Това, което знам, е, че Путин е на път да накара дори Швеция (най-яркия синоним на неутралитет след Швейцария в Европа и в света) да проговори за намеренията си да се присъедини към НАТО.
Май ще се окаже, че Путин наистина е нещо като Петър Първи (за какъвто се има), но не защото иска да европеизира Русия, а защото накрая ще го направи без да иска като обърне целия свят срещу собствената си страна - самите руснаци ще го махнат, помнете ми думата.
Написа: ИВО ИНДЖЕВ
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз по своя си начин, чрез една философска аргументация стигам до абсолютно същия извод, а именно, че Путин в крайна сметка ще постигне точно обратен на желания резултат, а именно: ще европеизира и демократизира Русия, ще я направи модерна държава с модерно мислене - именно като предизвика със своите обречени опити да я връща назад в историята ù собственото си сваляне от власт от възмутения народ. И моята аргументация е следната:
Има едно нещо, наречено "ирония на историята": става така, че историята въпреки "съзнателните намерения" на разните дейци, поставящи си някакви там цели, успява да постигне тъкмо своите, именно на самата история цели, като използва въпросните исторически дейци така, че те, без да си дават сметка за това, всъщност работят за нейната вътрешна и скрита кауза - нищо че си мислят, примерно, че ù противодействат, да речем, борейки се срещу прогреса, модернизацията и пр. Ще се поясня с тъй бляскавия пример с изначално обречените усилия император Путин: той, горкият, си мисли, че ще възроди имперската колониална слава на Русия, че отново ще успее да направи Русия "тюрма на народите" ("тюрма" значи затвор), мисли си, горкият така неадекватен спрямо истинските замисли на историята кагебист, че ще може да насили историческия процес и да върне Русия поне два века назад, а всъщност в крайна сметка ще постигне точно обратното на желаното, на намеренията си, именно ще европеизира и модернизира Русия, ще я направи истински демократична европейско-азиатска страна. Прочее, ето Янукович какво успя да направи в Украйна: същото ще направи Путин и с Русия, и то в недалечно бъдеще.
Това, че с г-н Инджев по два коренно различни начина стигаме до един и същ извод много показва за ония, които разбират, които схващат смисъла...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Разбира се, историята е непредвидима и пълна с неочаквани обрати, така че всичко е възможно, но въпреки това по ред причини, на които няма да се спирам, засега изглежда малко вероятно Русия в обозримо бъдеще да стане европейска и демократична държава. Това за съжаление ще си остане пожелателно мислене. Впрочем целта на Русия е съвсем друга – не тя да стане част от Запада, а обратното – тя да се наложи над Запада. Руските лидери продължават да вярват, че са авангард на човечеството, а кризата на капитализма и западната демокрация в момента още повече укрепват това тяхно убеждение.
А сегашното изостряне на отношенията със Запада не е случайна приумица, а добре обмислена стратегия. Реномираният руски политолог и „стратег“ Сергей Караганов (род. 1952) твърди следното:
«В ситуацията около Украйна Русия се отказа да играе по старите западни правила. Зад нейния отказ стои много по-дълбока тенденция: растяща част от света отказва да играе по старите западни правила. Светът става все по-малко прозападен. И макар че Русия по силата на своя характер и смелост открито хвърли предизвикателство към Запада, всички разбират, че зад тази нова Русия стоят нови велики страни, които искат нашата победа. Затова случващото се днес е потенциално много крупен прелом в отношенията между света и Запада… На Запад постоянно говорят за това, че Русия има малко ресурси. Но не споменават, че и Западът днес има значително по-малко ресурси, отколкото в миналото. А сегашна Русия има ресурси, които СССР нямаше... За Запада е нужно да докаже на света и на първо място на себе си, че единна Европа, изпитваща трудна и засега безизходна криза, е още жива и за някои остава в някаква степен привлекателна.... Да си спомним, че през миналата година, благодарение на твърдата, умна и волева политика на Руската федерация, руската тежест в света в пъти започна да превишава нейните реални възможности, особено икономическите. Ние в някаква степен започнахме да конкурираме със Съединените щати, притежавайки при това в пъти по-малка икономика... Но трябва да разбираме и рисковете. Русия тръгна на трудна борба. Надявам се да не загубим. Ще прекратим чрез обостряне продължаващата студена война в Европа. И може би – след години ще подпишем нов договор за Съюз на Европа, в който ще влязат и Русия, и страните от ЕС, и Украйна (тогава тя ще устои и няма да бъде разкъсана от своите противоречия и външни сили), и Молдова, и страните от Задкавказието, и Турция. Светът ще спечели. Ще се появи трета негова опора. Двуопорната система, основана на оста Китай-САЩ, по дефиниция е неустойчива. Ще бъде по-добре за всички – и за Русия, и за Европа, и за всички останали.“
А друг руски „стратег“ – Александър Дугин – пише следното:
«Многие умные люди знают, что Путин вовсе не царь и не диктатор. В том смысле, что он не решает все вопросы по принципу "хочу" и ударом кулака по столу. За ним элиты… Мы знаем Путина. Мы знаем, что он борец. Все знают… Я считаю, Путин выбрал войну. Ну ок, скажем мягче: бескомпромиссную жёсткую позицию, продиктованную интересами российского народа… Я думаю, начинал взвешивать он давно. Зачем масштабные военные учения по всей России? Зачем сотни миллиардов долларов на ВПК? Зачем интенсивное перевооружение всей армии, строительства подлодок, вертолётов, разных других военных техник, форма от Юдашкина и десант в Арктике?... Русский Мир - это не абстракция. Русский Мир начинает материализоваться. Россия вступает в новую эпоху. И этот процесс очень опасен. Страна выходит в большое плавание, а то, что мы наблюдаем сейчас — рубка канатов. В этом опасном путешествии будет и штормить, и смывать за борт, и монстры всякие океанские (заокеанские) будут полосатыми щупальцами ломать мачты и тянуть ко дну. А возможно даже пираты попытаются взять на абордаж либо откроют сокрушительный огонь из пушек. Всё может быть. Тут главное правильно подобрать команду. И мне кажется, что команду подобрали. Раз начинают рубить канаты.»
Дали нещата ще станат, както си ги представят руските «стратези», не може да се каже, но е важно да се познават техните намерения и планове, за да може да им се противодейства ефективно. Наивната надежда, че Русия просто ей-така аще стане прозападна и демократична, защото някому много му се иска, няма ка да се сбъдне. И точно тук е слабото място на Запада, който не разбира Русия и хабер от понятие си няма как да противодейства. Някак се разчита, че западните ценности са нещо разбиращо се от само себе си и че рано или късно ще се наложат по целия свят. Само че такъв исторически детерминизъм не съществува, това е фактически нещо като марксизъм с обратен знак.
Забелязвам обаче, че мнозина наблюдатели са озадачени от новата руска агресивност и нямат смислено обяснение за нея. И наистина: за какво й е на руската клептокрация да си разваля отношенията със Запада, вместо да продължи да краде и да си живее весело? Истината обаче е друга: чисто икономическите съображения са вече на заден план, защото комунистическата дългосрочна стратегия навлиза в своя заключителен етап, когато маските започват да падат, когато руските лидери започват да показват своите истински лица и своя фундаментален антагонизъм към Запада.
Русия може да стане западна държава само ако олигархичния клан се справи с военните националисти и заменят Путин с по-приемлив лидер. Само така народът може да се тласне в правилна посока - засега го урежда простотията и голия патриотизъм.
Публикуване на коментар