Трябва ли да участваме в затягането руската примка около врата на украинците чрез „Южен поток”?

Из: Доживяхме европейски президент да се крие зад позицията на българския си колега, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... В свое изказване на конференция в София, посветена на 25-те години от падането на комунизма, гостуващият тук унгарски президент Янош Адер припомни борбата на унгарците за свобода и вметна, че през онази драматична 1956 година Западът не се е намесил на страната на този позив за свобода и демокрация.

Това ми даде повод да задам въпрос, свързан с факта, че нито унгарците, нито българите получават помощ от Запада в надеждата си да отхвърлят комунизма с въоръжена борба. Горянското движение в България, точно както и унгарското въстание от 1956 г. в Будапеща, е разчитало напразно на западната помощ.

Трябва ли обаче днес ние да постъпим по същия егоистичен начин с украинците като участваме в затягането руската примка около врата им чрез „Южен поток”, попитах аз. Посочих и очевидния факт, че е абсурдно пожарът на зависимостта от руския газ да бъде гасен с още по-голяма зависимост от вноса от на тази руска суровина. При това е знайно от всички, че идеята за примката „Южен поток” около украинския врат възниква в Кремъл именно след украинската оранжева революция през 2004 г.

Пръв на въпроса ми, отправен в една от залите на хотел „Шератън” и към българския домакин на събитието, отговори Росен Плевнелиев. Казано в резюме, той изтъкна необходимостта от европейска солидарност с Украйна срещу руската агресия (словосъчетанието „руска агресия” беше употребено все пак по-рано от унгарския гост). Плевнелиев подчерта, че никога няма да се съгласи с анексирането на Крим от Русия и припомни посещението си в Баку, където договори 1 милиард кубически метра газ именно като реална алтернатива на руския.

На упрека дали няма да е егоистично (подобно на западното поведение в миналото спрямо българската и унгарската съпротива срещу съветската колонизация) да се опитваме да печелим от участието си в плана на Путин срещу Украйна (заради „националния ни интерес”, както се изрази по-рано унгарският гост), Янош Адер намери за възможно да добави само „И аз мисля като президента Плевнелиев”. Лаконичността си той оправда с „липсата на време”...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo