По моята публикация със заглавие Кратка обвинителна реч, подготвена за съдбовния съдебен процес, на който се налага да защитя делото на целия си живот предизвика също така кратка, но съдържателна, смислена по моето възприятие дискусия, засягаща важни въпроси, свързани с разбирането ни относно смисъла на правото и правосъдието; та ето какво си казахме там ний, събеседниците (аз там помолих и за съвети относно въпросната моя реч):
Владимир Петков-Трашов каза: Добър е текстът. Може да бъде още съкращаван. Предлагам последното изречение да отпадне съвсем. То е граматично-смислово сгрешено и дразнещо с "извинявам се" - правоговорните индивиди, а и
благодарността звучи лекичко фалшиво. Съдията е длъжен далеч не само да изслуша внимателно ищеца, да разгледа, прозре и вникне зад емоциите и доказателствата по неговата молба нейната фактическа, правна, морална и човешка основателност.
Но той е и задължен от работата си да превърне тези емоции и признати от него факти в свое основателно и справедливо решение. Дълбоко и искрено съм убеден, наблюдавайки случая в неговия "генезис и развитие", а дори, вземайки и пряко участие в него с основателно послание до директорката на ПГЕЕ-Пловдив, че то просто не е възможно - да не е в полза на молителя.
2014.11.15г. Владимир Петков-Трашов
Райчо Радев каза: Ясно ли е на съда, че ти е определила психиатрична диагноза, която институционално (от специалисти) е опровергана? Ясно ли е на съда, че опровергаваш основното определение "некадърник" чрез пряката си работа в училище, чрез блога, книгите и помагалата? Не е ли добре, извън текста, да приложиш (прилагаш, без да го четеш) справка за написаните от теб книги, помагала и авторски текстове в помощ на обучението на учениците, както и видеоклиповете - като посочиш в едно изречение смисъла от написването на съответната книга? Така съдиите ще могат да се убедят в твоята НЕнекадърност.
Анонимен каза: Съдът не е сцена. Времето на заседанието е ограничено. Това, което има да се каже, се дава в писмен вид, а не се чете. Там има участващи в процеса и присъстващи граждани. Няма публика. Не настройвай съдиите против себе си като нарушаваш процедурата.
Ангел Грънчаров каза: Аз не смятам, че съдът може да бъде настроен тъкмо срещу ония, които правят нужното да му помогнат да види в истинската светлина случилото се... както и да е, мерси за съвета!
Райчо, да, върху тия моменти адвокатът е помислил и е изнамерил нужната аргументация. Съдът е институция, която търси истината и прави нужното правдата да се наложи над неправдата. В този смисъл аз вярвам във високото предназначение на тази толкова значима за живота ни институция.
Анонимен каза: "Съдът е институция, която търси истината и прави нужното правдата да се наложи над неправдата." Това е библейско твърдение!
Съдът не търси истината, а решава спор - като прилага законите на страната. Не го ли проумя най-после? Той не е научен институт или изследователска лаборатория. От там произтича и поведението на участниците в процеса. Да видим дали ще ти позволят да четеш изявления? Покани журналисти и го прави пред тях.
Ангел Грънчаров каза: Аз изявлението си съм го направил вече тук, в блога, чрез публикацията на тази "реч", но на мен не ми е до правенето на изявления пред медиите, а до помощта, която всеки човек или гражданин е длъжен да оказва на правосъдието.
Апропо, преподавал съм философия на правото доста години, написал съм и учебно помагало по този учебен предмет. Спорът на двете страни, който съдът трябва да реши в съответствие със законите и принципите на правото, може да бъде решен едва след като се постигне, на основата на здрава аргументация, истината по същината на спора. Да, съдът неминуемо изследва правния казус, този познавателен момент не бива да се игнорира, същото се отнася и за ценностният момент, щото и такива ценности като право, истина, справедливост, дължимо (идея за дълг), за човещина и пр. имат немалко влияние върху процеса на разнищване на казуса.
Вашата представа за същината на съдебното дирене на истина е прекалено стеснена, изпускате най-важна същностна страна на случващото се в съда. Аз като философ съм длъжен да държа сметка за цялостната, пълната, изчерпателната същност, да отчитам самото понятие именно в неговата цялост - в противен случай стесняването на нашите представи води до изкривяване, до деформация на самото правораздаване, на самото съдопроизводство, на самото правосъдие. А моментът на съдене, на отсъждане се свежда, както да го погледнем, до отсъждане на това каква е истината по разглеждания казус, на чия страна е правото, коя страна е постъпила правомерно и коя е постъпила неправомерно.
У нас правосъдието се нуждае от стриктно придържане до своето автентично понятие и идея - и това е част от нещото, което наричаме "съдебна реформа". Ний, гражданите, трябва да помагаме на този процес, за да имаме един ден едно наистина справедливо и възвишено, достойно за уважение правосъдие.
На последно място искам да Ви кажа и това: недейте да подценявате "библейската представа" за същината на правосъдния процес; Библията съдържа най-дълбоките и верни представи за всички неща от живота ни...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Съдиите са чиновници. Те действат по правилата. Всяко съдебно дело е работа, за която получават заплата. Същото е и с адвокатите. Преди дни Марковски се похвали, че е спечелил делото на един убиец - т.е. са го оправдали. Но си остава убиец, нали?
Къде е тук Твоята идея?! Реформата в съдебната система не засяга този принцип. Тя трябва да възстанови върховенството на Закона, а не тази на Истината или Справедливостта. Имало е съд без писани закони. В тях се е търсила истината и справедливостта - този на Соломон. Впрочем защо не поканиш някой съдия в "На агората" и не дискутирате мненията си?*
*За всяка добра и използвана идея се дължи хонорар.
Съдът обикновено от самото начало на едно дело си създава някакво предварително мнение и съвсем не е сигурно, че някаква пледоария, па била тя и най-силната и убедителна, може да изиграе някаква значима роля. Ни нищо не пречи да се опита.
Важно е освен това от поведението и отношението да личи уважение към съда, отнася се дори за външния вид – по възможност костюм и вратовръзка и т.н.
Публикуване на коментар