Истината - Зад това, което знаем: Студентите си отиват, Автор Костадин Костов
В България от години се върти максимата, че човек никога не работи това, което е завършил. Доколко тя е вярна? Трудно може да се каже.
Някои от фактите, които подкрепят тази теория обаче са налице. Живеем във време, което не ти предлага почти никаква перспектива. Университетите гледат на теб като на семестриална такса, а не като личност. Не ти предлагат бъдеще, а само образование по остаряла система. Не ти предлагат перспектива, а куп книги с остарели възгледи. Не ти предлагат поле за изява на мисълта, а те ограничават с чужди мисли. Тогава – къде е смисълът на образованието?
Битката да учиш в някой университет вече не е толкова голяма. От година на година местата за прием остават незаети, а минималните оценки са скандално занижени. По тази логика почти всеки може да учи във висше учебно заведение, стига да има желанието за това. Една тройка и вече си сред листата на бъдещите адвокати, журналисти, PR-и или учители. Обаче колко от тях реално завършват и колко от тях учат просто заради идеята?!
Може би дори самото образование те прекършва още в началото... Попадаш в друг свят, не в този, в който си свикнал от гимназията. По-голяма свобода, липса на отсъствие и далеч от родителското мнение. Това отприщва в повечето хора чувството за бунт - към режима, към идеята и догмите. С времето започваш да разбираш, че не е толкова важно да изкараш отлични оценки, а просто да изкараш някакви. Не се ли справиш, знаеш, че има поправки, които са до безкрай и срещу скромната сума от 20 лв, можеш да се явиш пак, и пак, и пак...
Попадаш сред колеги от различни краища на България с различно от твоето поведение, които ти показват, че животът може да бъде едно голямо парти. Срещаш преподаватели, които те задължават или поне подстрекават да купуваш само техни книги и учебници (и то винаги нови, а не копирани), и че вариантът да вземеш един изпит е точно на един преподавателски учебник разстояние. Това ти дава свобода да правиш, каквото искаш и да се пуснеш по течението.
Пиша тази статия няколко седмици след началото на новата учебна година във всички висши учебни заведения и я пиша най-вече за хората, на които тепърва им предстои да открият това, в което аз вече се убедих. Това, че българското образование в по-голямата си част е лишено от смисъл и перспектива. Лишено е от амбиция и може би е дори предварително получено. Защото се оказва, че вече всеки може да получи диплома, да си купи дипломна работа, курсова работа или дори да си плати самото образование. Вече всеки може да получи титла, да се представя с нея и да вярва, че може много. В интерес на истината обаче, ние не можем нищо. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар