Ние, гражданите, сме господарите, а политиците, в това число и лъчезарният Бойко Борисов, са все наши слуги!

Доказателството, че наистина съм изпратил своето "Ново безпощадно и правдолюбиво открито писмо до Б. Борисов"

Понеже народът явно го мързи да чете и камо ли пък да мисли, ето, давам есенцията на увода към вчерашното мое безпощадно и правдолюбиво открито писмо до Б.Борисов, което и он самият едва ли е прочел, въпреки че му го пратих туй писмо по надлежния ред:

До скоро Б.Борисов беше възприеман като една физически яка, дива и първична космологична политическа сила, нещо като едно едро, нахално и капризно дете, любимец на отгледалата го, на родилата таз свидна рожба малоумна нация, дете, което е способно да ревне ако му отнемат некоя играчка, особено пък тъй опасната играчка на властта. Да, ама в живота стихията на ирационалните, безсъзнателни и диви влечения към властта требва да бъде уравновесена от противотежестта на онази хармонизираща сила на живота, която наричаме съзнание или разум; само мускули за да се оправяш в тоя живот не са достатъчни, иска се и акълец. Първичното, ирационалното начало трябва да бъде рафинирано, все някога наште политически любимци требе да порастат, требе да се разделят с детството, с блаженото време, когато като ревнеш капризно, и мами, и баби, и тейковци се разтърчават да ти угаждат. Е, за Б.Борисов дойде момента да престане да е милото галено дете на българската политика (и на българските медии най-вече, които ни натрапиха тоя хубостник!) и да почне поне малко от малко да се рафинира, както това става в периода на юношеството, когато се налага да почнат да блещукат искрите на разума, когато ще ти се наложи да почнеш да се самоограничаваш, когато ще разбереш, че сичко, що фърчи, не се яде, че сичко живо не може да рипа по твоята свирка, всички нема как да трябва да ти изпълняват капризите и да ти угаждат. Не може да си играеш със съдбата на целата нация, драги ми Борисов, не може нацията да ти угажда на капризите, на властолюбието, не може всички нас да ни разиграваш както ти хрумне, а се иска, казахме, да порастеш малко, да разбереш некои истини на живота, без които иначе неминуемо ще си счупиш главата - както некои млади малоумници на пределно тъпите си родители им земат луксозната кола и натискат педала до момента, в който не си счупят главата, блъскайки се в някой бетонен стълб или в некое дърво. А карането на "държавния кораб" в едно бурно море е доста по-трудна задачка от вихреното управление на един мощен лъскав автомобил на мама и тате.

Такива ми ти работи, аз така виждам нещата и в тоя момент - вярно, че у нас кой ли ти пък слуша философите особено?! - решавам все пак и въпреки всичко да направя нещо, с което ще дам своя граждански принос в решаването на стоящите пред страната проблеми; да, може да звучи като крайно грандомански, но и обикновен гражданин като мен може с нещичко да допринесе за разплитането на така и така оформилия се превъзходен политически възел. Как може да стане това ли? Ще ви кажа какво ми хрумва в моята многопатила, нагледала се на какви ли не сеирища глава в ето този момент.

Има едно нещо, което аз именно като обикновен гражданин имам като предимство: мога да си позволя да кажа онова, което отговорните политически мъже не могат да кажат - или е трудно да си позволят да кажат. Да се разберем за едно нещо: наште политици, избраниците ни, дето сега отидоха у Парламенто с нашия, на гражданите, глас, не са наши господари, не са щастливците, на които сички сега завиждаме, а са наши... слуги, които трябва да работят от ранна утрин до късна вечер за решаването на нашите общи проблеми. Да, казвам ви нещо, което, убеден съм, силно ви изненадва: не депутатите са наште господари, нема такова нещо, те са наште слуги, а пък ние сме техните господари, повтарям, за да го запомните хубаво - ние, гражданите, сме господарите, а политиците, в това число и лъчезарният Бойко Борисов, са все наши слуги. Мисля, че е добре това съзнание да го имат най-вече тия, дето сега си мислят, че са успели едва ли не да фанат... Тодор Живков за... шлифера, щом са успели да се наврат в Парламента, ало, господа депутати, драги господа кандидат-министри и кандидат-министър-председатели, знайте добре, за да не ми се налага да го повтарям: вие сте наште, на народа, слуги, а ний, гражданите, ний, народът, сме ваште господари - и внимавайте много какво правите, че ще идете по дяволите! Е те това нещо все некой требе да им го каже на наште политици, не мислите ли? Щото те живеят, горките, с илюзорното съзнание че са ни нещо като господари, а пък ней сме нещо като... уфси, като овце де, като говеда, като слуги, като презрени роби, като плебеи там некакви и прочие, да имат много здраве от мен, но това не е така, напротив, точно обратното е, те са наште слуги, а ний, гражданите, сме господарите! Та понеже като философ се чувствам длъжен да кажа директно в очите ония истини, които са най-неприятните, ето, изпълнявам си дълга, и тази сутрин, в тоя именно момент, решавам да изпратя лично на Бойко Борисов една "телеграма", едно съобщение, той ми е нещо като "приятел", е, само във фейсбук, не знам как стана така, че той ме прие за свой "приятел", но ето, ще се възползвам от това обстоятелство и след малко ще му пратя на лични съобщения следната "телеграмка" или писъмце:

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo