Спасителната стратегия на борба, единствена допустима в сложилата се крайно тежка ситуация, застрашаваща бъдещето ни

Абе всеки ден слушам от медиите какви ли не, кое от кое по-глупави, а често и най-откровено тъпи послания на състезаващите се за депутатски кресла политици, ето тази сутрин и аз решавам, като ангажиран гражданин и активен човек и философ, да отправя едно свое "послание", да се надяваме, че някои хора в него ще открият по-значим и сериозен смисъл, който пък, знае ли се, може да даде известен тласък и на политиците ни да не се излагат чак толкова, сиреч, да престанат поне малко с глупостите; та ето въпросното мое провокативно послание:

Според мен трябва всекидневно, непрекъснато да реагираме на всички идиотщини, с които се сблъскваме в нашия живот, било в сферата на образованието, на медиите, на политиката, на отношенията ни със самонадеяната държавна администрация (която вместо да служи на нас, гражданите, вместо да ни решава голяма част проблемите, ни тормози така, че все едно ни е нещо като господар!), щото нереагирането на гражданите, търпеливостта, непротивенето на злото е опасна, неперспективна, непродуктивна, непростителна, според моето възприятие, стратегия...

Всекидневната упорита съпротива спрямо безобразията, активността, неприемането и отхвърлянето на арогантността на самозванците, дето се смятат за нещо като "господари на живота" ни, подклаждането на стойностен дебат по реалните проблеми, протестирането навсякъде, кой където се намира, включително и на улицата, непрекъснатият натиск институциите да си вършат качествено работата и да поемат пълната отговорност за допущаните от тях идиотщини и пр. е една СПАСИТЕЛНА СТРАТЕГИЯ НА БОРБА, която единствена е допустима в сложилата се тежка ситуация.

Ако ние, гражданите, си останем (в своето мнозинство) пасивни съзерцатели на вършените наоколо безобразия, безобразията ще бъдат насърчени, ние самите в такъв случай ще станем съучастници на безобразничещите, ще ги ентусиазираме още по-нагло да си правят безобразията, сами си правете сметка в такъв случай каква ще бъде цената, която ще ни се наложи да платим най-накрая за собственото си безхаберие и за собствената си безотговорност!

Мълчаливо приемащият безобразията на чиновниците и на управниците човек всъщност е несвободният човек, това е фактически един най-нещастен роб, който не е господар на собствената си съдба; такива хора бих си позволил даже да кажа, че не са и човешки същества, щото да си човек в истинския смисъл на тази дума означава да си свободен. А какво остава да бъдат такива хора граждани на едно наистина демократично общество? Та нали демокрацията е формата на съществуване на човешката свобода в условията на едно самоуправляващо се общество, съставено от будни граждани? Как тогава несвободният да е човек и гражданин? Трудно ми е да си представя такова едно чудо, един такъв абсурд...

Да илюстрирам мисълта си с една строфа от гения Гьоте, с няколко думи изразил това, което аз по-горе се опитвам да обясня със значително повече думи:

На мъдростта последните предели

постигнах днес: живот и свобода

добива само този, който смело

ги завоюва всеки ден в борба!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo