В новия, втори брой на списание HUMANUS, съвсем новото списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, за който се подготвя за печат тия дни, ще бъде публикуван текст на Атина Димитрова, ученичка от гр. Силистра (която вече има две издадени книги, т.е. се е изявила твърде обнадеждаващо на писателското поприще). Ето какво каза тя пред сътрудника на списанието г-н Димитър Пецов, който именно предложи в списанието по-активно да бъдат включвани текстове, написани от съвсем млади хора, от ученици; та Атина Димитрова каза следното в отговор на неговите въпроси:
Оценявам предложението да бъда представена в блога на г-н Грънчаров и го приветствам. На 18 години съм - уча 12 "В" клас в ПМГ „Св. Климент Охридски” в гр. Силистра.
В романите обикновено описвам пътувания, съпътствани с щедри исторически препратки за важни събития от историята. Засягам теми от биологията, химията и изкуството...
У мен се поражда нуждата да създам даден персонаж, да го въвлека в сложна ситуация, да изпитам неговите умения, да го подложа на собственото си недоверие… и така при стълкновението на силни характери с други вълнуващи пътешествия се появяват много размишления в един философски аспект. Вярвам, че авторът трябва умело да борави с терминологията в дадена област, да бъде наистина компетентен… и да обогати това в светлите цветове на своето въображение. Така произведението наистина получава ефекта, който цели. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар