Новото предаване "НА АГОРАТА..." по Пловдивската обществена телевизия вече беше подложено на любопитен тест за "благонадеждност"

На едно място във фейсбук по повод на публикацията в блога със заглавие Заповядайте и вие "На Агората..."! двама господа ми отправят, в качеството ми на водещ, едно любопитно предложение, което, прочее, наподобява нещо като... директива, руснаците на това му викаха навремето "наказ", нещо като "поръчение", при това "партийно"; ето какво ми пишат тия любезни господа, а по-долу можете да видите как им отговарям, как се наложи да им попаря мерака:

Владимир Симeонов каза: Ако наистина предаването ще е за свободно мислещи родолюбци, ще Ви повярваме, ако редовно, системно и с достатъчно ефирно време присъстват и господата Г.Ифандиев и Г.Жеков. В тая мъгла в която се намираме само от тях може да се научи ИСТИНАТА! На добър час!!!

Любчо Чорбаджийски каза: И аз съм на същото мнение. За да се знае самата истина задължително е редовно гостуване на Г. Ифандиев и Г. Жеков. Ако наистина предаването цели събуждане на заспалите роби на комунизъма.

Та значи единствено от Георги Жеков и Георги Ифандиев сме могли били да научим истината, и то цялата, в нейния гол и неприкрит вид! - изглежда по тази представа само на георгиевци Фортуна благоволява да нашепва на ушенцето истината! Както и да е, ето какво се наложи да напиша там на тези господа, предполагам, че силно ще ги разочаровам, но нямам друг начин, заради истината съм способен да понеса всякакви неудобства:

Благодаря за пожеланието и интереса, също и за препоръката, но, простете, няма да стане това, което предлагате, драги и уважаеми господа: въпросните лица си имат свои предавания и предостатъчно възможности за изява, в моето предаване, обещавам, няма да ги каня. И ще ви кажа съвсем честно защо така ще постъпя.

Може много да Ви разочаровам, но този техен "стил на поведение", което на вас лично, предполагам, много ви импонира, мен лично не ме впечатлява; преситен съм от такива напъни да бъдем "единствено-правилно мислещите", видите ли, "антикомунисти", сиреч "антикомунисти", които създават един твърде уродлив образ на антикомунизма, дотам отвратителен, че ето, включително и заради такива проповедници стигнахме до положението, че много от младите днес сякаш започнаха да харесват комунизма, което, убеден съм, е била и изначалната цел на самото занятие. Вкратце казано, тия двамата нека да са живи и здрави, но мен лично не могат да ме впечатлят със своя агресивен, бих казал даже грозен и уродлив "най-правилен антикомунизъм" - щото аз долавям фалша, изкуствеността, лицемерността на ролята, която им е възложена, предполагам, от съответните задкулисни кръгове, на които те правят такива хубави услуги. А именно да дискредитират антикомунизма, представяйки го в някакъв огледален на комунизма и затова уродлив и отблъскващ вид и образ.

Поне да си бяха намерили по-талантливи пропагандатори на този огледален "антикомунизъм", който по нищо не се отличава от комунистическата ненавист към другоячемислещите, към свободно мислещите, изобщо към мислещите въобще. Нагледал съм се на такива плоски едноизмерни идеологически пропаганди-агитации навремето, погнусил съм се достатъчно от тях, та да може сега да ме впечатлят подобни тъй старателно играещи зададената им театрална роля пропагандистки играчи и агитатори. (Прочее, плямпалото Вучков също играе подобна зададена му роля.) Знам, че ще заслужа с тази моя позиция предостатъчно ругатни, но аз така мисля и то не от вчера, просто мен лично подобни хора съвсем не могат да ме заблудят, да извиняват, но не съм толкова наивен, че да им вярвам, че да не мога да доловя фалша, с който играят ролята си.

Виж, иначе умея да долавям и да оценявам по достойнство неподправения, същински, искрен и бих казал даже личностно одухотворен антикомунизъм - и такива хора, разбира се, ще ги каня в предаването си непременно. Но също така отчетете, че предаването ми по идея не е чисто политическо, то по-скоро е ориентирано към психологията и философията на политиката, ще се стремя да постигам оня смисъл, който не се удава на други да го постигнат - понеже им липсва съответното "сетиво", съответния инструментариум. А това е така понеже другите често използват недостатъчно проникващ в същината на проблемите подход. Това исках да ви кажа, драги господа. Моля, опитайте се да осмислите казаното - преди да се зафанете да ме плюете най-усърдно.

П.П. Да допълня нещо, белким ме разберете: двамата "народни трибуни", и Ифандиев, и Жеков, простете, но вече са част от установилото се медийно статукво, те са допуснати неслучайно да бъдат играчи в това статукво и си имат своята роля. В моето предаване ще бъдат канени хора, които до този момент не са допускани да припарят до медиите, или ако са допускани, са били гонени безпощадно от тях, примерно И.Инджев. Защо тия двамата са били допускани и защо други, примерно такива като мен, са били държани настрана, е интересен въпрос, на който ви предлагам да си отговорите сами. Но аз ще заложа на хора, чиито гласове до този момент не са били изобщо чувани, ще заложа на гласовете на хора, които са били пъдени надалеч от медиите. На мен такива хора са ми интересни. Според мен такива "обикновени" хора могат да ни кажат нещо ново, а ония, простете, са вече... изтъркана грамофонна плоча. И затова от тях се знае предварително какво могат да кажат. Което за мен лично не е интересно. Аз обичам новото. Вземете предвид и това съображение преди да се зафанете да ме плюете...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo