Разговор на тема: Учат ли децата глупости в училище?
Особено интересни мисли разви Гаяне Минасян, ето вкратце темите на разговора:
Промените в образователната система трябва да отговарят на нуждите на трудовия пазар, смятат от БСК
Държавните образователни изисквания са писани в кабинети, където служителите не са имали представа от професията на учителя. Образователната система не вади ученици, които са пригодни за работните места, които се предлагат. Именно бизнесът трябва да определя какво да се учи в училище, защото той е основният потребител на кадри, които излизат от тази система, заяви Даниела Симидчиева, директорът на програма "Професионално обучение" в Българската стопанска камара.
Нашата просветна система не допуска свобода на инициативата, оттам идват и проблемите в качеството и нивото на образованието у нас. Всичко минава през одобрението на чиновници, които следват правила отпреди десетки години. Всички нови методи, а и доказаните, трудно навлизат в нашата система, защото очакват благоволението и личната преценка на служители в Министерството на образованието. Рамките, в които работят учителите, са много тесни. Само на хартия те имат право да прилагат нови методи, но са възпрепятствани, защото изискванията към това какво, как и кога да преподават са твърде стриктни, смята и Гаяне Минасян от Националната мрежа на родителите.
Изисквания трябва да има, твърдо е убедена Симидчиева, но подчерта, че промените в образователната система трябва да отговарят на нуждите на трудовия пазар, а знанията да бъдат поднесени по интересен начин, за да задържат вниманието на децата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар