Поставям този въпрос във връзка с работата ми върху книгата с условното засега заглавие "Философия на любовта". Предварително благодаря на ония, които ще ми отговорят на въпросите.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Защо да е неприлично, като е приятно?
Отговорът на въпроса ви е "НЕ", а вие сте глупендър, че изобщо го задавате.
Красота и еротика. Няма нищо неприлично в това, човек да се остави в плен на красотата, а еротиката е прелюдия към любовта.
Томи Томев.
Леле, тоа анонимник дето ме нарича "глупендър" колко е отворен само, где ще се мерим ний с него по отвореност?! :-)
Публикуване на коментар