Бях ли добър човек в краткия си земен живот?

По публикацията Малка разходка с мой най-спонтанен разказ за разни истории около Съдебната палата в Пловдив - а тя всъщност е мой видеоразказ за вълнуващи ме в момента истории, както си личи от заглавието - се е изказал някой човек, смятам, че написаното от него поставя доста въпроси, ето, отделям му специално място, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; та ето какво пише този човек:

Хубава камера имате, видеото е приятно за гледане!

Още по-хубаво щеше да е обаче ако бяхте директор на гимназията, до която се намирате. В нея учат философия интензивно, но не Вашата философия, а друга. Колегите Ви философи там поддържат предизборно БСП, така са се записали в обявите на интернет пространството. Жалко, много жалко, защото това училище, бивша Първа мъжка гимназия, най-старата гимназия в България, през която са преминали личности, с които най-много се гордее страната ни, разположено в центъра на града, сега "принадлежи" на партията-столетница идеологически.

Мисля си, колко е далече това училище от Вашите идеи за образованието. Вместо сега да ги прилагате в него, една друга администраторка, подобие на Анастасова, имаше гениалната идея да заключи директорския кабинет и да вдигне колектива, подобен на този в ТЕТ "Ленин", срещу Вашето назначение за директор на гимназията. Без причина. Причината всъщност беше нейното желание като заемаща длъжността заместник-директор по онова време да се домогне до поста директор. И се домогна - и от тогава нататък училището с нищо не се промени към добро. Остана му само славното минало от преди 1944 г.

Най-хубавото в момента е това, че онзи Ангел Грънчаров от Пловдивския Университет, който без много шум се отказа от директорското си място, сега не е същият. Той намира сили да се противопоставя на ретроградните сили въпреки положението в страната ни, много по-окаяно от онова в онези години. По-зрял, по-уверен, по-решителен и по-борчески настроен след двайсетина години. Вижте автобиографията му - отличен ученик, перфектен студент не къде да е, в най-престижен университет, взел изпитите си и завършил предсрочно. Университетски преподавател и после...

Сега се бори за учителско място. Какви катаклизми разтърсват страната ни, какво адско мракобесие виси над нея, какво духовно падение се случва понастоящем, та талантливите, образованите, водещите личности, призвани да дърпат напред, са запратени с удари отвсякъде в такава немилост?!

Всички сме виновни за това, което се случва. Просто да се засрамим, да наведем глава и да не мълчим повече, да не превиваме безропотно гръб, да върнем достойнството си. Нали от нас един ден ще остане само това - с добра или лоша дума да ни споменават. Бяхме ли добри хора в краткия си земен живот?

КРАТЪК КОМЕНТАР: Това, с което завършва този човек, ми се вижда най-важното, имам предвид ето този въпрос:

Бяхме ли добри хора в краткия си земен живот?

Наистина, бях (съм) ли добър човек в краткия си земен живот?? Задавате ли си понякога този въпрос? Какво си правил в общи линии докато си живял: предимно добро или най-вече зло - има ли по-важно нещо от тази глобална оценка на живота ни, която сами правим? Или ще правим, пък дори и това да е в последната ни минута, в минутата на раздялата ни с този свят. Всеки в един момент ще му се наложи да си зададе този въпрос. Ала мнозина, предполагам, ще си го зададат едва тогава, когато за него е вече много късно. А би следвало да си го зададем навреме. А би трябвало да си го задаваме всеки ден. Да, обаче ние нали тъкмо за най-важното най-много нехаем?

А иначе благодаря на този човек за доброто отношение към мен, което е същинска рядкост в наше време: да се обърнеш към един друг човек с добра дума, да го подкрепиш, да му подадеш ръка, пък дори и това да е един много паднал или пропаднал човек. Особено падналите хора заслужават нашата добра дума, особено хората, които се намират в тежко състояние, които страдат, които са несправедливо обидени. Е, точно тия хора ние най-често ги подминаваме, не им обръщаме внимание, обгръщаме ги с ледено безразличие. Защо го правим ли? Ами защото, предполагам, сме допуснали да ни се случи най-страшното: сърцата ни да се вледенят, ето затова излъчваме наоколо такова ледено безразличие към другия човек, към ближния.

А някои, дето са се отдали на злото, пък не пропущат сгодния момент да плюнат върху падналия, да хвърлят своя камък връз него, да се погаврят, да хвърлят и те своята съчка в огъня, на който той се пържи. Пълно е с такива хора: или с хора с ледени сърца, излъчващи само безразличие към едва ли не всичко, или хора, които са станали слуги на злото, носители на злото, които кой знае защо са се озлобили, които се считат длъжни да мразят другия човек, да го ненавиждат, да го мачкат, да се гаврят с него и прочие. И знаете ли кое е най-страшното в тази връзка? Ще ви кажа какво, важно е, длъжен съм да го кажа.

Човешката извратеност често стига дотам, че точно тия, които постоянно вършат зло, тъпчат, гаврят се, плюят другия, мразят ближния си, точно такива хора се самовъзприемат като... "страдалци", те се чувстват, видите ли, в "моралното си право" да мразят, да тъпчат, да се гаврят с ближния си, щото той, видите ли, в тяхното съзнание е станал нещо като "злодей", като "много лош човек", като "народен враг", подлежащ на незабавно унищожение! Да, точно тия хора, представяте ли си, се смятат за "жертва", те си въобразяват, че са "добри", а пък ония, същинските жертви, с които те се гаврят всеки ден, в тяхното съзнание биват възприемани като "зли", като "злодеи", дори като "самото зло"! Да, всичко е тъкмо наопаки на реалното в съзнанията на тия нещастни хора, представяте ли що за извратеност имаме насреща? И това се среща често, това не са прецеденти: най-големите злодеи в наше време се самовъзприемат като "много добри", "кротки хора", "невинно пострадали" и то тъкмо от "агресията" на ония, на "злите", фактически на талантливите, на стойностните, на наистина кротките, порядъчни, добри хора и личности, имащи всъщност един-единствен грях: че са личности, че държат на достойнството си, че не позволяват на наглеците, сиреч, на "вълците, облечени в овчи кожи", да се гаврят с тях.

Ето това е най-страшното: доброто и злото в нечии съзнания са си променили местата, такива хора злото възприемат като "добро", а доброто - като "зло". В техните очи добрият, порядъчен, стойностен човек е "злодей", те се чувстват длъжни да го мразят, да го тормозят, да го тъпчат, да му отмъщават и пр. А пък, респективно, такива хора се обкръжават и ходят със свита, съставена предимно от мерзавци, от подлеци, от гнусни подлизурковци. И ги възприемат като "чудесни и приятни хора". Схванахте ли сега за какво страшно падение на човещината става дума тука?

Аз познавам такива хора, вие също, предполагам, познавате такива. Примерно познавам една одиозна особа, която където седне и където стане все се представя за "много вярваща в Бога", не пропуска да демонстрира крайната си "набожност", тя се смята винаги за несправедливо обидена, за голяма страдалка, нея все някакви хора не я дооценяват, не я почитат подобаващо, поради което тя всъщност друго занимание няма освен това: да крои козни как да си отмъщава на този или на онзи, който не я бил почитал както трябва, нейно любимо занимание са интригантствата, постоянно тази особа заговорничи да крои мръсни номера на този или на онзи, и тези нейни мръсотийки в болничкото й съзнание се представят като "битка за доброто", за "тържеството на святата правда" и прочие. Та значи прави си тази особа своите всекидневни мерзости, ала всичко, що прави, го възприема един вид като "добродетелност" - представяте ли си за какво става дума в случая? Тази особа постоянно афишира как еди-кой си я бил не почитал, той, видите ли, не зачитал и не оценявал нейната "извънредна доброта", бил се погаврил с нейното "така добро сърце", тя постоянно охка и ахка заради тази "световна несправедливост на живота" и, както вече казах, друго не прави, освен да отмъщава, като тия мерзости, които прави на другите, ги възприема един вид като "грижа за тяхното нравствено изправяне", за "натикването" на тия хора в "правия път", за тяхното "нравствено прераждане" и пр. Тази одиозна особа се възприема за нещо като "апостол на добротата", нищо че лицето й излъчва ледена злоба - и е стигнало до изражението, показващо една ужасна, направо сатанинска злоба.

Тази особа, казахме, се представя за "много набожна", думата "бог" не слиза от устата й, тя се чувства длъжна постоянно да проповядва "правата вяра", та е нещо като истинска "християнска" - да ме прощава Господ за тази не на място употребена дума! - или дори "православна" талибанка. Да, и християнството в наше време си има своите талибани, не само ислямът. Те са тук, сред нас. Нима не сте ги срещали? Те в същината си са подобни на главорезите от "Ислямска държава", нищо че се представят за извънредно кротки и хрисими. Те режат глави още по-жестоко, в някакъв смисъл ония главорези са някак си по-непосредствено искрени, не зная как да го кажа, докато тия са самото коварство, самата префинена жестокост. Твърдят, че особата, за която ви пиша в момента, била активистка на някаква американска секта. Нищо чудно това да е някаква сатанинска секта. Не знам. Сатана често се прави на най-оскърбен радетел на "самото добро". Нещата се заплитат крайно много, нали? Ужас, същински кошмар е това! А тази особа има деца, представяте ли си как ги възпитава? А тази особа по професия е... учителка, представяте ли си на какво тя учи учениците си, как тя им въздейства? Думи нямам! Да, има такива хора, наистина е страшно. И те минават да "най-добропорядъчни" и "най-уважавани от обществото"!

Докато такива като мен са обявени, виждате, най-официално за "злодеи", за "некадърници", за "народни врагове" и пр. И знаете ли какво сега мнозина от вас ще си помислят? Ще ви кажа, защо да не ви кажа какво ще си помислите. Нека да бъдем честни докрай.

Ами ще си помислите ето това: ами ти, Грънчаров, откъде си сигурен, че наистина си добър човек, а не си като тази същата "въпросна особа", дето се мисли за "най-благочестива", а всъщност е една страшна мерзавка-сатанистка? Ами че и ти може да си същият като нея, пъ и ти може би тук описа самия себе си, и сега се гавриш с нас? Как да ти повярваме, че си добър човек, който не просто си прави експерименти, а всъщност именно се гаври с нас? Да, ти не описа ли себе си току-що бе, Грънчаров? Как да ти повярваме, че не си ти самият тази "одиозна особа"?!

Не знам какво да ви отвърна. Поставихте ме, дето се казва, натясно с този въпрос. Има два момента, две опорни точки, на които можете да се опирате когато ви се налага да търсите така изплъзващата се истина по подобни коварни въпроси (а такива са всъщност всички т.н. философски въпроси):

1.) Да си спомните завета на Христос, казал "По делата им ще ги познаете", такива съмнителни субекти могат да се мислят за всякакви, но е важно какво правят. Ако реално, на дело, са стъпкали един човек, ако са се погаврили с него, то каквито и приказки за себе си да разправят, за това колко са "набожни" и пр., вече нямат никаква стойност и цена;

2.) Разчитайте на сърцето си, то, горкото, не лъже, не може да лъже. Е, има опорочени сърца, но опорочени са не самите сърца при тия опорочени хора, опорочена е душата им; а сърцето на тия хора, иначе казано, съвестта, е потисната от огромни тежки пластове опороченост, изкривеност на възприятията, умствена изкривеност и непълноценност, предразсъдъци, включително идещи от невярно възпитание и образование и пр. Тия хора са с душа на образцови комуноиди, аз така наричам хората с непълноценни души, в които съвестта е приглушена, а пък самонадеяният плосък разсъдък е взел връх и е довел до ужасна душевна деформация. Но това вече е друга огромна тема. Мол, простете, че се отклоних прекалено. И че ви загубих времето да четете това пространно изложение. Уж беше "кратък коментар", а видите ли какво се получи? Страшна работа! Не съм наред явно. Ох, горкият аз, чакай да се оттеглям вече! Май правилно ме уволниха, а? Такова като мен философско плямпало изглежда наистина е вредно за младите хора? Май правилно ме уволни онази същата директорка, а, какво ще кажете? Ужас, ами ако наистина правилно са ме уволнили? Аз че съм опасен и вреден човек го знам, я без мен каква прекрасна приспивна идилия настъпва, а където аз се появя аз, там веднага почват спорове, конфликти, там хората почват да мислят, да обменят мнения, да дискутират, а това е същински кошмар, колко е по-добре всички да мислят едно и също, да ръкопляскат, да се хвалят взаимно, да лицемерят и пр.?!

Хрумна ми утре, на 15 септември, понеже съм уволнен като преподавател по философия и то така, че вече никъде не мога да си намеря работа, уволнен съм по най-страшен параграф "пълна некадърност", та понеже утре за първи път от 31 години на първия учебен ден няма да бъда сред учениците си, се замислям дали да не ида все пак на някое училищно тържество, примерно да се наредя сред хората, които ще бъдат на тържеството пред Хуманитарната гимназия в Пловдив, на която аз наистина бях временен директор - преди сегашната директорка, а тогава зам.-директорка Соня Киркова да ми скрои преврат, да организира "стачка", да смени патрона на директорския кабинет и да натамани нещата така, че на другия ден тя да седне на директорския "трон", където стои вече повече от 20 години, до ден днешен! Та защо да не ида там, да възприема ситуацията непосредствено, интересно ми е. Може да си взема и камерата, защо пък не? Или да ида в ПГЕЕ-Пловдив, откъдето бях уволнен и изритан по най-безцеремонен начин два дни преди 24 май, бях уволнен и изритан под формата на "предпразничен подарък", именно заповедта ми за уволнение беше този мой "подарък", който така милата директорка ми връчи предпразнично, тя ги умее тези неща. Та не знам още къде ще ида утре, ще го реша най-вероятно утре преди самия празник, то тогава ще се разбере.

Та ще видим къде ще отида утре, а сега ви желая хубав и приятен неделен ден! Бъдете здрави, никога не допускайте да бъдете фалшиви, бъдете винаги искрени, никога не допускайте да таите злоба срещу някого. Тя изгаря по-скоро вас, вашето сърце, не неговото: има ли тогава по-глупаво нещо от това да злобееш?! Или пък да завиждаш? Радвайте са на талантите и достойнствата на другите хора - ето това е истинското! Това ви давам като съвет, ако позволите!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo