Това убеждава ли те, драги ми Тома Неверующий?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
5 коментара:
Бравос. Проявили сте нечуваната смелост да напишете имейл. Трябва да бъдете пофален и да ви се дадат няколко медала и един празничен костюм.
Мерси, ама немаше нужда. А пък Вий требе да получите грамота "Почетен мерзавец на республиката" ни... плюс три чифта прани и закърпени чорапи...
Мога само още веднъж да Ви посъветвам да не си губите времето с подобни писма, още повече че техният адресат е сбъркан. Ако ставаше дума за някакви български комунисти и „олигарси“, отдавна да сме ги смачкали като карфици и България да е свободна и демократична страна, само че тези марионетки черпят сили от Русия. Ето защо пратете Вашето писмо или до Съвета по национална сигурност при руския президент, който изглежда действа като един вид Политбюро, или до самия Путин, или до началника на СВР (външното разузнаване) Фрадков, като не пропуснете да им зададете и следните въпроси:
Докога ще продължават с тази цинична игричка и докога ще злоупотребяват с нашето търпение? Нямат ли чувство за мярка и поне минимално чувство на срам?
Защо през 1990-те години избраните от тях лица, които трябваше да играят роля на български политици, макар и предрешени комунисти, все пак имаха някакво образование, интелектуални качества, възпитание и обноски, докато след 2000 г. вече се селектират само тотални изроди, лишени от каквито и да било качества и елементарно възпитание и дори на външен вид отблъскващи?
Не е загуба на времето писането на такива писма. Загуба на време е търпението, мълчанието, дремането, чакането да се случи чудо и някакъв чудодеен оправяч да ни оправи, ето тия неща са чиста загуба на време, а не действането, работата по проясняването на съзнанията, търсенето на истината, тия неща просто няма как да са загуба на време, щото са ни много необходими...
Иван Костов е казал, че трябва да се атакува мозъка, а не машите. Нищо не зависи от тези марионетки и нищожества и напразно си мислите, че с доводи и аргументи можете да постигнете нещо. Дори да искаха, те не биха могли да престъпят волята на господарите си, понеже са замесени в такива кражби, злоупотреби и престъпления, че няма измъкване. Те са купили еднопосочния билет и няма връщане. Докато ние, макар и формално необлечени във власт, сме свободни хора.
Публикуване на коментар