От вчера участвам в един курс за обучение на обучители, представен съм за него от един център за професионално обучение. Той е по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и се организира за подобряване на качеството на услугите, предоставяни от центровете за професионално обучение. Няма да скрия, курсът с моята група, с групата, в която аз участвам, се води от квалифициран психолог, много неща за мен не са нови, но това не ми пречи, няма да скрия, че ми е интересно, всичко се прави по интерактивен метод, обстановката е приятна, курсът се провежда в хотел "Марица" в Пловдив. Днес и утре курсът продължава, радвам се, че научих за тази възможност и че успях да се възползвам и да участвам.
Интересно е, че в един момент водещият попита участниците има ли хора, които да се прилагали в работата си интерактивни методи; почти всички са работили или работят като преподаватели в професионални училища, или в университети, или във въпросните центрове. Две дами, преподавателка по информатика и по английски език, вдигнаха ръка и разказаха какво са правили. Водещият опита пак има ли друг, никой не реагира. Тогава моя милост се наложи да се обади; заявих, че за минутка искам да им разкажа една показателна история. Обясних кой съм, че съм преподавател по философия, психология, гражданско образование, че много години съм преподавал, и в университет, и в гимназии. Казах, че някъде към 1994-5 г. трябва да е било в ръцете ми попадна едно "Ръководство по сексуално образование" писано от холандски автори, Д.Брекън и Д.Меси, в което проблемите са били разгледани и представени по нов за мен, даже революционен начин, с игри, състезания, обсъждания, работа в групи и пр. Казах, че тогава силно съм се впечатлил и даже ентусиазирал от прочетеното, до степен да реша да адаптирам тази методика за български условия, за условията на българското образование по предметите, които преподавах, именно психология, философия, етика и пр.
Така първо се появи един "практикум" към моята първа книга, написана в оня период, който след това прерасна в самостоятелна книга, дадох и заглавието ЕРОТИКА И СВОБОДА, а подзаглавието е "Практическа психология на пола, секса и любовта". Е, почнах в своята работа да прилагам тия модерни подходи, през годините съм си имал много проблеми с директори на училища и инспектори, та да се стигне дотам, че през 2014 г., като капак на всичко, бях уволнен под параграфа "негоден за системата", "абсолютен некадърник" и пр. Споделих, че въпреки това съм доволен, защото съм установил, че младите хора, на които съм преподавал, възторжено са приели тия мои иновации, удовлетворен съм от работата си, постигнах много, а ето, щом съм в този курс, правя нужното и да продължавам да се усъвършенствам в избраната и вярната според мен посока.
Водещият силно се впечатли от думите ми и помоли да му покажа помагалото си по сексуално образование (обещах да му подаря екземпляр), останалите участници, по реакциите им съдя, силно се впечатлиха от разказаната от мен история. В почивките след това и след края на занятията разговарях с много хора, които искаха да споделят свои проблеми в същата тази посока, как системата нищо ново не желае да приеме, как директори пречат, отнасят се повърхностно и дори подигравателно към творческите пориви на преподаватели и пр. За мен беше интересно да разбера, че това, което ми се е случило, не е изолиран или безпрецедентен случай, то се случва всеки ден в рамките на толкова ретроградната и анахронична система. Което е един доста тъжен факт.
Разбира се, радващо е това, че ето, констатирам промяна в съзнанията на все повече хора, които са привърженици на новото, на съвременните начини за отношение към обучаваните и пр. Преди около месец се запознах и силно се впечатлих от общността за създаване на първо демократично училище в Пловдив, към която се присъединих, там попаднах на изключително интересни млади предимно хора, ето, сега, в този курс, отново попадам в такава една среда от хора, които са настроени позитивно към новостите и работят, всеки по свой начин, за промяната на печалното статукво в българското образование. Това наистина са обнадеждаващи факти или симптоми. Аз по принцип добре зная, че възхода и триумфа новото, което съответства на същинските потребности на хората, нищо не може да го спре, ето, в реалния живот установявам белезите на така потребната и желана промяна.
Вчера също така се срещнах с г-н Анастас Барбов, един много интересен човек, дошъл от Смолян, той е от село Левочево, поговорихме си доста и констатирахме удивителна ценностна близост, нека да се изразя така. Той ми разказа за себе си, за свои истории, този човек, в предишни години е бил синдикален лидер на миньорите от Горубсо, сега е пенсионер, занимава се с обществена, културна, просветителска дейност. Примерно, правил, организирал е много представяния на автори, на книги, на цели издателства в Смолян, ето, говорихме да организираме такова едно представяне и на списание ИДЕИ, както и на моите книги.
Аз успях да взема и кратко интервю от този удивителен човек, той ми показа публикувани във вестници свои интервюта, интервюта, които той е взел от разни хора по важни проблеми, ако сте забелязали снощи публикувах и видеозаписа на моя разговор с него, така и линкове към негови по-важни публикации. Та реших днес този човек да го поканя в започващото предаване по Пловдивска обществена телевизия, предаването е с условното засега име "НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров". То почва от 11 часа, аз ще направя нужното да изляза от курса, да проведем предаването, пък после пак ще се върна в хотел МАРИЦА. (Можете да гледате онлайн Пловдивска обществена телевизия ето на този линк.)
Такива неща се случиха вчера, вчерашният ден беше един хубав, богат на преживявания, даже вълнуващ ден. Дай Боже и днешният ден да е такъв, желая и при вас да е така - и дори да е още по-добре! До скоро!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар