Съпротивата срещу съветското господство в България все пак продължава - въпреки победилия отново лозунг „Вся власть Борисову”

Обичаен протест пред МОЧА като за глухи слепци на власт, Автор: ИВО ИНДЖЕВ, НОЕМВРИ 9, 2014

Денят на годишнината от рухналата граница между свободата и съветската зона на Берлин премина в София по обичайния начин.

Обичайно, както години наред, протестирахме пред българската разделителна линия между свободата и подкрепата (туземно институционална, чисто московска, партийно-герберско-социалистическа и т.н.) за символиката на съветската окупация на България.

Обичайно се събрахме за целта пред Монумента на окупационната червена армия (МОЧА).

Обичайно настояхме този монумент да бъде преместен.

Обичайно беше, че нямаше нито един български телевизионен екип.

Обичайно имаше няколко провокатори.

Необичайното беше, че този път никой не ми счупи плаката с надпис „СВОБОДА ИЛИ СССР” (както стана на 9 септември на същото място).

Необичайно беше, че полицията не арестува никой от нас и дори не поиска да ни запише данните от документите.

Необичайно се появи все пак българска телевизия, но от далечна Америка, която засне протестната акция, за да осведоми българите в Чикаго, които ще бъдат по-информирани от българите в България по един важен въпрос: съпротивата срещу съветското господство в България все пак продължава - въпреки победилия отново лозунг „Вся власть Борисову”.

СНИМКИ ОТ БЪЛГАРСКАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА НА 9 НОЕМВРИ 2014 г. ivo.bg

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo