Чета и чувам всякакви стенания, вой и вопли около състава на новия кабинет - и изобщо около съставянето на такъв вид правителство на България. Ще ми се да кажа нещичко и аз, ще бъда съвсем кратък.
Дами и господа, дето толкова сърдечно роптаете: политиката по начало е изкуство на възможното; политика, която обещава да прави чудеса, е лъжлива, измамническа политика. Такива са у нас реалностите, това е пожелал и решил избирателят - затова е такова и правителството; то е еманация на нас, избирателите, ние сме такива, каквото ни е правителството. Няма как да имаме някакво правителство, съставено все от небесни и непорочни ангелчета! Прочее, тия, дето толкова старателно и показно роптаят сега, хвърлят камъни и имат толкова високи претенции, биха ли се осмелили да твърдят, че те самите са съвсем безгрешни?!
Аз нямам претенция че съм чист, непогрешим и непорочен като ангелче, ето, затуй се въздържам от ругаене на новия кабинет и на хората, които влизат в него. Все някой трябва да управлява страната ни в тази тежка ситуация, тежка не само във вътрешен, но и в международен план. В тази ситуация да си на власт и да си дръзнал да поемеш пълна отговорност за страната е постъпка, достойна поне за малко уважение. Състави се една почти невъзможна коалиция, да се надяваме, че това бе сторено не от суетно желание да си във властта, а от известно или по-високо съзнание за дълг пред нацията и държавата. Така трябва да е, дано е така. Политика без компромиси не може да се прави. Време е да се разделим с авторитарните си представи за правенето на политика. Време е да покажем на дело, че демократичният манталитет не ни е съвсем чужд. И това най-напред трябва да го покажат тия, които се нагърбиха с отговорността да водят българския държавен кораб в това крайно разбесняло се море. Воглаве с шефа на това правителство, който също се налага да промени много неща и от представите си, и от поведението си. Аз съм любопитен да разбера дали това е възможно, но за тази цел трябва да му дадем време и шанс да опита да се промени. Иначе не става. Този е начинът и пътят.
Аз се пошегувах снощи, че съм бил искал да издигна своята кандидатура за заместник-министър на образованието и нàуката (виж: В името на доброто на българското образование съм готов да се самопожертвам и да приема да стана заместник-министър на образованието!). Е, давам повод на интернетните зевзеци да се дърлят с мен: видите ли, го и Грънчаров, от лакомия за пост, взе да се подмазва на Бойко! Аз съм човек, който е бил съвсем безпощаден към бившия и бъдещ премиер - и такъв ще бъда и занапред. Тия, които критикуват, всъщност помагат на управниците, щото им посочват грешките; опасни са не критикуващите, а хвалещите. Трудно от мен ще чуете хвалба по нечий адрес, подлизурството органически ме отвращава. Но това не значи, че трябва да бъда механично нихилист и винаги да преча на всички. Има моменти, в които трябва да потиснем суетността си и да кажем добра дума за ония, които в наистина тежък момент дръзват да работят заедно за България, независимо от претенциите си един към друг. Иска се известна готовност за саможертва в политиката, ето, тия хора показват такава готовност - и поемат огромен риск. Нека да им дадем шанс да опитат. Само за това призовавам.
Алтернативата на това правителство е страшна: безвластие и анархия. Видяхме през миналата година каква е алтернативата, насладихме се донасита на тази толкова уродлива алтернатива. Това, което имаме сега, е значително по-добро. Не е най-доброто възможно, но с ръка на сърцето трябва да признаем, че е значително по-добро от това, което вече беше. Е, разумно е да подкрепим по-доброто. Няма как в тези условия да искаме "най-доброто от всичко възможно", но що е по-добро, заслужава да бъде подкрепено. И нека да помним, че да искаме политиците и управниците ни да са непорочни като ангелчета е глупава работа. Никъде по света няма такива политици. Тях ги има само във фантазиите на догматиците. Реалността, животът обаче е нещо съвършено друго.
Воден от тия съображения, си позволявам да призова: нека да опитаме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство - и на хората, които се съгласиха да влязат в него с цената на толкова компромиси: понеже друг, по-добър вариант за момента няма. Наистина няма, нали така? Нека потърпим, да изчакаме, нека да пробват да поработят, нека да се постараят да покажат какво могат, нека да им дадем шанс да се сработят. Такава една жертва от нас отечеството ни я заслужава. Не можем да се надяваме на чудеса, дойде време да приемем реалностите на живота и на битието такива, каквото те са. Вятърничавостта никому не е помогнала кой знае колко. Щом ние самите не сме съвършени и безгрешни, няма как да очакваме и политиците ни да бъдат такива - те са наша еманация, наше отражение, те са същите като нас. А да опитваме да ставаме по-добри от това какви сме - нима трябва да си пречим това да се случи все някога?
Нека да не бъдем винаги черногледци. И към това си позволявам да призова. Ще почнат да ни се случват добри неща само когато почнем да се настройваме, че те са възможни: но всичко зависи от нас самите! Е, всеки народ има съдбата, която сам си е изковал. Нека да приемем своята участ не като нещастни малодушници, а като достойни човеци - и като мъже. Аман от недоволни от всичко мрънкалà! Поспрете малко да мрънкате и мърморите - и опитайте и вие с нещичко да допринесете за промяната към по-добро. Най-малкото, с което можете да помогнете е като престанете поне да вещаете неминуемия провал.
Ако ние, българите, почнем да се овладяваме от един дух не на пораженци, а на съзидатели, труженици и борци за доброто и истинското, то е сигурно, че желаният поврат ще дойде. Колкото по-рано се откажем от презрените си склонности, толкова по-рано ще дойде и този така желан поврат.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
8 коментара:
Колко наивен трябва да бъде човек, за да напише подобно нещо: „Позволявам си да призова: нека да опитаме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство!“?????
Хаха, „да дадем шанс“ на уродливата конструкция, наречена „правителство“ – това са съвсем нови нотки у Ангел Грънчаров. Може би защото и любимият му т. нар. „Реформаторски“ блок, потъпквайки всички предизборни обещания и погазвайки всички програмни принципи, също участва в този т. нар. „Министерски съвет“.
Няма проблем, ще му дадем шанс да се прояви по всички азимути. За мен няма никакво съмнение, че то ще изпълни отлично задачите си, а именно да защити максимално интересите на мафията и Русия и да навреди максимално на интересите на българския народ, Америка, ЕС и делото на свободата и демокрацията. За което и беше избрано. Ама нямало друг вариант! Липсата на реална алтернатива не означава, че реалността е приемлива. Тя е такава, каквато е и България няма шанс и никога не го е имала, защото й противостои огромна сила: Русия и никакви напъни и апели тук на Ангел Грънчаров да се даде шанс на посткомунистическата мафия не помагат.
«Нека потърпим, да изчакаме, нека да пробват да поработят, нека да се постараят да покажат какво могат, нека да им дадем шанс да се сработят.» - так вероятно са казвали българите са турците от 1396 до 1878, все с надеждата, че накрая ще им се случи « нещо хубаво». Виждаме, че и Ангел Гръчнаров е носител на същия този толкова критикуван и бичуван от него «робски манталитет» у българите. Остава само да ни каже докога точно трябва да «потърпим и да изчакаме». Сега е 2014, да добавим още 500 години, и получаваме 2514.
Празнословите и се престаравате в празнословието си. Държите се таман като ченгето Местан, което като Вас подменя стойностите, представяйки се за "проевропесйки" и дори "пронатовски", Вие, дето мислите според опорните точки на КГБ, пък сега обвинявате бъдещото правителство, че било проруско! :-) Което означава, че истината е точно обратна на Вашите прочувствено-лицемерни заклинания. Ще Ви отрежат надницата, фалшиво театралничите, фалшът си личи, издънвате се постоянно...
Напротив, Вашият отговор показва, че руската пропаганда действа, след като и Вие сте на път да повярвате, че сегашното т. нар. „правителство“ е проевропейско. Или пък самият Вие сте на заплата при КГБ, за да ни убеждавате, че черното е бяло и че сегашният кабинет е прозападен.
Разберете, че в Източна Европа няма антикомунистически и прозападни герои, а само агенти на КГБ и местните тайни служби и това е аксиома, а в случая със сегашното правителство това не се нуждае от доказателства, понеже всичко негови компоненти са добре известни. Склонен съм да направя известни уговорки за ДСБ, но от нейните 5 депутата и един министър нищо не зависи.
Не се ли изморихте да проповядвате мита за всемогъществото и проницателността на КГБ? :-) Намерете си в някоя кръчма аудитория, състояща се от любители на ракията и почитатели на АТАКА, пък им приказвайте своите приказки, те може да да Ви се вържат, тук, в моя блог, идват интелигентни и мислещи хора, които не са склонни да надават ухо на конспиративистките глупости за непобедимостта на КГБ...
КГБ не е всемогъщ, но достатъчно могъщ, за да контролира една държавица като България по същия начин, както преди 1989. КГБ, разбира се, не е достатъчно могъщ, за да контролира една Америка например, но се стреми и към това. А тези като Вас, които отричат ролята на КГБ в Източна Европа, съзнателно или несъзнателно служат и помагат тъкмо нс този КГБ. Впрочем чували ли сте някога КГБ официално да признава, че контролира тези страни? Ами нали ако го признае, това ще е краят на контрола? Странна логика имате.
Смешно ми е как сте се фиксирали върху Атака, която наистина не крие руската си връзка. Но именно поради това тя не е и толкова опасна. Много по-опасни са другите партии, които също са филиали на КГБ, но не го афишират, а това са ВСИЧКИ останали партии в България.
Така или иначе доживяхме Ангел Грънчаров да се превърне в яростен защитник на Бойко Методиев и Георги Първанов (Ивайло Калфин), когото ежедневно бичуваше в блога си като „Гоце“.
Имам и едно предложение: тъй като посткомунистическата система вече явно е установена по начин, че никой не може да промени нищо, независимо от това какво си говорим в този форум например, нека игнорираме мафията и нейното т. нар. „правителство“ и подопечните му медии. Нека тези жалки марионатки и пълни нищожества си бръщолевят и подскачат, колко си искат, никой не ги вижда, не ги чува и не им обръща каквото и да било внимание. Те ни най-малко не се интересуват от нас, защо ние да се интересуваме от тях? Животът е прекалено кратък и имаме много по-важна работа, отколкото да си губим времето с глупости. Както казва покойната Валерия Новодворская: създавайте около себе си балон или мехур, който да ви отделя от посткомунистическата реалност.
Пак се захващате да изопачавате реалностите, сиреч, да лъжете: къде сте ме видял да съм в ролята на "яростен защитник" на Бойко и на Гоце?! Бихте ли посочил пример за такава "яростна защита"?! Въздържайте се ако обичате, от това да ми приписвате глупаво поведение за да ме дискредитирате, аз не мога да разбера, като имате толкова лошо мнение за мен, защо в такъв случай дремете в блога ми, ами идете при други хора, които мислят "правилно" и ще ръкопляскат на конспиративистката Ви премъдрост...
Много добър пост, г-н Грънчаров. За съжаление господин Хлопаща дъска е човек, страдащ от шизоидна патология, която обяснява всичко с конпирации. Няма да може да го надприказвате.
В цивилизованият свят има работещи правителства на малцинството (напр. консерваторите в Канада, почти 10 год. до посл. избори), които приемат закони на базата на парламентарна подкрепа и общо съгласие. Ако даден закон или политика не се приемат, те се разглеждат и обсъждат до момента докато се намери компромисно решение или се отхвърлят напълно. От това печели мнозинството на гражданите... Такъв демократичен процес обаче не е познат в България, и днес, човекът гласувал за Реформаторите, трябва да приеме Борисов за "свой премиер." Отвратителна безпринципност и лицемерие и събирането на Гоци, Бойко, и Реформаторите в една група. И безспорна глупост (или лицемерие) е приемането на такъв компромис от редовия гласоподавател.
Публикуване на коментар