Четири британски университета се нареждат в Топ 5 на най-авторитетните университети в света. Световният лидер обаче остава американският MIT (Massachusetts Institute of Technology), показва публикуваната днес класация на университетите за 2014 г., съобщи британският в. "Guardian".
За поредна година MIT е №1 с максималния брой точки - 100. На второ място с равен брой точки (99.4) са британските University of Cambridge и Imperial College London. И двете институции отбелязват подобрение спрямо миналата година. През 2013 г. университетът в Кеймбридж е №3 в света, а Кралският колеж - №4.
Тази година те изместват миналогодишния подгласник на MIT - Harvard University (САЩ), който тази година е на 4-о място в общата класация, която включва общо 200 университета. Петото място тази година заемат британските University of Oxford и UCL (University College London) с равен брой точки - 99.2
Останалите университети в тазгодишния Топ 10 са американски - Stanford University запазва седмата си позиция, следван от California Institute of Technology (Caltech), който миналата година заемаше 10-ата позиция заедно с Princeton University, който пък тази година е 9-и. На 10-о място е Yale University, който през 2013-а беше №8.
Най-много - 51 - от университетите в Топ 200 са от САЩ, на второ място е Великобритания с 29, на трето - Германия с 13. Градът с най-много университети в Топ 100 е Лондон - 5.
Единственият български университет в класацията - Софийският - е далеч след първите 200. Той е на 678 място и преди него са висши училища от Азербайджан, Казахстан, Ливан, Оман, Иран, Беларус, Венецуела, Пакистан.
ЗАБЕЛЕЖКА: В класацията има само един руски университет, Московският, носещ името на Ломоносов. Бел. моя, А.Г.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Светът е пълен с какви ли не класации, вкл. като тази на университетите, но всички те трябва да се приемат с известни резерви, още повече че QS e базирана в Лондон и поради това вероятно е предвзета в полза на англосаксонския свят. Иначе не оспорвам високото качество на англосаксонските университети, макар че имам много забележки по англосаксонската образователна система.
В анкета в англосаксонския свят например за най-велик и влиятелен философ е обявен Дейвид Хюм. В континентална Европа обаче класацията би била съвсем друга.
Агенциите за кредитен рейтинг пък, които са американски, дават на Америка рейтинг ААА, макар че американските финанси са в състоянието на гръцките.
Ман обаче ме интересува много повече философската страна на въпроса: защо е тази страст у хората да класират, да се конкурират, да се сравняват и полезна ли е тя в крайна сметка? И ако в определени области са възможни обективни измервания, какво да кажем за конкурси за пианисти, цигулари, оперни певци, балетисти и т.н.? Защо обаче се реагира толкова остро, когато се запита кой е най-големият пианист или писател или певец или художник на 20-ти век например? Тогава изведнъж се оказва, че не можело да се каже, защото имало мнозина и всеки бил велик по своему.
Грънчаров, къде го Жданов?
Публикуване на коментар