Харесвам в Биг-Брадър грешницата Вулева, на нея симпатизирам, плюйте ме колкото си искате, това е положението!

Не знам защо, може би аз не съм наред, но в започващия БИГ-Брадър (или ВИП- Брадър, не знам точно как се казва?) най-симпатична ми е... Албена Вулева, и то тъкмо защото е имала смелостта да казва открито какво мисли за нашия псевдо (менте) "елит", казвала е някои неудобни истини за всички ония самозвани "звезди" и по тази причина има славата и на "жълта", и на "долна", и на какви ли не още, ала - понеже яз по някакви причини съм устроен така - в моето възприятие тя ми е симпатична. Може би защото имаме някакви общи черти с нея, не знам, аз се улавям, че се държа по подобен начин, не мога да търпя лицемерието, парвенющината, лигавенето и пр.; а най-вероятно Вулева ми е симпатична понеже добре знам, че съм устроен така: оня, когото всички не харесват, когото всички мразят, когото всички единодушно плюят, точно той ми е най-симпатичен, точно нему аз почвам да симпатизирам, той вече има моята подкрепа.

По същия начин навремето когато всички се подмазваха на Костов, щото беше силен човек, аз го критикувах, открито, в свои статии, когато обаче той падна и всички почнаха да го плюят, аз станах негов най-горещ поддръжник, такава ми е природата, не мога да се наредя в редичката на усърдно плюещите, против същината ми е едно такова поведение.

Та така, аз симпатизирам в този Биг-Брадър на Вулева, да, почвайте да събирате храчки да ме оплюете, ето, казах ви "срамната си тайна": Вулева като персонаж ми е интересна, не цепи басма никому, не се мазни никому, смятам, че това е достойно поведение, а пък това, че е способна да каже всекиму в очите точно каквото мисли за него, силно ми импонира, приветствам едно такова държание.

Е, тя може да не е винаги права, субективна е, но то винаги праведните на мен са ми силно противни, особено пък ицемерите, тия, дето се правят на "винаги прави", нагаждачите, подлизурковците, тях не мога да ги търпя изобщо. Аз харесвам... грешните, но затова пък искрени, сиреч, по-човечните хора.

Това исках да кажа. Що ли го казах - и аз не зная. Ама да не го премълча, нека да се издам, майната му...

ПОСТСКРИПТУМ: Е, не харесвам това, че и Вулева си и сложила силикон в джуките, че и тя си и направила "човка", това е грозно, не съм очаквал от нея чак такава простотия, и това трябваше да кажа, нека да се знае цялостното ми отношение, то пък идеални хора няма, нали така?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo