Ние, гражданите, сме длъжни да направим нужното да отвоюваме, да си вземем обратно образователната сфера, изкопчвайки я от съсухрените ръце на образователната мафия-и-бюрокрация!

Новият министър на образованието и науката проф. Тодор Танев заяви тия дни на едно място, че възнамерявал да тръгне из страната да се среща и с дейци на образованието, и с граждани, та да проучи какви са настроенията по места. В същото време моя милост вчера пък подхвърли дръзката идея някои по-активни граждани, обезпокоени родители, също така и дейци на образованието да опитаме да съставим нещо като "депутация", която да поиска спешна среща с новия министър, където да му заявим право в очите как ние виждаме ситуацията (виж ето това: Превъзходна идея за съставяне на депутация от активни граждани, искаща спешна среща с новия министър на образованието и нàуката). Предложих даже който евентуално желае да се включи в тази група, желаеща среща с г-н министъра, да изяви желанието си и да почнем да съставяме списъка с желаещи; до този момент, а мина вече цяло денонощие, никой, да, абсолютно никой, не е изявил такова желание. Това за мен е интересен факт, изискващ своето тълкуване.

Аз предполагам, че причината за такава една реакция, разбира се, е това, че тъй чувствителното към нравствената страна на живота българско човечество още не може да преглътне моята тъй провокативно-иронична... наглост, свеждаща се до това, че дръзнах, видите ли, да се самопредложа за... заместник-министър на образованието и нàуката! Явно повечето хора, уязвени в най-фините си нравствени чувства, просто не желаят да се свързват с толкова... "морално нечистоплътен" човек, публично показващ екстравагантната си "кариеристична лакомия", именно с оглед да не оцапат чистото, неопетненото си име. Както и да е, аз все пак ги съветвам да опитат да поугасят своя нравствен плам и да се постараят да схванат смисъла на самата идея и инициатива. А пък възможно е, разбира се, повечето хора просто да не са прочели вчерашното ми словоизлияние, то е въздлъжко, а знаем, че в днешното динамично време повечето хора нямат време да четат, камо ли пък да четат текстове, изискващи (за схващането им) известно умствено-мисловно напрежение. Най-вероятно тази е причината. Днешните модерни хора изискват кратки, ясни и недвусмислени текстове, които не обременяват възприемащия, четящия. Така сме увлечени в стихията на съвременния живот, че изобщо нямаме време за губене да мислим. Времето за мислене, в светлината на казаното, явно го възприемаме като "загубено време".

Е, щом е така, ето, в съвсем кратичък и лесен за възприемане текст пак предлагам: който желае да се включи в група от активни граждани (родители, образователни дейци, сиреч учители, настоящи и бивши и пр.), която де предприеме нужното, та да се срещне и да разговаря с новия министър на образованието и науката, нека да имат добрината да изявят готовността си, да направим съответното списъче и да започнем да действаме с оглед да уредим приема. Аз лично в близките няколко дни ще изчакам да разбера има ли желаещи да дойдат с мен, щото сам твърдо съм решен да направя нужното та да се срещна с министъра и да му разкажа за своето виждане относно ситуацията в образователната система и също така да му съобщя какви са моите виждания за изход от нея. Видяхме, че министърът има нужда да се срещне с хората и да чуе техния глас, ала ето, ние самите, действайки съобразно старите си табиети, чакаме министърът да дойде при нас, той да е активната страна, а пък ний, гражданите, да продължаваме да си бъдем търпеливо чакащата и прозяващата се в чакането си страна! Е, според моя възглед отдавна е дошло времето този манталитет да се промени, именно ний, гражданите, да станем активната и движещата сила на промените, щото иначе, ако това не се случи, тогава всъщност никаква промяна и не може да има.

А че гражданите трябва да си взаимодействат с властта, с управляващите, с държавата, това е без съмнение потребно; казвам това, щото има една погрешна тенденция, според която гражданите нямало било никакъв смисъл да свързват някакви надежди за промяна с държавата и с управниците, а трябвало било сами да почнат ония активности, които щели коренно да променят ситуацията. Примерно: вместо да се опитваме да променяме нещо в съществуващите и намиращите се в плачевно състояние държавни училища ние, гражданите, родителите, било трябвало на съвършено голи поляни да почнем да строим свои собствени нови и демократични училища - сакън да не развалим с нещо рахата на нашата самовластна бюрокрация!

Аз пък смятам, че т.н. държавни училища не са частна собственост на бюрокрацията, на образователните чиновници и на директорите, а те са наши училища, те, бидейки държавни, са именно на обществото, на гражданите, на родителите, на учениците, на учителите, да, те са на всички нас; те не са, повтарям, частна собственост на бюрокрацията и на директорите - за да им ги отстъпваме така покорно! Ето затова и се налага да направим нужното да отвоюваме, да си вземем обратно образователната сфера, да я изкопчим от съсухрените ръце на образователната бюрокрация, действаща според правилата на образцовата мафия, с оглед съществуващите образователни учреждения да станат наши, повтарям, на обществото, на гражданите, на родителите, на учениците, на учителите, да, те по начало са на всички нас, ала ние сме изпуснали контрола си и благодушно сме ги отдали под тиранията на бюрокрацията-мафия! Нима е толкова трудно да се схване това: щом като ние, гражданите, издържаме с данъците си образователната сфера, щом като тази сфера по начало съществува за да задоволява нашите собствени образователни нужди, то следователно тази същата образователна сфера не е на някой друг, а тя е наша, сиреч, трябва да бъде под нашия непрекъснат контрол.

А това, че сме допуснали тази по начало наша, собствена сфера да се отчужди от нас и да попадне под пълната власт на толкова самонадеяната узурпаторска образователна бюрокрация-мафия, до това именно се свежда и крещящата аномалия, която трябва да бъде отстранена час по-скоро - понеже тя е причината за ужасния провал в образователната сфера, на който сме свидетели. Мисля, че се изразих пределно ясно.

Аз лично, като български гражданин и образователен деец, отдал 30 години от живота си на работа в образователната сфера (плюс поне 15 години, в които съм се подготвял за да имам началната за този род занимания квалификация), нямам намерение да ида на гола поляна да правя ново училище, при положение, че в същото време държавните училища се управляват толкова калпаво, с разхищение на толкова голям материален и човешки ресурс. Ако гражданите и управниците не си обединят силите с оглед да настъпи така потребната ни промяна (а тя може да настъпи само ако си взаимодействаме и ако си обединим силите!), то, разбира се, никаква промяна не само че не е възможна, тя не и мислима даже. При това отчетете и този безспорен факт, че тия управляващи, с които трябва да си взаимодействаме, по начало ние, гражданите, сме ги турили на управническите им кресла - това нещо да ти говори, скъпи ми немислещи сънароднико?!

Спирам дотук. Казах каквото имах за момента. Чакам желаещи да се включат в депутацията за среща с г-н Министъра. Ако няма желаещи, в понеделник заминавам в София да си взема приемен час. Като съм сам, ще се наложи да чакам прием, примерно, месец-два. Ако сме група, може да ни приемат и по-скоро, без чакане. А пък вий си поспете хубаво докато аз чакам за прием с министъра, за да не се случи така че да си останете недоспали - кво ли ще правим тогава ако не си доспите прилежно?!

Абе туй наше българско племе не се ли наспа най-после бе?! Заради това пусто спане си пропиляхте бъдещето бе, сънливци неедни! Спете си, хъркайте, не наспахте се! Стига сте спали - ето този е призивът ми тая сутрин. Хубав ден ви желая! Ако сте се събудили изобщо де, щото, вервам, знаете, човек може да спи и когато е с отворени очи, това знаехте ли го?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo