Из: Кой? Кой ще поиска фактурата за фрактурата на българския череп с мораториума върху фракинга?, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Читателите на ivo.bg могат да се запознаят тук с информация от първа ръка на руските специалисти за това как в Русия масово се прилага прословутият фракинг, който същата Русия чрез свои подставени лица забрани на България чрез мазохистичния мораториум (прокаран с решаващата намеса на Борисов в парламента през януари 2012 г.) – мораториум върху познанието дали разполагаме с баснословно подземно богатство.
В преведената за ivo.bg от Васил Костадинов статия (с изричното съгласие на собствениците на руския сайт) става дума не просто за руско хидравлично разбиване, а за разбиване на мита за руската съпротива срещу тази технология. Тя обаче беше забранена именно тук, където зависимостта от руския внос на изкопаеми течни горива ни прави покор(е)ни на Москва.
Намираме се в положението на болен, който има нужда от постоянно преливане на кръв, за да оцелява, но вместо да го лекуват, го държат на системи и като форма на колективно наказание карат роднините му да плащат прескъпо за всекидневното преливане просто защото така е изгодно на главния садист, т.е. на главния снабдител с кръв, контролиращ нещастието на болния.
А наоколо платени и доброволни клакьори скандират окуражаващо под прозорците на главния снабдител: “так держат, молодцы” и се аргументират с опасенията си, че при лечението ще има химиотерапия, а от нея на болния ще му опада косата. Не дават и косъм да падне от главата на умиращия, защото щял да падне в супата на скандиращите. Което е особено перверзна форма на “природозащитна дейност” в рамките на една застаряваща, изчезваща нация, чиято кръв изтича демографски както по линия на стареенето, така и в привлекателните западни обиталища, накъдето мигрират мобилните българи.
Приковаването към родината до вчера ставаше със сърп и чук. Днес сърпът позволява отрязването на пъпната връв с България, а чукът млати пропагандно и набива в главите спуснатите от Кремъл страхове от нещото, което в самата Русия се прилага, но не било подходящо за малките (и глупави, поне таксувани като такива) българи.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз пък ето как си позволявам да преформулирам зададения от г-н Инджев въпрос:
Кой изкомандва на Б.Борисов да наложи тъй изгодния за руснаците мораториум върху проучванията за това има ли България собствени залежи от шистов газ и нефт? Кой му заповяда да направи така, че българската свобода и независимост да продължава да е просто една фикция - заради енергийното робство, наложено ни от руснаците? Това според мен са необходими въпроси, които всеки българин трябва да си постави, особено сега, след като същият този "оправяч" отново се гласи да вземе властта...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
6 коментара:
Ако ставаше дума за автентична българска воля да си стоим бедни и неинформирани дали имаме алтернатива на руския газов шантаж, щеше да бъде вярно, че трябва да си решаваме сами. Само че този мораториум беше изработен след като Борисов го изигра изведнъж много впечатлен от няколко протеста - обслужи на руския интерес да не знаем дори дали разполагаме с противовес на газошантажа. Мораториумът само на хартия е български, но е поръчан от онези в Русия, които подстрекаваха (включително с финансиране) протестите.
Да си забраниш познанието за наличието на собствените си природни богатства - след което вече да направиш информиран избор, е чиста проба национално предателство с мирис на корупция (но троловете на Путин ще продължат да се правят на “природозащитници” от най-чиста българска порода и да настояват да твърдят, че невежеството е най-добрата политика).
ИВО ИНДЖЕВ
От цялата тази история (ЗАБРАНАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НАЛИЧИЕ НА ШИСТОВ ГАЗ) за пореден път си вадя заключението, че българите са лесно манипулируеми, независимо за какво става дума: от мита за Дядо Иван, през "освобождението" от Червената армия през 1944 г. и хубавия живот по време на Соцрежима, та до днешния ден в който мнозина припознават Путин и политиката му за гаранти на световния мир!… За това състояние на нещата главната вина носи БКП-БСП и производните й.
ИНЖ.ЛАЗАР МАДЖАРОВ
„Не искам да засягам една деликатна тема непосредствено след изборите, но бих предположил, че е в интерес на България поне да е наясно със ситуацията по отношение на неконвенционалните въглеводороди, включително шистовия газ. Сега всяка държава сама трябва да направи своя избор. На базата на богатия опит на Северна Америка, Великобритания е убедена, че е възможно да се извлекат ползите от шистовия газ, като същевременно се управляват рисковете. Със сигурност не е моя работа да коментирам, ако България предпочете да каже: „Не, рисковете надхвърлят ползите”. Но, за да се направи тази оценка, България е необходимо да се знае какви са ползите… какво всъщност се крие под българската почва”.
Британският посланик в София Джонатън Алън, реч пред Атлантическия клуб в София, произнесена на 7 октомври.
От години следя и описвам нрава на Борисов за протокола на национална памет. Чудя се, дали в ролята си на „помъдрял” премиер няма да се опита при новите обстоятелства да изтъргува реверансите към Путин с „Южен поток” срещу отмяната на вече де факто отпадналото руско ембарго върху хидравличния фракинг чрез едно де юре преразглеждане на мораториума в България ? Няма да е изненада, ако той прибегне до нова басня за баланса на жестовете си на Изток и на Запад, както направи със синхронното спиране на проектите за мъртвородената руска АЕЦ „Белене” от една страна и от друга- с умъртвяването на жизнеспособния опит на американската „Шеврон” да установи, дали сме потенциално богата (на газ) държава?
Иво Инджев
Г-н Инджев,
Обсесивното фокусиране върху отделни фигури в посткомунистическата политика е контрапродуктивно, защото както знаем, истинските управници в тези страни стоят зад кулисите и оттам дърпат конците, а публичните политици са само техни напълно безинтересни пионки и марионетки. Ето защо няма смисъл да се следят „нравовоете“ на който и да било от тях или да се разчита на някакво „помъдряване“ от тяхна страна. Това се отнася не само за България и другите страни от Източна Европа, но и за самата Русия, като показателно в това отношение е едно изказване на бившия украински президент Леонид Кравчук, стар номенклатурчик, познаващ добре СССР и КПСС отвътре, който преди време направи по украинската телевизия следните разкрития:
„Ситуацията в Русия е такава, че не един или двама души управляват страната. Путин и Медведев не определят съдбата на Русия и света. Друга група определя политиката. Тя стои една степен над Путин и Медведев. Техните имена още не се знаят, но това в факт. Поради това няма значение дали Путин ще кандидатства за още един мандат или ще се оттегли. Ако образите на Путин и Медведев се снемат от Руския орел, Русия пак ще продължи да следва същата политика.“
Можем да приемем, че същото, разбира се, в умален мащаб, важи и за България, като българското секретно Политбюро работи под «общото методологическо ръководство» на руското Политбюро, също както преди 1989.
Само че на подобни мои постове обикновено няма реакция. Хората явно се задоволяват с прости, повърхностни обяснения. Не така обаче функционира посткомунистическата политика. Повечето анализатори обаче сякаш дори не стигат до идеята, че зад публичната политика може да има и нещо друго.
А Ангел Грънчаров, който постоянно ме обвинява в „конспиративизъм“, ше го попитам: Как да тълкуваме неговия въпрос „Кой изкомандва на Б.Борисов…?» Не е ли това конспиративизъм par excellance?
Публикуване на коментар