Преди няколко дни публикувах мое писмо (нечастно, а с "обществено значим смисъл", тъй като касае моята реакция спрямо случващото се в Украйна) до моя приятел от Киев г-н Константин Райда, професор по философия в Института по философия към Националната академия на науките на Украйна: виж Какво ни показва това, че сме неспособни даже на известно съчувствие към бедите на другия човек - не е ли то знак, че сме започнали да се обезчовечаваме?!. Проф. Райда ми отговори на писмото вчера, публикувам по-долу какво ми пише и какво аз му отговарям не за друго, а защото ми се ще да продължа изследването върху поставената в тия писма важна според мен тема: един "съвършено външен човек", от друга страна и народност, при това човек, чиято страна се намира в най-тежко положение, бидейки нападната от съседна огромна и най-агресивна империя, да, страната на проф. Райда, именно Украйна, е в състояние на агресивна война на Русия, понася агресията на путинска Русия срещу нея и въпреки тия тежки обстоятелства на живота този същият човек и философ е способен да реагира реагира със съпричастност към бедите на неговия тъй далечен "ближен", вълнува се, опитва се да помогне с добра дума, докато в същото време хора, намиращи се ето тук, наоколо, наистина съвсем ближни хора стоят абсолютно апатични, гледайки безучастно спрямо изпитанията, на които е подложен т.н. техен "ближен" - как е възможно да се случва тъкмо това?!
Аз именно най-много съм шокиран от липсата на всякаква реакция от хората, с които съм работил толкова много години, от колегите, ето, бях уволнен по недопустимо грозен начин от развилнялата се администраторка, а "целият колектив" без никакво изключение най-страхливо и позорно си замълча - тъй като всеки явно се плаши за собственото си работно място; но и това е разбираемо, хората се страхуват за работа, за прехраната си. Ала има нещо, което е толкова шокиращо, че повече не може да бъде - и то е следното: тия същите хора, дето си замълчаха, са именно възпитатели и учители на младите (!), на една голяма училищна общност, в една голяма образователна и възпитателна институция, давате ли си сметка какво говори всичко това? Та тук е поставен на изпитание и страшна проверка оня нравствен пример, който тия хора на дело и без неудобство (!) показват пред възпитаниците си! Пък и още нещо особено много шокира, знаете ли кое пък е то? Ще ви кажа кое е: то е, че всичко това се случва ето сега, в нашите дни, в дните и месеците на нашата 2014 г., не в 30-те години на ХХ век, не и в 50-те години на същия този така печален век, не дори и в 70-те години на ХХ-ия век, а именно в XXI-ия век, и то не къде да е, не в сталинския СССР, не във вълкочервенкова или тодорживкова България, а се случва в съвременна... европейска, свободна, демократична (?!) и, уви, бойкоборисова България!!!
Както и да е, щом тия неща са изобщо възможни, то те много и показват, те много и говорят, те показват и говорят нещо най-съществено за това какви сме ние, българите на същия този XXI-и век, и то именно живеещи в нашата европейска и пр. България. Страшни знаци са това, значи, вопиещи, крещящи за своето разчитане и тълкуване, ето, правя нещичко в тази посока, пишейки за тия неща, щото, уви, признавам: аз лично съвсем не мога да се добера до ужасната тайна за нас самите, скрита зад тях, скрита в тях. Както и да е, простете, че се отклоних, та избълвах тия толкова скучни "философски нелепици", а ето сега какво ми пише за същите тия неща професорът по философия от Украйна, моят приятел Константин Райда, с когото вече втора година издаваме нашето любимо дете, международното научно-теоретично и многоезично издание на философското списание ИДЕИ; вижте първо какво пише той, а по-долу можете да прочетете и как моя милост му отговаря:
Здравствуйте, наш дорогой друг Ангел! 1000 раз могу подписаться под Вашими правильными и великими с точки зрения человеческого смысла словами о сущности нашего бытия. Вы - великий экзистенциальный философ современности и я горжусь тем, что у меня есть такой болгарский друг как Вы! Уверен, что в скором времени все Ваши недруги будут вынуждены с позором признать гнусность, неправедность и несправедливость действий по отношению к Вашей гражданской позиции и к Вам лично. Думаю, что судебные инстанции, и если потребуется - международные - им это доходчиво объяснят.
Ведь это же просто смешно: вся система высшего педагогического образования такой страны как Украина (а ректор Драгоманова университета проф. В.А.Андрущенко является академиком украинской Академии педагогических наук Украины и возглавляет ассоциацию всех педагогических университетов Украины (их более двадцати пяти) признает Ваши заслуги в педагогике и предлагает Вам сотрудничество в педагогической и образовательной деятельности, ученые многих других стран сотрудничают с Вами, а какой-то полуграмотный директор заброшенной и забытой Богом гимназии пытается доказать Вашему обществу, что белое - это черное и наоборот! Стыд и срам! Но это - апропо...
А между тем, хочу поздравить Вас с выходом очередного номера Вашего прекрасного журнала и думаю, что Приложение 2015 г. к нему будет не менее интересным и значительным в научно-теоретическом и педагогико-просветительском отношении. Будем работать и бороться за свои идеалы! Передавайте мои самые теплые слова Вашей семье и друзьям.
С огромным уважением к Вам, профессор К.Райда
Здравствуйте, дорогой мой друг Константин,
Спасибо за Ваше добрые слова, за так эмоциональное письмо, которое меня, признаюсь, сильно тронуло и взволновало! А меня волнует именно вот что: Вы со своей страной находитесь в этот момент в несравнимо тяжелейшом состоянии и вопреки того Ваша и Вашего народа человечность на таком высоком уровне, что вот, Вас специально интересуют и мои такие прозаические проблемы жизни: это по моему такой возхитительный факт, что я с ума не понимаю как это возможно! И это мне многое говорит, многое показывает, показывает того, что я, как друга Вашего и всем сердцем также и другом Вашего замечательного народа, понимаю, что состояние духа Вашего и Вашего народа на таком высоком уровне и подъеме, че никакая внешная сила не успеет Вас сокрушить или переломить! Потому что дух - самое крепкое, дух сама крепость, его ничто нельзя переломить или сокрушить. Вот именно это мне показывает Ваше человеческое участие, Ваша дружеская реакция, Ваши теплые понимающие слова. Спасибо Вам за все, я теперь спокойный для Вас, также и за Вашего народа - потому что успел и добрался понять такой величавый смысл касательно огромной духовной силе братского народа Украины. Не страшно раз один народ имеет такую силу и таких духовно чистых философов как Вы, уважаемый друг Константин!
Мне очень трудно найти слова и выразить то, что меня волнует и что я понял, но надеюсь все таки какую-то долю смысла все таки выразил, успел показать. Попытался этого сделать.
Я теперь живу в моем маленьком городке, где я родился, город Долна баня, и у меня заботы в связи с теб, что моя старая мать чувствует себя нехорошо, болить нога, она была в больнице, теперь вернулась домой и востанавливается. Мой брат тоже больной, вот и я сижу с ними, делаю все что надо, а большее время отдаю своим заниманиям. Природа здесь восхитительная, несмотря на все, я себя чувствую превозходно. Но еще не адаптировался и не могу работать как я знаю. Посмотрим что будет. Жить здесь хорошо, но у меня также семья; слава Богу, что моя супруга все понимает и всегда меня поддерживает. Вот такие дела.
Спасибо за все, желаю Вам и Ваших самых близких людей здоровья и удачи! Родине - выдержать и победить, Украина уже заслужила свою свободу - и наше восхищение!
С глубочайшим уважением: Ваш болгарский друг Ангел
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар