Ако го нямаше социализмът, съдбата ни щеше да се изпълни още по-бляскаво даже!

Един мой приятел, с него заедно навремето учихме и завършихме философия в Русия, в Санкт Петербург, ми написа тия дни писмо, в което между другото подхвърли интересна тема, а именно: какво ли е щяло да стане с нас двамата ако го нямаше гадния социализъм? Моят приятел, явно, напоследък се дразни от моята твърда антикомунистическа и антипутинистка "русофобска" позиция, което на мен лично ми е чудно, щото на младини и той мразеше социализмо-комунизма не по-малко от мен; но ето, дойдоха времена, в които той, за моя изненада, почна да изневерява на младежките ни идеали и е започнал да изпитва някаква чудновата носталгия към социализма; на мен пък подобни емоции са ми съвсем чужди. Ето в тази връзка какво му отговорих (запазвам името му в тайна, щото не съм го питал за това съгласен ли е да оглася писмата ни):

Здравей, С., скъпи приятелю!

Благодаря ти за информацията! Бях се уплашил да не ти се е случило нещо лошо, ще се радвам това мое писмо да те намери в добро здраве и в пълноценно настроение на духа, което и ти го желая от все сърце!

С., поставяш интересна тема за размисъл, по която си заслужава да обменим някои мисли: наистина, какво щеше да стане с нас ако не беше "гадния социализъм". Ти твърдиш, че сме щели тогава да бъдем нещо съвсем друго, ти, примерно, щял си бил да си останеш "горд наследствен кръчмар във Велико Търново", аз пък, най-вероятно, щял съм бил да бъда "горд селянин от Горна Баня", всъщност аз съм от Долна баня де, хората ги бъркат и смесват често, не е беда. А ето, сега, благодарение на прословутия "гаден социализъм", ние с теб сме, както казваш, професионални философи, а иначе сме щели били "обикновени доморасли ФИЛОСОФСТВАЩИ, ТОЕСТ ПОРЕДНИТЕ БАЛКАНСКИ ДРЪНКАЛА или дървени философи", цитирам твоите думи. Замислих се по поставения от теб проблем и открих ето какво:

Ако не беше гадния социализъм, нещата щяха според мен да се развият съвсем иначе. Аз за теб не знам, но за себе си предполагам че щеше да ми се случи една съвършено друга съдба ако социализма го нямаше: примерно, ако социализмът го нямаше защо да не допуснем че тогава аз, примерно, положително нямаше да уча философия в Ленинград, в Санкт Петербург де, но, да речем, щях да уча философия в Оксфорд, в Кембридж, в Харвард, защо пък не?! Като едното нищо без намесата на гадния социализъм в съдбите ни бедното селянче от Долна баня можеше да си нарами торбичката и да замине за Западна Европа, за Америка, ако е трябвало, и пеша е могло да отида там и пак да си постигна мечтата! Изобщо ако висшите сили са пожелали аз да бъда философ, ако такава ми е била съдбата, тя пак щеше да се изпълни, по моята преценка, нищо не може да се противопостави на съдбата.

Е, България е била сполетяна от гадния социализъм, аз тогава нямаше как да бягам през граница и да ида на Запад, ето, наложи се да ида да уча философия в Санкт Петербург, тогава наричан, кой знае защо, "Ленинград", сякаш именно Ленин е създал (освен цялото мироздание!) в частност и града на Петър Велики! Но ако го нямаше социализмът нищо нямаше да ми попречи с торбичката си да отпътувам за Европа или за Америка, същото е могло, убеден съм, да се случи и с теб, още повече, че си щял да бъдеш тогава, както сам казваш, кръчмарски внук, тоест в рода ви е имало и, предполагам, доста парици. А пък моя баща или дядо е могъл да продаде една нива и пак да ме прати да уча в Англия или в Америка, колко му е: има ли свобода, стават какви ли не чудеса!

Да, ама ето, социализмът ни отне свободата, затова учихме в Петербург, в Ленинград де, но пак съдбата се изпълни, предначертаното от Бога се осъществи! И то въпреки социализма даже, което на мен ми говори, че ако го нямаше социализма, съдбата ни щеше да се изпълни още по-бляскаво даже! Представяш ли си докъде можехме да стигнем във философията ако го нямаше социализмът? Щото сам знаеш, че при социализма философите не можеха да пишат каквото мислят, имаше страшна идеологическа диктатура, ние и въпреки нея все нещичко успяхме да постигнем, ако обаче я нямаше тази диктатура, тогава несъмнено щяхме да постигнем много повече.

Тъй че, по моя преценка, на социализма не дължим нищо, благодарение на социализма само бяхме твърде много ощетени, на мен така ми се чини, надявам се, ще ме разбереш. И ще признаеш отчасти правотата ми. Имам чувството, че си се подвел нещо за да ми пишеш, че благодарение тъкмо на социализма сме били станали философи, но то е разбираемо, понякога ние, хората, лесно се подвеждаме да кажем едно или друго нещо, но ето, приятели сме, затова винаги можем да обсъдим и да направим нужното - за да постигнем истината по какъвто и да било въпрос.

Това исках да ти кажа. Бъди здрав!

С приятелски поздрав: Ангел

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo