Канонът или парадигмата на в корена сгрешеното държавно образование е: личността на младите да бъде колкото се може по-ощетена и непълноценна

Ще ми се да не губя темпото и да продължа да работя по книгата си с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, по тази причина сядам да пиша и тази сутрин, независимо че не съм добре със здравето си, отново имам проблеми със сърцето. Но моето сърце понякога влиза в ритъм съвсем спонтанно, и то точно когато се подложа на някакво натоварване, било физическо (примерно по-интензивна разходка, когато се разхождам с по-бърза крачка), било умствено или емоционално; разбира се, по същите причини то и излиза от ритъм, абе какво повече да говоря, доста своенравно е моето сърце, почти толкова е своенравно колко е своенравен и притежателят или носителят му; затуй да не се мотая повече, ами да започвам работата си.

Понеже темата на тази моя книга, както и да го погледне човек, е безкрайна, тя едва ли някога може да се изчерпи, винаги наново и наново може да се мисли по нея - то такива всъщност са всички най-важни за нас, човеците, теми, проблеми и търсения, затуй ги и наричаме често "философски", а пък философията е това, занимава се с най-човешкото, сиреч, със съвсем безпределното и безбрежното - то това ми дава така потребната свобода: глупаво е да се стремя систематично да изразя "всичко", ето, достатъчно е да акцентирам поне на няколко най-важни, възлови проблеми, а пак всичко останало вече може да си го постигне самият читател, след като благодарение на написаното до този момент в душата му е възникнала подобаващата настройка или нагласа. Ето затова е толкова приятна работата по писането на такива книги, разбира се, всичко зависи от настройката, от настроението, от нагласата. Това в пълна мяра се отнася и за нашата тема, именно учителстването.

Много ми се ще да хвърля повече светлина върху това защо сме стигнали до такава една плачевна ситуация в сферата на образованието. Младите не щат да учат, представяте ли си, училището убива любознателността им, способността им да търсят, да се удивляват, да питат още от най-ранна училищна възраст - пораженията са най-силни в първите две-три години на началното училище! Да, точно тогава нахакани и наперени даскалици успяват да натикат детската душа в тия така ужасни коловози на училищната рутина, на скуката, на отегчението, на погнусата от ученето, която остава у тях за цял живот. И се стига в крайна сметка до куриоза някои, да не кажа повечето ученици да завършат училище с най-прилични дипломи без, примерно, да са прочели нито една книга, а пък някои от тия продукти на системата няма да прочетат нито една книга и през целия си по-нататъшен живот, давате ли си сметка какво означава това?! Това, по моему, е равностойно на престъпление, ала кой ли ти говори за тия неща у нас?! Нашият бивший и, казват, будущий премиер Б.Б. се похвали, че в живота си бил бел само една книга ("Винету") и биде обикнат така от народа си, че стана негов неоспорим кумир, претендиращ за вечна и непресекваща народна любов. Какво повече да говоря по това, та нима нещата не са ясни. В същото време тия дни гледах видеозапис, една НПО, наречена Институт за прогресивно образование организира миналата събота публично представяне на възгледите за образованието на политическите партии у нас, които изобщо имат някакви възгледи по въпроса; хайде, нека да се отклоня малко, зер, предизборен период сме, следващата неделя са предсрочните парламентарни избори, извинимо е това. Та гледах този видеозапис от повече от 3 часа, гледах, и на моменти се хващах за главата - от възмущение, от болка и от отчаяние; как ще ми се оправи сърцето при това положение, не, няма оправяне, нещата са страшни! Ето в тази връзка какви съвсем спонтанни коментари написах в тази връзка във фейсбук, копирам ги и ги слагам и тук, мисля, че си заслужава; трите абзаца са писани поотделно, след като съм току-що изгледал съответния епизод, за представителите на по-малките партии не съм писал, щото и там положението е повече от отчайващо:

• Чуйте представителките на ГЕРБ (все директорки на училища, народни представителки и пр.), те откровено заявиха, че са за запазване на пълния държавен монопол върху образованието в България! Училищата трябвало завинаги да изпълняват държавната политика в образователната сфера, сиреч, всевластието на образователната бюрокрация трябвало да бъде запазено. Това показва, че във възгледите си за образованието, доколкото изобщо ги има, ГЕРБ не е никаква дясна партия, а изцяло споделя възгледите на комунистическата партия. Никаква реформаторска сила по отношението на образованието не е ГЕРБ, в това се убедих напълно! Не се надявайте да имат някакви по-революционни или новаторски идеи за промяна, явно се самовъзприемат като крепители на катастрофалното положение в сферата на българското образование. А промяната в образователната сфера има стратегически смисъл, което пък означава, че по отношение и на останалите сфери на живота ни ГЕРБ са крепители на олигархично-мафиотското статукво, при което държавата у нас е нещо като частна собственост на мафията и на олигархията. Точка. Никаква надежда не свързвам вече с ГЕРБ за нищо. Абсолютно никаква...

• Представителката на БСП също беше гола водица, е, малко е по-обиграна от другарките си от ГЕРБ, но също толкова е боса, и не по-малко от тях е привърженичка на крайно ретроградни и съвсем консервативни и лоши практики, свързани със запазването за вечни времена на авторитарно-командната административна и монополистична система на държавното образование. Тъй че надежда за промяна в образованието след изборите никаква няма - след като и двете водещи партии се оказа, че просто нямат не само идеи, но нямат също и желание за промяна, да не говорим, че нямат и подготвени хора за генерирането на съответните идеи и съзнание. А и интересите на тия две сили явно са за запазване на рухналата, банкрутиралата по всички линии система на държавното-бюрократично и дехуманизиращо нацията ни образование.

• Оказа се, че представителите на Реформаторския блок по моя преценка имат най-адекватни на изискванията на времето разбирания за потребността от промяна в образователната сфера на България, споделям казаното от тях, ще се радвам ако след изборите ръководството на ГЕРБ има достатъчно съзнание за дълг та да сключат споразумение за управление на България с Реформаторския блок, да дадат на представители на РФ управлението на образователната сфера, най-сетне да се отпочне толкова дълго чаканата образователна реформа...

Това съм написал там, нека да стои и тук, ще остане, надявам се, и в окончателния текст на книгата, която сега пиша. Смятам че е важно, затова трябва да остане. А сега нека да се върна върху възловия въпрос, а именно: как стигнахме до това безнадеждно състояние, защо нещата са така, коя е причината да стигнем до този жалък край, именно до пълния идеен, ценностен, организационен и всякакъв друг банкрути крах на цялата система? Ще се опитам да отговоря на поставения въпрос колкото се може по-задълбочено, щото повърхностните отговори мен лично изобщо не ме задоволяват.

Има една отправна точка, от която трябва да тръгнем: комай всички у нас (с изключение на едно - в количествено отношение - нищожно свободолюбиво малцинство) не чувстват потребността от промяна в образователната сфера, което говори, че липсва подобаващото за това съзнание за ставащото, включително и съзнание за собствените коренни интереси. Казано по-просто, мнозинството от хората у нас сякаш не осъзнават как фатално ги ощетява съществуващата система на държавно образование, как самите тях ги е ощетила, как след това безпощадно ощетява и техните деца и внуци - може ли да има по-страшно нещо от това?! Системата те е увредила, нанесла ти е страшни поражения, ти обаче, понеже си продукт на тази система, сиреч, в твое лице тя е постигнала нещо като тържество, не съзнаваш, пък и няма как да осъзнаеш колко много си ощетен, а някои са дотам увредени, че тъкмо своята ощетеност (личностна, ценностна, духовна, човешка и каквато още искате) я възприемат и оценяват за нещо като "добродетел". Примерно, ти въпреки всичките ти дипломи, въпреки цялата ти колекция от хартийки, които държиш на видно място зад витрината, по същество си един крайно лошо образован човек, дотам, че може да се каже, че щеше да е значително по-добре изобщо да не беше никак образован, ала ето, ти се хвалиш пред децата си колко си "велик", понеже имаш цялата тази колекция от никому непотребни хартийки. У нас се ценят не реалните качества и способности, а ние ценим... дипломите, това дали даден "образован човек" нещо може, дали е наясно със силните и със слабите страни на своята личност, дали има развита способност за мислене, за изследване, за ориентация в сложната реалност, в която живеем, точно тия същински, истински важни неща, нас слабо ни интересуват, важното е, че сме се окичили, подобно на някакви идиоти, с купища за нищо не ставащи и непотребни дипломи! У нас децата не учат, примерно, за знания, не ценят знанието само по себе си, а ги вълнува... оценката, след това дипломата, а пък след това върволици претенциозни, ала кухи кариеристи, въоръжени с не по-малко кухи дипломи, атакуват държавните служби, някои от тях заемат възлови позиции в държавната йерархия, стават началства и почват да вредят, да нанасят поражения, щото нима има по-голяма напаст от некадърника, турен на власт? Тия неща са ясни, у нас се и стигнало дотам, че хората, които, въпреки системата, са успели до някаква степен да развият у себе си ценни личностни качества, биват поставяни в най-унизително положение, те изобщо не са ценени, те, на фона на войнстващата напаст от некадърници и кариеристи, биват оценявани като "бели врани", те биват подлагани на безчет унижения, докато не си вземат шапката и не се махнат от тази сякаш прокълната страна, та да си търсят щастието в нормални, сиреч, западни страни, където да си личност с качества има значение; но у нас това, казахме, няма никакво значение, напротив, даже е много опасно и вредно. Виждате ли докъде сме стигнали по тази логика? Можем ли при това положение някога да дочакаме известен прогрес, напредък или просперитет? Ще го дочакаме, ама на кукуво лято!

Значи цялата тази поголовна аномалия, свързана с образованието и породените от него дефектни съзнания, които вече са придобили масов характер, сиреч, са вече масови човешки аномалии и дефекти, вече е нещо като общокултурен и човешки феномен, т.е. вече имаме деформация на самата култура, в която живеем, в която, тъй да се рече, сме потопени. И в която, на горното основание, се давим и давим, а си мислим, че... плуваме! Мръсните води да една култура на безкултурието, в които се давим, които ни заливат отвсякъде, ужасната античовешка среда, в която вегетираме, която поражда само античовешкост (простете за тази дума, но нека нещата да са пределно честно назовавани, нищо че звучат малко необичайно!) и тотална бездуховност, т.е. ние вече сме стигнали да абсурда да съществуваме в една оруеловска "духовност на бездуховността" или "безчовечна човечност" - езикът даже немее и се чувства безсилен да изрази безсмислията, в които съществуваме и които търпим! Аз тук няма да се задълбочавам повече, а е време да премина към аналитично, към кратко дискурсивно представяне на постигнатото:

- налице е една в корена си сгрешена, една дефектна култура, породена от десетилетното господство на тоталитарната и античовешка, пренебрегваща коренните потребности и интереси на човека образователна система;

- налице е едно в корена сбъркано и дефектно масово съзнание, разяждащо думите на съвременниците, което не съзнава даже собствените си коренни човешки интереси, понеже живее с илюзиите на коренно сбърканата култура;

- у нас да си личност е нещо като проклятие, виж, да си безличник, е израз на престиж, е социално-престижно;

- съобразно казаното по-горе истински образованите, мислещи, търсещи истината хора и личности са оценявани като... "ненормални", те даже са и "опасни" и "вредни", щото застрашават уюта на статуквото, в което, както казахме, просперират простаците, некадърниците и пр., щото те са също така и безцеремонно пробивни и пр.;

- "У нас свестните ги смятат за луди...", това изказване на Ботев си е изцяло в сила и днес, и то в значително още по-голяма степен и сила, отколкото е било в неговото време;

- Всичко свястно у нас трябва да бъде изгонено, за да не застрашава с нещо уюта на господстващата простотия и некадърност, затова и натирихме през Терминал 2 кажи-речи 2 милиона българи; а тия, що са кадърни, у нас са подложени на нечувани издевателства, докато или се пречупят, или си отидат от този свят с помощта на тъй прелестната ни "погребално-здравеопазваща система", аз наистина не зная защо не обединят тия двете системи, именно погребалната и "здравеопазващата", с оглед постигане на по-голяма ефективност, на по-голяма производителност на труда и пр.;

- и т.н., да спрем дотук, щото и тази тема е безпределна, но казаното е предостатъчно, за да се долови най-важната тенденция.

Да, но защо всичко е така, алоооууу?! - няма да пропусне да пропищи сега дежурният ми опонент в блога. Ще кажа преди да се е сетил да изръмжи така, той, впрочем, изобщо не чете какво пиша, а и да чете, едва ли нещо схваща, но за сметка на това, кой знае защо, продължава да ме мрази от цялата си душа и сърце. Но наистина си заслужава да се задълбочим още малко в така обрисувания проблем.

Човек не знае откъде да започне, щото кълбото от проблеми е невъобразимо преплетено. А на мен ми се иска да съм пределно понятен и ясен. Не ща да се задълбочавам във "философски спекулации", щото тръгна ли по този път, ще затъна в страшни тресавища, от които излизане няма. Да опитам да се предпазя от тази опасност, ето по какъв изненадващо опростен начин.

Какво предимно учат в нашите училища младите? Ами учат какви ли не науки, нали така, физика, химия, математика, какво ли не още. Как ги учат? Ами ясно как: по един типов, шаблонен начин, именно младите да заучават наготово дадени им истини, знания, да тъпчат главите си с информация и т.н. Страшно тъпкане на главите с ненужни знания и информация става из нашите училища, това поне всички го знаят и са го усетили на собствена глава когато са били ученици, нали така? Същински кошмар. Никой не пита младите какво искат, какво трябва да учат, какво ги вълнува, какво им е потребно, не, тия неща вместо тях са ги решили всезнайковците-чиновници от "абсолютно непогрешимия мозъчен център" на министерството на образованието, които, отбележете, решават всички въпроси за това какво трябва да учат младите без сами никога да са се занимавали непосредствено с образование (ако изключим времето, в което сами са били ученици и студенти); значи какво трябва да се преподава го решават хора, които сами никога не са били преподаватели и пр. Та значи какво и как трябва да се учи го решават хора, които хем са изцяло неподготвени (въпреки претенцията си за всезнайство и непогрешимост!), хем, дето се казва, изобщо лично не им пука какво и как ще учат младите, важното е за тия хора, предполагам, да пазят властовия си монопол, сиреч, позицията си на "непогрешими" всевластни "всезнайковци" (човек вече не знае къде да сложи кавичките!). И тия хора са решили, примерно, да има в учебните програми един страшен диктат на т.н. позитивно или "точно" знание за природата, а пък науките за човека, за духовните неща, изкуствата, които разглеждат вътрешното на човека по най-убедителен начин, или са поставени в страшно унизително и дискриминационно отношение, но и вече са на път да бъдат изцяло прогонени от училищните програми, примерно, учениците от горните класове нямат възможността да се занимават в училище с някое изкуство, да пеят, да рисуват, да танцуват и пр., колкото и да им се иска това, колкото то да е и потребно за развитието на тяхната личност. Значи канонът или парадигмата на това в корена си сгрешено държавно образование е: колкото се може повече личността на младите нека да бъде ощетена, нека да бъде развита едностранно, нека да бъде лишена от възможността да бъде цялостна, богата, пълноценна. Духът, духовното, личностното, целостта на човешката култура и на живота изобщо са прокудени от нашите училища - защо ли е така, каква е тази ужасна позитивистична тенденция в господстващото образование, защо се е стигнало до нея, каква е истинската цел на това антихуманно по същината си образование и училище?

Аз ще оставя тези въпроси сега без отговор, щото ако почна да им отговарям, това ще ме отведе далеко. Ще ми се да опитам да избегна онова, което ще усложни и замъгли проблема, нали се стремя към пределна яснота? (То краткостта май вече отиде по дяволите, но после при редактирането ще съкращаваме, какво да се прави, макар рязането на "живо месо" от един текст за мен лично е непосилна задача).

Та значи децата у нас от най-ранна възраст в родните ни училища са принудени да учат какви ли не безполезни им неща и то по най-неподобаващия, по изцяло сгрешения начин. И програмите, и подходите са напълно сгрешени, смея изцяло отговорно да заявя това. Защо ли? Ами защото никъде не е доказано, че нашите деца трябва да бъдат някакви отвратително претенциозни папагалчета, претендиращи за многознайство и всезнайство. Положително се знае, че човешкото, идеалът за пълноценна човечност съвсем не се свежда до въпросното многознайство и то на някакви си там "позитивни знания", при това поднасяни по най-отблъскващ начин. Щото същите тия знания ако се поднасяха по подобаващия начин, щяха вече да са много вълнуващи за младите, ала, уви, това училищните програми не го позволяват да се прави. Учителят - този страдалец пък никой за нищо изобщо не го пита, а като капак за всичко той предимно е виновен! - е превърнат в нещо като безропотен труженик, който по стахановски трябва да изпълнява непосилните за младите програми и т.н., при което всички "галопират" през т.н. "учебен матр`ьял", а ползата и смисълът, общо взето, са жалки, да не кажем никакви. И системата таво не просто го търпи, тя явно се стреми към него, то изглежда съвсем я устройва, изцяло пасва на целите й. Давате ли сметка какво пък означава това? То е скандално: една образователна система е стигнала до своето решително отрицание, защото сама работи за необразоваността на своите жертви! Децата ни били излизали от училищата... неграмотни, за това се вайкат вече дори и министерските чиновници и самите министри, значи те са неграмотни, но нима грамотността е главния смисъл на една съвременна образователна система?! Алоооууу, в кой век живеете бе, драги министерски чиновници?! Сега да не сме ранното средновековие?!

И тъй, в нашите училища има диктатура на позитивното знание, пълно игнориране на хуманитарното знание, а целта, явно е, децата ни да стават едноизмерни и едноформатни, с крайно бедно и неразвито съзнание, в което най-базисни човешки способности, като способността да мислиш, да търсиш, да изследваш, да се радваш, да твориш, да решаваш проблеми, да нищиш разните житейски казуси и ситуации, да се вълнуваш от истината, да се овладяваш от възвишеността на човешкото, от благодатта на духовното и пр. си остават съвсем неразвити, непонятни и пр. Един вид нашите деца, младите на България, биват превръщани от отвратителната система в нещо като инвалиди, и умствени, а най-вече емоционални, духовни, културни и личностни. Системата убива индивидуалността и силно потиска личността, опитвайки се да прави индивидите равни, което е страшно и непростимо насилие, израз на ужасна експанзия на предвзетата социалност в съкровената сфера на личностната автономия и суверенност. Тъй че изобщо не са безобидни нещата, което тук се опитвам да маркирам. Тия, които не са сериозно обезпокоени от това, което става с децата им в училище, би следвало да се обезпокоят колкото се може по-скоро, особено ако бъдещето на децата им има някакво значение за тях. Всеки ден забавяне обаче прави задачата за възстановяване на личностния суверенитет на младите, пострадали от системата, все по-трудна и неизпълнима.

Така нареченият от мен диктат на позитивното едноизмерно (чисто познавателно) знание над съзнанията, в което аз виждам корена на проблема, всъщност е диктат на разсъдъка над душата, над останалите душевни сили на човека (чувства, въображение, воля, самосъзнание и пр.). Защо става така ли, защо се стига до този диктат на разсъдъка ли? - ще ви отговоря, важно е да се разбере това.

Това е една най-основна тенденция в развитието на нашата култура, при което науката е станала доминанта и нещо като идеал, като образец, задаващ парадигмата на европейската култура от новото време (17-18 век) насам, ала корените на този духовен процес са още от античността. Съществуват две природи, два свята - природата в собствения смисъл, или така нареченото царство на необходимостта (причинността), по определението на Кант, и царство на свободата, това е всичко създадено от човека, това е човешкият свят, пак по думите на Кант. Науката се опитва да изследва по един обективен и точен начин външният природен начин, да възсъздаде с помощта на понятия същия този свят - такъв, какъвто той е. Този външен природен свят обаче е нещо, на което можем просто да се любуваме, а не непременно да го рисуваме с точните понятия и схеми на природата, можем да го съзерцаваме в неговата пълнота и величавост, той може да предизвиква нашата чисто човешка реакция, нали така. Науката обаче от този аспект изобщо не се интересува, той е прерогатива на изкуството и на философията (донякъде, щото философията също иска да постигне цялостната, всеобхватна истина, скрита в природата, опитва се да я извади наяве). Спрямо нещата можем да реагираме или по един обективен ("свръхчовешки" или "нечовешки", сякаш сме нещо като "богове") начин, или чисто човешки, субективно, именно да й се радваме, тя да ни вълнува, да я обичаме, да се любуваме на природната красота и величавост. Е, в нашето школско образование в резултат на доминирането на тази тенденция за изключително чисто позитивно третиране на природата, такова, каквото го имаме в науката, този вторият, човешкият начин на отношение към природата, остава в сянка, а пък и изцяло се елиминира. Така човекът се отчуждава от страхотно-величавия смисъл на природата, губи субстанциалните си връзки с нея, отчуждава се от най-съкровеното, което природата може да му даде. Природата става прост обект за изследване, а не живо същество, същество, преизпълнено с живот, бликащо от живот; даже биологията в резултат на следваната позитивна нагласа не успява да се добере до истината за природата като живо същество, като жив организъм. Е, точно това отношение бива насаждано в главите на нашите деца от построеното на този едностранчив принцип образование, което е направо ужасно, понеже лишава децата ни от цялото онова богатство, което чисто човешкият подход към нея може да им даде.

Но това е само от една страна. Другата страна е, още по-вредна, е тази, че и науките за човека, така нареченото хуманитарно знание, също бива премоделирано по канона или според образеца на точното естествено-научно или позитивно познание, на науката в собствения смисъл. Човекът бива разглеждан абстрактно, като прост обект сред другите обекти, а не като човек, не като живо същество, чиято велика загадка следва тепърва да бъде разгадавана. Примитивното отношение към човека, породено от прилагането на този предвзет позитивизъм в сферата на хуманитарното знание и оценяване, което доминира в сегашното образование, нанася още по-големи поражения върху душите на младите: те биват насила принуждавани да възприемат "човешките неща" и "нещата от живота", такъв, какъвто той е за човека, по един нечовешки начин, понеже елиминират онова, което придава цялата специфика на човешкото, именно свободата. Нали казахме, че в царството на необходимостта (природата като такава) няма свобода, там всичко става по непреодолими причини, както това е в оптиката на точните науки, е, опитайте се да проследите самостоятелно до какви абсурди се стига когато тази оптика бъде приложена към сфера, за която тя в корена си е неподходяща, именно сферата на човешкото, пораждано от свободата. Елиминира се решително и безпощадно точно онова, което задава спецификата на човешкото и на самата човечност, другояче казано, ефектът върху душите на младите е следният: в душите им бива систематично убивана самата човечност, първо бива изкоренявана самата представа за човечност, а успоредно с това почват да се обезчовечават самите души. Това, простете, вече е същинско престъпление, едно безчовечно по същината си "образование", едно образование, елиминиращо тъкмо човека и човещината, бива натрапвано на човеци, с оглед тия човеци да бъдат обезчовечени, човечността и личността им да бъде смазана, убита, разтерзана - как е възможно това изобщо и още да се търпи! А щом не само го търпим, а даже и не си даваме сметка за опасността, за фаталността на ставащото, нещата вече са прекалено сериозни.

Да оставим настрана това, че изкуство в същинския смисъл в нашите училища не се преподава, пардон, сгреших изцяло начина на изразяване на проблема: проблемът е, че се преподава някак нещо като изкуство, ала не се дава начин на самите деца да се занимават с изкуство, да правят изкуство, с което сферата на тяхната чувствителност бива ощетена невъзвратимо. Това също е ужасно престъпление: онова, което само заниманията с автентично изкуство, именно рисуването, пеенето, танцуването, писането и пр. може да им даде, остава недостъпно за децата ни, точно това е забранено в нашето сбъркано образование, примерно, вместо да се даде възможност на децата да рисуват или да пеят, те биват принуждавани да учат или да зубрят някакви теории за това как трябва да се пее или рисува, обясняват им как подобава това нещо да се прави, ала не им дават възможност сами да го правят, да се упражняват донасита с него, та да изпитат облагородяващите ефекти на тия чисто духовни занимания върху душите си. Същото се случва и с по позитивен начин преподаваната философия, при което младите биват заставяни да понаучат нещичко ЗА философията, ала в същото време не им се дава възможност сами да философстват, да се упражняват във философстването, даже точно това нещо за тях е забранено, щото се възприема като... вредно! То и мисленето, уви, се оказва забранено и вредно, щото и в заниманията с точни науки би следвало младите да се занимават реално с познание, да осъществяват това познание сами, не, вместо това то им се сервира по един диктаторски начин: така е, няма смисъл да мислиш, да търсиш, да изследваш, това вече е свършено вместо теб, ти в случая си излишен. В скоби казано, мен ме уволниха и изхвърлиха от системата точно затова, че аз си позволявах да наруша забраната, аз в своите часове правех точно това: давах възможност на младите да мислят, да философстват, да изследват, да се упражняват в търсенето на истината.

В резултат на тази брутална експанзия на погрешно построеното образование, в което истински неща като същинско познание, същинско мислене, същинско търсене, същинско изследване, същинско творчество и пр. не се позволяват, в крайна сметка се стига до фабрикуване на едноизмерни и крайно ощетени същества, които не заслужават да се наричат личности, камо ли пък пълноценни, богати, преизпълнени с живот, с дух, с остроумие ако щете. Онова, което младите успяват все пак да съхранят от личността си, от богатството на личностния си потенциал, то е било само като са се съпротивлявали, под форма на самосъхранение, на тази брутална експанзия и диктат на едноизмерната разсъдъчна позитивност. Децата успяват нещичко от личността си да запазят само доколкото са се съпротивлявали на диктата на ужасно човеконенавистническата система. Човеконенавистничеството на системата се изразява в ненавист най-вече на онова, което придава човечността на човека: свободата. Свободата в нашите училища е кардинално и радикално забранена, това сега ли го разбирате или е някакво новост за вас? Надявам се, не е новост за вас, щото ако е новост, ако не сте го усетили върху кожите си докато сте били ученици (студенти), тогава нещата за вас лично са съвсем плачевни. Щото тогава ще се окаже, че системата е успяла да ви превърне в свой образцов продукт, в своя истинска жертва. Или в свой роб. Истинската жертва и истинският роб са тази жертва и този роб, който изобщо не си дава сметка какво е. Някои истински роби, представете си, се мислят за човеци - каква коварна илюзия е това!

Да спра дотук, щото подетата тема е неизчерпаема. Бъдете човеци, не позволявайте някой да ви лишава от човечност, представяйки се много загрижен за вас - ето това ми се ще да ви пожелая. Дано вече не сте позволили на този "някой" да е свършил злотворната си работа спрямо вашата съкровена човечност. Нашето сегашно образование прави всичко за да лиши младите хора от човечност и от личностност, аз по-голямо нещастие, което може да сполети човека, не мога да си представя, вие ако можете, помогнете ми да разбера и аз какво е то. Хубав ден! Приятни размисли ви желая!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo