В интерес на истината - а за мен истината има най-фундаментално и важно значение, за мен тя е безценна по значимостта си! - съм длъжен надлежно да съобщя, че в отговор на Мое(-то) отворено писмо до Кмета на град Долна баня, написано на 9 септември, вчера, сиреч, 10 септември, или ден по-късно, Кметът на Долна баня Владимир Джамбазов ми се обади лично по телефона, разговаря с мен по поставените в писмото проблеми, обясни ми обстойно цялата ситуация, предложи да поговорим за всички тия неща в лична среща, също така ми съобщи, че във връзка с празненствата по отбелязването на 40-годишнината от обявяването на Долна баня за град моя милост, като бивш кмет, ще бъде поканен да присъства на тържеството (доколкото разбрах, то ще се състои на 27 септември) прочие.
Длъжен съм също така да съобщя, че ми направи изключително приятно впечатление това, че Кметът прие присърце представения от мен личен проблем (във връзка с двамата инвалиди, майка и брат, за които аз самият трудно мога да се грижа, при положение, че не живея в Долна баня), обеща съдействие, в рамките на възможното, от страна на социалните служби, признавам, че приказките на мнозинството от хората, които чувах през годините, откакто е кмет, че този човек, именно Владимир Джамбазов (когото аз зная още от детска възраст), е станал много добър и способен кмет, един вид, оказало се е, че има талант за тази нелека работа, та значи тия приказки, по моя преценка, явно са съвсем правдиви, което е радостно, щото по принцип такива неща са рядкост в наше време, именно повечето от хората да са доволни от някой управляващ.
Това е в основни линии положението по тази история. Наистина положението в държавата е трудно, особено като се вземе предвид какви безотговорни хора я управляваха през последната една година (разните му там Орешарски-Олигарски и присъдружната му мафия), разните европейски проекти пак са спрени, надеждата е след тия избори работите да потръгнат, да видим какво ще стане, те могат и да се отпушат, ако успеем да изберем на власт правилните хора. Длъжен съм също така да съобщя в интерес на истината, че Кметът Владимир Джамбазов е представител на партията ГЕРБ и управлява вече доста време, може би два мандата, не зная точно.
Върнах се от Долна баня в Пловдив да си поема своите работи. Имам работа "до шията", дето се казва. Подготвям за печат две книги, пиша още две, водя всекидневно един много активен и граждански, пък и човешки ангажиран блог, трябва да продължа работата си по моите видеокурсове, който разполагам в международни платени сайтове - това е новост за мен, която силно ме е ентусиазирала, щото чрез нея, един вид, аз вече ще мога да преподавам философия от една страна, в едно най-популярно училище или университет, от друга страна, ще мога "да претворя на дело" или "в самия живот", както се казваше едно време, призива на моята така загрижена инспекторка по философия, именно г-жа А. Кръстанова, която ме посъветва да преподавам философия на агората, сиреч, на улицата. Е, интернет е нещо като такава световна улица или площад, на който или която човек може да излезе и да почне да преподава, без да го е страх, че народната милиция ще го арестува и ще го натика в... психиатрията - нещо, което съвсем реално може да му се случи, ако човек наистина, подобно на някой съвременен Сократ, излезе на улицата или на площада и почне да преподава философия, да води философски разговори с минувачите; положително в днешно време такъв един странник ще го натикат в психиатрията; тя, инспекторката де, явно този подтекст на призива си имаше, тя е една много духовита и остроумна дама, както подобава да е за дамите, имащи някакво пък макар и външно отношение към философията.
Та такива работи, имам усилна работа по моите си проекти, издателски, в-к ГРАЖДАНИНЪ издавам, списание ИДЕИ и пр., работа, дето се казва, дал Бог, само здраве да е. Това ми се ще да си пожелая, а също и да пожелая и вам: бъдете здрави и хубав ден!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар