Това, че главният храм на България носи името на някакъв руски княз говори, че нещо куца в идентичността ни

Из: Горан Благоев: Жестовете на съпричастност трябва да бъдат постоянни (Разбира се, препоръчвам ви да прочетете изцяло това забележително интервю; публикуваното тук го разглеждам като малък подтик да сторите това.)

- Направихте с Найо Тицин филма „Златното сърце на София”, посветен на главния ни храм. Състоянието му обаче е окаяно. Ще се съберат ли пари отново от всички българи, както някога, при построяването му?

Мисля, че е крайно време клирът сам да почне да се грижи за имотите си, за които толкова претендира. Има и достатъчно възможности по европейски проекти за започването на мащабна реставрация на „Св. Ал. Невски”, вместо да се обременява българският народ, защото той не е виновен, че някой безхаберник докара стенописите до това състояние. По-скоро с кампании да се помага на храмове, които не могат да намерят финансиране по европейски проекти.

- Какво различно за храм-паметника казва този филм?

Надявам се с нашия филм, който ще се излъчи на 23 ноември, да разбием мита, че храмът ни е дарен от Русия. Построен е единствено с български пари. В този храм обаче по особен начин се пречупват превратностите в българо-руските отношения. Показателно при съграждането му например е, че българите отпускат финансите, а конкурсите печелят руски фирми. Показваме и какъв мощен отпечатък на русофилството в България е този храм.

Смятам, че трябва да се предизвика една дискусия за стогодишнината от освещаването на храма, която ще се навърши през 2024 г., и той да получи своето подобаващо име - на светите братя Кирил и Методий, каквото е било от 1915 до 1920 г. Православието е универсално и светците са за всички, но главният храм на България да носи името на един руски княз говори, че нещо куца в идентичността ни. Трябва повече да се самоуважаваме и като нация, и като Църква.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo