„Благодаря на съдбата че съм се родил човек, а не звяр, свободен, а не роб, грък, а не варварин, мъж, а не жена.”
Платон (някои приписват тия думи още на Талес)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
А американският философ Робърт Нозик (1938-2002) пък е казал нещо подобно, но в по-подробен и по-модерен вариант:
...Една философия на живота би могла да се стори незначителна пред феномена на живота в друг смисъл, защото самият факт на живота сам по себе си би могъл да е по-важен от всеки специален начин на живот. Ако си представим точки, раздавани за отделни компоненти в битието на човека с максимален сбор 100 точки, то да си жив би могло да донесе 50 точки, да си човек би могло да даде 30 точки, да се намираш на някакво разумно ниво на компетентност и функциониране може да донесе още 10 точки. Въпросът как да се живее би засегнал и определил само останалите 10 точки, които може да се постигнат. Само тези 10 точки можем да контролираме с нашите действия, но дали ще успеем да съберем седем или осем точки ще е от малко значение с оглед на това, че, искаме, или не, вече имаме 90 точки. (Зад тези 90 точки може да има още гарантирани точки - за съществуване и въобще за това да си възможна същност.) Всеки конкретен избор, който правим, би бледнял предвид факта, че вече сме живи и правим избор. Ето защо в живота би могло да е важно да се фокусираме не само върху върху оставащите 10 точки, но винаги да помним важните прагове, които ние и други хора вече сме преминали без никакви действия от наша страна. (В тъмен и студен ъгъл на вселената не бихме ли чувствали връзка с ВСЯКО НЕЩО, което е живо – стига да не ни заплашва?) Поради това част от съвета на философията за останалата част от живота, за останалите 10 процента би била да се съсредоточим върху деветдестте процента, които вече са налице, и да ги оценим. Такъв един съвет е адекватен на величието на живота и помага за останалите 10 процента.
Не заслужава кой знае какво уважение тоя другар Платонски.
Публикуване на коментар