат:
Из многотомной "Истории России с древнейших времен" Сергея Соловьева выходит, что "младшая ветвь Мономашичей", начавшаяся от Юрия Долгорукого, действительно создала свой северо-восточный славянский этнос, отличный от этноса Руси-Украины. Почему он оказался таким отличным и в чем суть этого отличия? Попытки объяснить все "смешиванием" или "разбавлением" славянской крови угро-финнами и татаро-монголами не выдерживает серьезной критики. Митрополит Антоний Сурожский говорил: "Бог дал человеку наивысшую ценность – свободу, а за ним оставил право выбора, как эту свободу использовать – жить свободным или превратиться в раба". Историки утверждают, что монголы, покоряя другие племена и народы, прежде всего, за счет более совершенной военной организации, никому свои ценности не навязывали – они обкладывали побежденных данью и отходили обратно в кочевые улусы. Если смотреть чисто исторически, то все сводится к системе власти, которая укоренилась на землях наших предков, – древнерусской свободной и новорусской несвободной.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Нямам впечатление руснаците като народ да ненавиждат украинците като народ. По-скоро може да се говори за омраза от страна на западните украинци към „москалите“, т.е. руснаците, което обаче не е чудно предвид злодействата на комунистите след анексията на Западна Украйна през 1939. Руснаците като цяло считат украинците за братски народ и за един вид руснаци. Друг въпрос е, че руските елити открай време, още от царско време, са гледали с подозрение на украинците и техния стремеж към свобода и независимост. Украйна просто е разделена на две части по манталитет и политическа култура – на руски и русифициран Изток и на проевропейски Запад. Операцията на Кремъл сега е продиктувана от стремежа му да постави Украйна под пълен контрол, а ако това се окаже невъзможно – да я ликвидира като държава. Тук не става дума за „завист“ или „омраза“ в прекия смисъл на думата, а за геополитика. Друга тема е пропагандната теза на руските медии за „фашистите“ и „бандеровците“ в западна Украйна. Тя е само това: примитивна пропаганда.
Иначе независимо дали в Кремъл седи цар или генерален секретар или президент, Русия никога не може да бъде така силна, както би искала, без украинските територии, природни и човешки ресурси, затова тя от Украйна и „майката на руските градове“ Киев никога няма да се откаже.
братя както се мразят, никой не се мрази...
Публикуване на коментар